" Трябва да призная, че  голяма част от творците, които познавах, особено най-известните и талантливи, бяха ужасни. Книгите им бяха шедьоври, достойни за Нобелова награда, но самите те бяха завършени лицемери. Просто фаустовци. От произведенията им човек можеше да научи много – да се замисли, да мечтае, да плаче, да се радва, да обича живота, ала аз имах по-близък контакт с тях, и мога да ви уверя, че колкото тези хора бяха с благословено перо, толкова повече нямаха душа. Тя им липсваше, защото бе при дявола, такава бе сделката – „ ще ти дам непреходна слава, но в замяна на това, ще взема душата ти. “ От разговорите с тях, чувствувах физическо задушаване, ставаше ми лошо. Изумявах се как може един човек да пише толкова прекрасно, а в същото време да е отвратително създание, способно на най-низки интриги и гадости. Разбира се, винаги имаше и изключения от правилото – автори, чиито книги бяха невероятни, както и те самите във всяко едно отношение. За жалост, бяха малко.

Бе странно един лицемер и лъжец да се ядосва от това. Но истината е такава. Развивах нетърпимост към фалша, и за това всъщност, е способствало любовното ми томление. Ах, това томление! Съсипа ме, но и толкова щастие и мъдрост ми донесе! Мразех го от дъното на душата си, защото ме убиваше, но сега, в старините си, гледам на него с други очи и му благодаря. Защото е било за добро. "

Откъс от новият роман " Томление ".