...последната цигарка
 на шантавото свое битие,
 някой все ще се гъбарка,
 подривайки чисто реноме.
 Докато изпия последната си чаша
 от най-блажен коктейл,
 ще бъде представен той за гадна каша,
 а не за любовен veil...

... какъвто той, честно, беше!
Дори, откакто се родих в смрадта,
облечен в най-ефирните костюми,
аз пръсках само заранта
сред безбожно-здрачните зулуми.
Учех се от поети с буква В и М,
и още толкоз други,
и още много сили- все за обичта,
що прави от хората задруги.

Опитвах людете да сплотя-
нявга успявах, друг път- не,
но не престанах да горя-
как гаси се пламък от небе?
Мразех, любех, прощавах-
само пух нежен от мен остана.
Да се погубя- не разрешавах-
надделя Вечната Програма!

Аз бях просто светлият рицар Владо,
чиито доспехи са отвъдно Благо.

Голяма душа носиш. Само по себе си това е едно достатъчно условие за поезия.

Учех се от поети с буква В и М,
и още толкоз други,
и още много сили- все за обичта,
що прави от хората задруги.

[quote=ladylady]Учех се от поети с буква В и М,
и още толкоз други,
и още много сили- все за обичта,
що прави от хората задруги.[/quot

Мерси, Юле! Трогнат съм. Хубава неделя ти желая!