Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2019 20:03 - МИЗАНДРИЯ- ЧАСТ ВТОРА
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 699 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Тогава започна период от живота на Люси, който бе неестествен. През него тя извърши непоправими неща, за които съжаляваше по-късно. Когато дойде в нормалното си състояние.

 

  Няколко дни след описаната случка в бара, докато тренираше във фитнеса след работа, тя отново видя въпросното момиче. То тичаше на пътеката за бягане, когато Люси я видя. Тъкмо бе свършила серия упражнения за гърди на лежанката, от която бе вдигнала сто килограма, без чужда помощ, за срам на един младеж, който се мъчеше на друга лежанка със седемдесет килограма и му помагаха. А младежът никак не бе слабичък.

  Взе кърпата и избърса потта от лицето си. Не отместваше поглед от жената на пътеката. Възбуди се както никога досега. Смущението я сряза веднага. Изчерви се и наведе глава. „ Какво става с мен, за Бога! Защо имам сладострастни желания спрямо тази жена? Сега лесбийка ли ще стана? „

  Отново изправи глава и се загледа към девойката. Косата й бе вързана на опашка, а едрите й гърди еротично се полюшваха под тесния памучен потник. Сетне премести очи надолу. Клинът очертаваше стегнатите крака- нито тънки, нито дебели, с тъкмо оформящи се бедрени мускули. Дупето й също бе стегнато и сочно. Люси се подмокри.

Лицето на жената й се стори в този миг необикновено красиво, освен всичко останало. Изпита неистово желание да я обладае. Това беше края. Вбеси се на себе си, преоблече се и си тръгна.

 През следващите дни се улови, че все повече мисли за девойката от фитнес залата. Тези мисли хем  караха сърцето й да бие учестено, а самата тя да се изпълва със сладка, неподозирана нежност от друг вид, хем да се нервира и да се псува наум заради тези си желания. Но в момента това бе по-силно от нея.

 Накара Александра и другите й приятелки отново да идат в онзи бар, когато я видя за пръв път, без да им казва истинската причина за това. Те склониха. Няколко вечери бяха там, но двойката я нямаше. Люси се разочарова.

  Една вечер, след като се връщаше от хотела, я видя на улицата. Беше сама, скиташе се безцелно и очите й бяха зачервени от плач. Бе облечена в светли дънки, прилепнали по съвършените й крака, кафяво яке от естествена кожа и маратонки. Тъгата в изражение-

то й покоси бодибилдърката. Тя инстиктивно се запъти към нея.

- Какво Ви е, госпожице?

Жената я погледна стреснато.

- Коя сте Вие?

- Аз ли? Аз съм никоя. Просто...жена като Вас. Изглеждате ми зле, искате ли да ми разкажете какво Ви се е случило?

- Не. Не искам!- Троснато отвърна тя, след което се разплака. – Да. Да, по дяволите, искам да поговоря с някого!

- Можете да кажете на мен. Личи Ви, че сте страдала, затова ще Ви предложа нещо. Хайде  да идем у нас и да ми кажете какво Ви е разстроило? Ще Ви мине, със сигурност. От опит знам.

  Отидоха в апартамента на Люси. Тя бе напуснала този, който ползваше под наем в Люлин, бе се информирала от интернет какви са цените на апартаментите в столицата, защото искаше да закупи някой. Спестяваше няколко години, събра парите и купи три-

стаен апартамент в Красна поляна. Беше толкова мръсно, когато се настани, че  й трябваха пет дни, докато го спретне и приведе в подобаващ вид.

  Качиха се с асансьора на петия етаж. Влязоха, съблякоха се и Люси я настани на един от тапицираните с тъмен велур столове в хола, докато донесе две чаши за вино. Междувременно, жената отново се бе разплакала тъкмо, когато Люси се връщаше с виното.

- Хей, хей, успокой се.- Нежно й каза тя- доколкото можеше с нейния дебел глас,- и я прегърна.- Стига вече. Ето, пийни си. Ще се почувствуваш по-добре.

 Жената отпи от превъзходното Бароло. Мекият, леко тръпчив вкус на виното- не бе от най-евтините, но от време на време Люси обичаше да се глези с такива напитки, откакто й повишиха заплатата- спря сълзите на жената.

- По-добре ли си?

 Жената кимна.

- Не се запознахме. Аз съм Людмила.

- Кристияна. Доста си...едра, Люси. Бодибилдърка, а?

Сега бе ред на Люси да кимне.

- И си хубава. А с мъжете как си? Страх ли ги е от теб?

- Може да се каже.

- Има защо, момиче! По-голяма си от повечето, които познавам.

Люси се усмихна и запита:

- Кажи ми сега- защо си тъжна?

Кристияна въздъхна и отпи пак от виното, преди да продължи.

- Ти как мислиш? Заради моя тъп хубавец, приятеля ми. Защото е много... готин!- Последната дума произнесе с разтреперан глас и сълзите й отново бликнаха.- Всячески се опитваш да му угаждаш, обичаш го от цялото си сърце, готвиш му, непрестанно го об-

граждаш с внимание, а накрая...“ Не сме един за друг, мило. Съжалявам, че ти го казвам, но е така. Трябва да се разделим. И когато го питаш има ли друга жена- поради простичкия факт, че вече си го видяла с друга някъде, тоест, хванат е на местопрестъп-лението,- най-нагло ти отговаря с „не „. След това ти му показваш снимка от телефона си, на която ясно се вижда, че двамата се целуват, и той още по нагло, казва, че не е той, а съм се припознала. Какво мислиш, че стана след това? Свинята му със свиня! Всички мъже са свини!

  И се разплака по-силно. Люси се разтопи до безкрай при съкрушения вид на Кристияна, и я прегърна нежно. Спомни си преди време как Анатоли разби сърцето й, и ненавистта й към мъжете  се разлюти.

- Да, миличка. Права си. Свини са!

 След което се отлепи от Кристияна, хвана леко брадичката й и повдигна лицето й към своето. Двете жени се взираха една в друга около минута, попиваха измъчените си изражения. Сетне Люси бавно се приближи до нея и докосна с устни тези на Кристияна. В първия момент, последната се отдръпна рязко и я изгледа лошо. Това обаче трая само миг. После тя се навхвърли към Люси и двете вплетоха устни в страстна целувка. Тя продължи дълго и бе ненаситна, лакома. Двете почувствуваха невъобразима наслада.

Отидоха в спалнята и се любиха с плам, какъвто не подозираха, че могат да притежават.

 Люси завърши с отличен успех право, напусна хотела и започна работа в една кантора. Криеше връзката си с Кристияна от приятелките си. Те не знаеха, че хетеросексуалността й е изместена от другата, и за момента искаше да си остане така.  Повтаряше си, че моментът не е подходящ. Ала после едно гласче в главата й напомняше, че моментът никога няма да стане такъв. Това, което най-много я притесняваше, бе следното- как ще реагират Александра и другите? Щяха ли да й останат приятелки след това разкритие?

  Главата й щеше да се пръсне от подобни размишления, и за да се отърси от тях, тренираше като луда след работа. После се срещаше с Кристияна у дома си, или у тях, и правеха бурен секс- използваха вибратор, като Люси, логично, бе мъжа. Ала в нея винаги оставаше едно напрежение, което я гризеше отвътре постоянно. „ Все някога ще се разбере. Все някога ще трябва да съобщя на Алекс и другите, а и Криси ще трябва да го направи със своите близки. Майната му! Да става каквото ще! Ние сме човешки същества, по дяволите. Не ме интересува дали ще приемат връзката ни , или не! „

  Но я интересуваше и то много. Тъй като така не можеше да продължава, тя реши, че трябва да събере приятелките си, и да им съобщи. Много се притесняваше как ще реагират, но бе твърдо решена да каже истината за себе си.

  Към момента не се тревожеше за родителите си, щеше да им съобщи вестта, която със сигурност щеше да ги шокира. Ураганът бе непредставим дори в мислите й. Наложи си да не мисли за това, защото можеше да полудее.

  И тъй, една съботна вечер, тя се бе уговорила с Александра и другите й приятелки, да се видят в „ Дъ Ню Фокс Eнд Хаунд „- приятен ирландски ресторант в центъра на София. Люси бе пристигнала доста по-рано от уговорения час, и вече бе гаврътнала две чаши вино, за да се успокои. Алкохолът я отпусна и тя се почувствува уморена. Преди да дойде, бе тренирала усилено в залата.

  На съседната маса един младеж на около двадесет и пет години, който също беше фитнесманиак, като я видя колко е огромна и мускулеста, поиска да премери сили с нея на канадска борба. Трябва да отбележим, че младежът също бе якичък. Люси се съгласи на драго сърце. Седна срещу нея на масата. Двамата запретнаха ръкави. Самодоволната усмивка на младежа изчезна, когато видя бицепса й- бе по-голям от неговия. Свали го за десет секунди. Младежът си тръгна засрамен, а посетителите се смяха високо.

  Александра пристигна с другите точно навреме. Поръчаха си питиета и мезета. Людмила се прокашля високо, и почна:

- Слънчица, събрах ви, за да ви кажа нещо изключително важно. Нещо, което ще ви шокира, но няма как. Време е да го научите.

  Изтълкуваха го в отрицателен здравословен смисъл, и вкупом я хванаха за ръцете.

- Какво има, миличка? Болна ли си? Нещо сериозно ли е? Рак на гърдата ли е?

- Не, не, пепел ви на езика! Не е болест. Здрава съм като бик- и в буквален, и в преносен смисъл. Друго искам да ви съобщя...- Чудеше се как точно да им го каже, подбираше думите. Накрая изстреля внезапно, без никакъв преамбюл.- Приятелки мои, аз съм гей.

  Нито дума. Мълчание. Зинали усти, очи вторачени в главата на Люси. Гробна тишина.

- Това е. Лесбийка съм. Сещате ли се? Хомо. Обратна резба.

  Същото. Беззвучие. Погледи, впити в нея. След няколко секунди, те прихнаха да се смеят високо.

- Хахаха, голям майтап, сладурче-  Извика Александра, като я перна по рамото.- Май си пийнала преди да дойдем, а? И без това ми изглеждаш уморена, нали? Само едно не разбрах- що за бъзик беше това? Не го схванах, а съм сигурна, че и те- кимна към другите жени .

Люси въздъхна дълбоко. Очакваше такава реакция първоначално.

- Не се шегувам. Наистина обърнах резбата. Падам си по жени. Дори имам гадже от женски пол... чудеше се какво още да добави. – И това е. Лесбийка съм.

 Сега вече израженията им станаха сериозни. По тях, Люси отсъди, че или не възприемаха чутото, или все още го имаха за шега. Не вярваха. Възцари се дълго мълчание. Всички отпиха напрегнато от чашите си, Люси също. Изведнъж, на повечето им се допуши. Излязоха. На масата останаха само Люси и Александра.

- Ама ти наистина не се шегуваш.- Каза последната, след като бяха сами вече.- Съвсем сериозна си.

 Люси кимна.

- Да. Това е от известно време насам. Срещам се с една жена. Много я харесвам. Не знам дали съм влюбена в нея, мисля, че съм. Имаме връзка от няколко месеца. Такава страст не съм усещала през живота си. Но това, което ви казах, е само едната страна на монетата. Имам да ви казвам още едно и то е по-тежкото.

 Александра зяпна.

- Това ще е вечерта на неприятните изненади, явно. Казвай по-бързо, че вече ми прилошава. Всъщност, искам ли да знам...- Поколеба се тя за миг, но после се поправи.- Глупости дрънкам и аз. Казвай, че не издържам вече!

 Людмила пое дълбоко дъх и каза:

- Освен, че мисля да живея с нея, възнамерявам и да...си сменя пола.

 Двадесет кофи с ледена вода да бяха изсипали върху главата на Александра, няколко шамара да й бяха забили, нямаше да имат ефекта от словата на най-добрата й приятелка.

- Това вече е прекалено! Ти чуваш ли се какво говориш бе, жена?!?- Избухна тя.- Смяна на пола...хайде, първото все още ми го побира акъла, но...да ставаш мъж? Прости ми, скъпа, но ми идва туу мъч! Май си се напила. Не говориш трезво!

- Напротив, не съм пияна. Наистина мисля да извърша нещата, които споменах. Това е положението. Точка!

- А чичо Атанас и леля Радослава? ( това бяха родителите на Люси ). Замисли ли се за тях? Нали се сещаш, че ще трябва да кажеш и на тях в един момент.

 Люси я погледна с море от мъка в очите.

- Знам, знам...оххх, не ми се мисли. Какво да направя?...как да подходя с тях...

 В този миг се върнаха останалите жени. Насядаха по местата си.

- Кажи ми, че се е пошегувала.- Каза едната на Алекс, сочейки с глава Люси, докато отпиваше от виното и бодваше с вилицата от запеченото сирене с песто, пармезан и ядки.- Нали ни прави на луди? Нали?

 Бодибилдърката удари с юмрук по масата. Клиентите в заведението преустановиха разговорите си, и обърнаха глави към тях.

- Не. Не се шегувам. – Процеди през зъби Люси.- Какво гледате, бе?- това се отнасяше за хората в ресторанта. След тази забележка никой вече не гледаше към тяхната маса.

 Известно време дума не се продума. Не смееха да й кажат нищо. Само току я поглеждаха със замислени изражения. Люси им обяви плановете и намеренията си. Реакциите, които предизвика, бяха скрити за нея. Защото се опасяваха да не избухне, да не посегне на някоя от тях, или пък да се скарат. Защото въпреки всичко, много я обичаха и държаха на нея.

 

  И така, Люси изпълни всичко, което каза, че ще стори. Предложи на Кристияна да заживеят заедно и последната с радост прие. В началото на връзката им и двете се смущаваха, че бяха влюбени. Държаха се свенливо, понеже бяха  девствени за хомосексуалността. Но този проблем с течение на времето отшумя.

  Най-тежкото нещо, което се бе случвало в живота на Люси, беше срещата  с родителите й по повод оповестяването на връзката с Кристияна. Атанас и Радослава бяха най-консервативните хора на света. Дълго не успяваха да проумеят какво им говореше дъщеря им. Отказваха да приемат това, което чуват, като истина. Когато все пак асимилираха чутото, скандалът бе неописуем. Всячески Люси се опитваше да ги накара да я разберат, но не успя. Крещяха й, викаха й, наричаха я луда, психично болна. Люси се разплака с глас. Толкова наранена не се бе чувстувала никога през живота си. Сякаш бе хлебарка, която смачкват жестоко.

- Ти не си ни вече дъщеря!- Отрекоха се от нея и двамата накрая.- Не искаме да те виждаме, чуваме и въобще да знаем какво се случва с теб! Ти си мъртва за нас.

 Тези думи разбиха тотално сърцето на Люси. Не успя да се съвземе в продължение на години, въпреки че слагаше маската на спокойствие и веселост.

  След като заживя с Кристияна, Люси вече се чувствуваше напълно мъж и се подложи на операция за смяна на пола. Само промени името си на Людмил- отново му викаха Люси.

 

   Двойката живя заедно няколко години. Те не бяха изпълнени с щастие и радост, тъй като обществото, както се знае, не гледа с добро око на хомосексуалистите. Отделно, да си низвергнат от родителите си, да не искат да знаят, че съществуваш, бе най-лошото нещо на света. И като прибавим неприязнените, пълни с погнуса погледи на минувачите по улиците, можем бегло да си представим какво ставаше в душите на тези млади хора, поели по пътя на „ забранената „ любов. Затова се любеха по-страстно в леглото. Искаха да по този начин да компенсират болката от отчаянието на отхвърлянето. Това им доставяше наслада, но донякъде. Единствено Александра и другите стари дружки на Люси, я разбираха и подкрепяха. Не можеше да се каже същото от страна на Кристияна. Нейните родители също се отрекоха от нея, а близките й приятелки я игнорираха. За сметка на това, Александра и другите й станаха като „ втори майка и баща „. Утешаваха я всеки път, когато й бе необходимо това.

следва продължение...

 




Гласувай:
2



1. missana - Както се казва -
15.01.2019 03:10
двечките са се открили, напук на медицината. Имам предвид Люси и Кристияна. Нашето общество е все още доста консервативно към подобни връзки. Неслучайно Истанбулската конвенция бе отхвърлена. Ще ми е много интересно, Влади, да проследя докрай цялата история на Люси. Умееш да водиш интригуващо повествование!
цитирай
2. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
15.01.2019 10:20
missana написа:
двечките са се открили, напук на медицината. Имам предвид Люси и Кристияна. Нашето общество е все още доста консервативно към подобни връзки. Неслучайно Истанбулската конвенция бе отхвърлена. Ще ми е много интересно, Влади, да проследя докрай цялата история на Люси. Умееш да водиш интригуващо повествование!


Да, знам, че е доста консервативно, но то не е само това- като цяло сме ограничен народ, а това мен лично много ме дразни! Поради тая причина сме на тоя хал. Дано ни се отворят очите някога. Да имаш хубав вторник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704421
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031