Мостовете изгорих като безумен, които построих от своите най-нежни недра, за да падна в свят загубен- една мъдра и логична празнота. Пътувам през тиня гъста, срещам слепци на автопилот. Всеки разрушително се блъска, а между тях плаче спаружен Дон Кихот. Опъва философът тетивата- поетът притискан е от тежина, а когато пусне той стрелата лебедова песен ще пее любовта.