Отнякъде се чуваше семеен скандал – мъж и жена се караха жестоко, дори толкова жестоко, че неволно си помислих дали някой колега няма да напише новина на сутринта със заглавие: „ Жестоко убийство на 30- годишна жена  в столичния квартал Дружба “. Много такива бях прочел. По принцип, тези статии отразяваха истината, но тя често беше твърде преекспонирана. Пишеха се измислици около основното събитие. Аз не правех така. Още като юноша бях обещал сам на себе си, че ще пиша само истината. Странно обещание за човек, който лъжеше постоянно слабия пол, за да удовлетвори нагона си, но тук бе друго. За мен, това бе високото призвание на журналиста – да отразява събитията достоверно и точно.  Той е последовател на истината, и нейн проповедник. И се бях заклел, че ще пиша за това, което се е случило, без да преувеличавам или измислям, защото по този начин смесваш истината с лъжата, а омеша ли се веднъж с нея, в даден момент надделява второто, понеже е зараза, която е трудно изкоренима. Важно е да се пише чистата истина, защото тя трябва да влияе на общественото мнение ( понеже открай време кое му влияе повече, ако не медиите за масова комуникация?!), а не това, което е хрумнало на автора, за да печели по-голям брой четения на творението си. Да, най-вероятно сте ги виждали. Някое гръмко заглавие, което звучи толкова пикантно, че просто е грехота да не го отвориш и да не го прочетеш. А написаното вътре не става за нищо, тоест – не отговаря на истината.

Откъс от " Томление "