Постинг
31.08.2017 20:21 -
ТЕЖЕСТ
Мостовете изгорих като безумен,
които построих от своите най-нежни недра,
за да попадна в свят загубен-
една мъдра и логична празнота.
Пътувам през тиня гъста,
срещам слепци на автопилот.
Всеки разрушително се блъска,
а между тях плаче спаружен Дон Кихот.
Опъва философът тетивата-
поетът притискан е от тежина,
а когато пусне той стрелата
лебедова песен ще пее любовта.
които построих от своите най-нежни недра,
за да попадна в свят загубен-
една мъдра и логична празнота.
Пътувам през тиня гъста,
срещам слепци на автопилот.
Всеки разрушително се блъска,
а между тях плаче спаружен Дон Кихот.
Опъва философът тетивата-
поетът притискан е от тежина,
а когато пусне той стрелата
лебедова песен ще пее любовта.
и картина на един потъващ безвъзвратно в мрака свят - истински Титаник, но без айсберг. Поздрав за написаното, Влади! Ориентиран си винаги към значимото и мащабното във философски план. Това много ми допада.
цитирайmissana написа:
и картина на един потъващ безвъзвратно в мрака свят - истински Титаник, но без айсберг. Поздрав за написаното, Влади! Ориентиран си винаги към значимото и мащабното във философски план. Това много ми допада.
Тези редове са и немалко тъжни, но тъгата е също съставна част от живота и поезията, както е известно. Искрено се надявам, разбира се, тя да е много по-малко в живота. Имаме нужда от повече радост, особено сега!
Поздрави и хубава вечер!
Имаш я, тя е около теб и в душата ти.Сам трябва да избереш кое е значимо и кое колко ти влияе.Ето ти ориентир и за самия теб. След това идва и осъзнаването!:)))
цитирайкато създадем духовен свят - наш непристъпен замък за злите сили.
Един мой духовен учител казваше: "Да изградим нашия микрорай в заобикалящия ни макроад!" Добро хрумване, но едва ли напълно осъществимо. Докато ближните ни гинат навън, то как бихме могли да бъдем щастливи самите ние...?
цитирайЕдин мой духовен учител казваше: "Да изградим нашия микрорай в заобикалящия ни макроад!" Добро хрумване, но едва ли напълно осъществимо. Докато ближните ни гинат навън, то как бихме могли да бъдем щастливи самите ние...?
didige написа:
Имаш я, тя е около теб и в душата ти.Сам трябва да избереш кое е значимо и кое колко ти влияе.Ето ти ориентир и за самия теб. След това идва и осъзнаването!:)))
Да, всеки носи в себе си доброто и злото. Трябва да надделяваме над злото, ако искаме радостта ни да пребъде. Но...има цена. Най-хубавото на света винаги има цена, и то висока, както пише в началото на великия роман на Колийн Макълоу " Птиците умират сами". Поздрави, Диди!
missana написа:
като създадем духовен свят - наш непристъпен замък за злите сили.
Един мой духовен учител казваше: "Да изградим нашия микрорай в заобикалящия ни макроад!" Добро хрумване, но едва ли напълно осъществимо. Докато ближните ни гинат навън, то как бихме могли да бъдем щастливи самите ние...?
Един мой духовен учител казваше: "Да изградим нашия микрорай в заобикалящия ни макроад!" Добро хрумване, но едва ли напълно осъществимо. Докато ближните ни гинат навън, то как бихме могли да бъдем щастливи самите ние...?
За съжаление обаче, адът е и у нас. И раят е в нас! Адът и раят са също така и около нас. И винаги има битка. Един път надделява едното, друг път другото, което съм и описал в романа си " От ада, или одисеята на един съвременен Йов", части от която публикувам и тук. И да, прав си- не можеш да бъдеш щастлив, докато ближния ти страда като куче. Можеш да изградиш микрорая у себе си и той да те спаси от лудост, докато гледаш царуващото зло. Това, което можеш да направиш е да се молиш. Молитвата е нещо велико, ако е изречена с вяра! Трябва да се молим на Бог за благодат, а на дела да прилагаме онова, за което сме се молили. Желая ти, Младене да си жив и здрав и добър!
Точно така и аз мисля, браво! Тогава и ние разбираме кои сме."По делата ще ги познаете."Благодаря ти.
цитирайЕстествено, че е така. Благодаря, Диди!
цитирай