Постинг
19.08.2017 21:31 -
КОРИДОРИ
Ето ме. В лабиринт голям
от пусти, непрогледни коридори,
в които сякаш от векове се лутам сам-
отчуждението тука ме затвори.
И вървя без никого в студената тъма,
понеже не понесох лицемерието светско-
и как бих могъл да живея аз в лъжа?-
щом сърце кървящо, е още детско.
Ала макар и тука да е ужас,
шепотът на истината в мен е.
Дори и с тази тежка участ,
любовният ми облик неопетнен е.
Макар и тука да е ад,
игнорирам го и съм щастлив.
Душата е вълшебен свят,
що си ти- моят най- нежен апокриф.
В началото, в средата и във края
на всеки тъй дълъг, леден коридор,
пред мен ми осветява пътя рая-
ти- моят приказен хелиодор.
от пусти, непрогледни коридори,
в които сякаш от векове се лутам сам-
отчуждението тука ме затвори.
И вървя без никого в студената тъма,
понеже не понесох лицемерието светско-
и как бих могъл да живея аз в лъжа?-
щом сърце кървящо, е още детско.
Ала макар и тука да е ужас,
шепотът на истината в мен е.
Дори и с тази тежка участ,
любовният ми облик неопетнен е.
Макар и тука да е ад,
игнорирам го и съм щастлив.
Душата е вълшебен свят,
що си ти- моят най- нежен апокриф.
В началото, в средата и във края
на всеки тъй дълъг, леден коридор,
пред мен ми осветява пътя рая-
ти- моят приказен хелиодор.
Следващ постинг
Предишен постинг
Остани такъв докогато...!Поздрави и не забравяй никога за онова слънчево зайче на ръката!
цитирайdidige написа:
Остани такъв докогато...!Поздрави и не забравяй никога за онова слънчево зайче на ръката!
Докогато свят светува ли? Ако е тъй, ще опитам. А иначе зайчето не мърда! ;)
И аз някога съм писал за тях:
"Сънувам се от слънце удушен и залези от хора...
Животът ми - случаен поглед в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта безмилостно затварят
един безкраен вик в могъщи коридори..."
цитирай"Сънувам се от слънце удушен и залези от хора...
Животът ми - случаен поглед в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта безмилостно затварят
един безкраен вик в могъщи коридори..."
missana написа:
И аз някога съм писал за тях:
"Сънувам се от слънце удушен и залези от хора...
Животът ми - случаен поглед в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта безмилостно затварят
един безкраен вик в могъщи коридори..."
"Сънувам се от слънце удушен и залези от хора...
Животът ми - случаен поглед в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта безмилостно затварят
един безкраен вик в могъщи коридори..."
Хубав куплет. Ще ми се да го прочета цялото:)
Публикувах го през 1990г. в сп.Хермес, но ти днес ме подсети, че няма да е лошо да го постна и в блога.
цитирай що не гледаш..някой тъп турски сериал,ами се мъчиш оше?
Катуня вече прогони и последните мохикани от тук..
ужасна нагла чалгарка си, милаа..
юлия
цитирайКатуня вече прогони и последните мохикани от тук..
ужасна нагла чалгарка си, милаа..
юлия
Това е Диди, не знам какво значи " Крис Христино..". Хайде да си водите войничките на лични съобщения или по вашите си блогове!!! За последен път допускам коментари, несвързани с постинга! Поздрави!
Тиков
цитирайТиков
