Обгърнат от Зефирения плащ 
 и дърпан от оранжевата пещ,
 аз съм още песъчинка страст,
 неизтляла в пламъка на тъмна свещ.

Дъхът ми е ухание на бряст-
въздишки, заклели се със чест-
да милват всеки във несвяст,
неиздържал Едемовият тест.

Сърце не ще попадне в паст,
зинала срещу всеки лъч стремеж-
векторът към буден час,
водещ към най-светлия копнеж.

И тъй всяка моя част
топи световен ред от скреж.

Поздравление, Влади!

Трябва да има такива и добре, че ги има такива сърца! Благодаря!

Благодаря и на двама ви, приятели! Да, нека се променяме постоянно, НО- само и единствно към по-добро! Иначе губим усещане за живото на живота. Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени за нови интригуващи творби. :)