Сърцето човешко все е заглушено
 от темни, студени мъглявини,
 все храчи злоба, поробено,
 забравяйки, че " аз " съм " ти ".

Все го обвива любовен антипод,
що само на моменти то заравя,
все не помни, че е плод
на Доброто, обитаващо безкрая.

И сякаш му е по-лесно
да мрази пламенно-горещо,
трудно му е да е честно,
и могъщо е като зловещо...

Сърце, знай, че е страшно грешно
да отричаш, че си Божественото нещо!

Красиво и неочаквано поднесени. Наистина - нека се опомним, че от сърцата ни трябва да извира добро, а не омраза. Но в този стъклен и фалшив свят, става все по-трудно да живеем със сърцата си. Добре е, че ни хвърли един хладен поетичен душ, Влади! Оценявам това високо.

Колкото и да е трудно, ДЛЪЖНИ сме да живеем със сърцата си! Един ден като идем горе, няма да послужат оправдания- " ама не бях добър поради тая и оная причина". И ще си получим заслуженото! От нас зависи! Ние решаваме. Никой никога не е казвал- още по-малко пък аз- , че доброто е лесно. То ако беше, щяхме всеки ден да сме усмихнати и щастливи. Но не сме. А дори и да сме, то ние сме често престорено такива. За да не пиша твърде дълго, ще кажа само, че сме отговорни затуй, че ни е дадено благото, а ние сме го превърнали на зло. Колкото по-скоро го осъзнаем, толкоз по-добре. Ако въобще го осъзнаем. Радвам се, че споделяш мисленето ми...както винаги! Сърдечен поздрав от бунтуващият се твой притятел! :)