Постинг
19.07.2017 01:13 -
ВЪЗКРЕСЕНИЕ В КОСТА БРАВА
Помниш ли, когато се молех да съм мъртъв,
неиздържал изпитите на времето,
яхнал го като Мустанг, препускащ в галоп-
една тъжна люлка бе за бремето.
И отправил се към безкрая от жарава,
препречиха бягът ми твоите усмивки,
озаряващи плажовете на Коста Брава-
отдавна погребаните, мои райски отбивки.
Походката ти бе амалгама от феерии,
Венеринен воал бе роклята ти от басма,
Ефросиновите ти очи бяха гений,
който възкресяваше духа.
Прегръдката ти бе сомбреро-
сенчица от слънцето на сатаната.
Целувката ти бе сангрия,
спасила душата на нещастния Ромео.
Гласът ти бе пристанище
от домовете ми в зловещи мотели,
в които пребивавах смачкан
и рисуващ те с въображаемите пастели...
...цял живот бях писал,
докато дните изтичаха като пясък между шепите,
в моите ментални Копакабани,
създадени, за да не полудея от самота,
за цветето, което съм обичал-
антипод на всичките измами.
Безнадеждни бяха моите пространства,
ала сега ти изпълни ги насред прибоя;
Съживи най-красивото от всички царства;
Запали мъртви искрици,
слепи парченцата от моите сто душици,
и издигна паметник на грацията и покоя.
И сред бреговете на Коста Брава,
нежно галени от вечерните мелтеми,
ти възроди бога, вечна обич моя.
неиздържал изпитите на времето,
яхнал го като Мустанг, препускащ в галоп-
една тъжна люлка бе за бремето.
И отправил се към безкрая от жарава,
препречиха бягът ми твоите усмивки,
озаряващи плажовете на Коста Брава-
отдавна погребаните, мои райски отбивки.
Походката ти бе амалгама от феерии,
Венеринен воал бе роклята ти от басма,
Ефросиновите ти очи бяха гений,
който възкресяваше духа.
Прегръдката ти бе сомбреро-
сенчица от слънцето на сатаната.
Целувката ти бе сангрия,
спасила душата на нещастния Ромео.
Гласът ти бе пристанище
от домовете ми в зловещи мотели,
в които пребивавах смачкан
и рисуващ те с въображаемите пастели...
...цял живот бях писал,
докато дните изтичаха като пясък между шепите,
в моите ментални Копакабани,
създадени, за да не полудея от самота,
за цветето, което съм обичал-
антипод на всичките измами.
Безнадеждни бяха моите пространства,
ала сега ти изпълни ги насред прибоя;
Съживи най-красивото от всички царства;
Запали мъртви искрици,
слепи парченцата от моите сто душици,
и издигна паметник на грацията и покоя.
И сред бреговете на Коста Брава,
нежно галени от вечерните мелтеми,
ти възроди бога, вечна обич моя.