Ходя по облаци наяве и насъне,
напоени с Архангеловски дъждец,
в който Човекът ще се окъпе,
и огъне под Плача на нашия Агнец.

Ходя по безтегловни висини-
контури на Амурова симпатия,
чрез която светът сам ще се вини
за нереализирана емпатия.

Ходя по ефирни полета-
първообраз на блажената Обичност-
Съд, че не сме хлапета,
а мъдреци, умрели в своята себичност.

и те отделят голямо количество енергия. Забелязал съм, че стилът ти на писане може да бъде наречен символично "мъдрост на парадокса". Доказателство за тази моя формулировка съзирам в последните 2 куплета - много силни и неочаквани!
Това е едно от най-въздействащите ми твои стихотворения. Извисил си се неимоверно тук! Пиши все така - това е пътят!

Много благодаря, Младене! Твоята оценка означава доста за мен! Хубав ден ти желая! :)

Силно! Отново точно попадение! Важното е да не забравяш кой си!

Да, това е най-важното! Благодаря за хубавите думи. Прекрасен ден ти желая!