Една сутрин камбаната ще удари за мен
като сподавен женски плач,
някой ще пророни за мен 2-3 сълзи
и после ще ме забрави.
Ще се събуди нероденото ми дете
погребано под изсъхналата вишня
и ще ме повика при себе си: "Татко".
Тогава ще остана за теб само спомен,
само изгубена сянка във мрака,
а вятърът бясно ще удря в прозореца,
аз някъде там отвъд ще те чакам...

ноември 2001г.