Постинг
25.08.2017 19:02 -
ВИКИНГ
Автор: tikovpisane
Категория: Поезия
Прочетен: 4660 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2017 19:03
Прочетен: 4660 Коментари: 3 Гласове:
-3
Последна промяна: 25.08.2017 19:03
Роден съм аз в мрачния Север,
роден съм в Страна на студ и лед
през една мразовита вечер,
от Родител с най-топлия светоглед.
Сред чудовища- бойци израснах,
незнаещи милост и пощада,
в походите им участвувах,
но зверствата им не ще забравя!
Ненадминати в бойните умения,
след себе си не оставяха живот.
Сееха смърт и разрушения,
и всеки се чувствуваше като бог.
На варварщината им дива
отначало подражавах с велико послушание,
ала душа не искаше да убива-
зароди се мечта, що гледах с обожание.
Друго изкуство аз изучих,
и във войн съвършен се превърнах.
Срещу братята си се опълчих
и намразен от тях, си тръгнах.
Най-добър приятел стана самотата
и студенината си запазих.
Но имаше у мен зрънце от топлината-
дарът от Родителя опазих.
В ледена обвивка и лош на вид
един викинг бродеше под синьото небе,
плашеше се всеки от взора страховит,
без да вижда, че там всъщност, Раят бе.
Пътувах и злото безпощадно съсичах.
Красота се криеше зад отпечатъка на омразата и яростта.
Сурово и грубо, но истински обичах-
унищожавах и възкресявах със студена светлина.
роден съм в Страна на студ и лед
през една мразовита вечер,
от Родител с най-топлия светоглед.
Сред чудовища- бойци израснах,
незнаещи милост и пощада,
в походите им участвувах,
но зверствата им не ще забравя!
Ненадминати в бойните умения,
след себе си не оставяха живот.
Сееха смърт и разрушения,
и всеки се чувствуваше като бог.
На варварщината им дива
отначало подражавах с велико послушание,
ала душа не искаше да убива-
зароди се мечта, що гледах с обожание.
Друго изкуство аз изучих,
и във войн съвършен се превърнах.
Срещу братята си се опълчих
и намразен от тях, си тръгнах.
Най-добър приятел стана самотата
и студенината си запазих.
Но имаше у мен зрънце от топлината-
дарът от Родителя опазих.
В ледена обвивка и лош на вид
един викинг бродеше под синьото небе,
плашеше се всеки от взора страховит,
без да вижда, че там всъщност, Раят бе.
Пътувах и злото безпощадно съсичах.
Красота се криеше зад отпечатъка на омразата и яростта.
Сурово и грубо, но истински обичах-
унищожавах и възкресявах със студена светлина.
Следващ постинг
Предишен постинг
