Защо тракат твоите зъби, братко?
 Нима не раздаваше шамари
 с беса, с който бе ти сладко, 
 родил неизгасимите пожари?

Защо тресеш се ти така,
когато целта си ти постигна?
Мраз пронизва те в плача,
от който трябваше да литнеш!

И сега за помощ просиш!
Да те завие топло одеяло,
в което да обходиш
заспалото си твое тяло!

Ще ти кажа аз- глуповатия-
насънувай другия докрай!
И щом от зъзненето на рогатия,
се събудиш, ще те чака моят рай!

Бесът ни води до зъзнене и тракане на зъби, както и вършенето на зло. Разбира се зъзне и трака със зъби съвестта ни. Не е утеха и постигането на конкретната цел, а напротив - самолишаваме се от мотива за съществуването си - Смисъла. Пребивавайки в рогатия имаме последен шанс да се пробудим в предверието на някой ближен и така да намерим възкресение на душата си, а следователно и нейното спасение.

Благодаря за този прецизен анализ, приятелю! Уловил си духа на стиха ми! Да имаш много хубава неделя!