Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 21:32 - СИБАРИТ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 69 Коментари: 3 Гласове:
1



 На този свят има три вида хора- такива, които получават всичко в живота, такива, които нямат нищо, и третите- междинно положение, като преобладаващите са тъкмо те.

  Интересно е, че нерядко първите, въпреки, че животът им е прекрасен, не са щастливи.

Още по-любопитното е, че вторите, макар че светът ги е смачкал по ред причини, и въпреки мъката им, не са нещастни, а напротив- радостни са, макар невинаги да е така.  Третите сме повечето хора на тази земя- с болките, радостите, късметите, успехите и неуспехите в ежедневието си.

 

   В следващите редове ще разкажем историята на един човек, който бе пример за следното- как един изпълнен с лекота и безгрижие път, с успехи, радости, удоволствия и щастие, може да доведе до душевна и духовна пустота, подтикващи хората към най-безумни постъпки.

   Той се казваше Явор Друмев- човек, отгледан като писано яйце и получавал всичко, каквото поиска. Баща му Томислав  бе софтуерен разработчик, а майка му Невена- управител на голяма фирма за строителни материали. Освен това, семейството имаше няколко апартамента из столицата, които отдаваше под наем и докарваше по този начин допълнителни доходи към техните високи заплати. В допълнение, фамилия Друмеви въртяха и собствен бизнес- притежаваха пекарна в квартал Хаджи Димитър, която вървеше доста добре. Явор работеше там от време на време, но като цяло- рядко. Брат му я държеше.

  Още от дете, на него не му беше позволявано да върши почти каквото и да е- за това се грижеше основно баща му, и по-големият му брат му Калоян. Той работеше повече в пекарната, чистеше у дома, когато майка им и баща им бяха на работа, можеше да гот-

ви, да пере и т.н. Дори и когато поотрасна, Явор не си мърдаше пръста за нищо. Той гледаше филми, играеше игри на компютъра, много рядко прочиташе книга, въпреки че бе природно интелигентен, публикуваше по десет поста на ден в социалните мрежи, понеже бе пристрастен към тях като повечето хора, и се шляеше с приятелите си по заведенията вечерта.

  След като завърши средното си образование, Явор се записа да следва стоматология във факултета по дентална медицина към Медицинския университет. Сам не знаеше защо иска да бъде зъболекар. По някакъв начин желаеше да помага на хората, въпреки че с делата си показваше, че не му пука много за тях- той бе завършен егоист и себелюбец.

  С приятелката му Дебора имаха сериозно –несериозна връзка. Сериозна- защото бяха заедно от пет години, несериозна- защото изневеряваха един на друг почти постоянно. И двамата знаеха за изневерите си, но не късаха. Веднъж най-добрата приятелка на Де-

бора я попита:

- Не мога да те разбера. Не спираш да излизаш с други мъже, но все още си с Явор. Не е заради парите, знам, защото и вашите са богати. Защо тогава не се разделите? Не се ли изнервяш?

- Не особено. С него не се обичаме, но нямаме нищо против. Нито той ревнува, нито аз. Всъщност, като се замисля, май е заради секса. Явор може за нищо да не става, но поне в леглото е добър. Там е единственото място, където се раздава. Тези, с които му изне-

верявам, са гола-вода. Той ме задоволява.

 По същия начин се чувствуваше и Явор- Дебора изпълняваше всичките му желания в кревата, и затова не я разкарваше. А и до някаква степен я харесваше, макар и да му лазеше по нервите.

  Явор обожаваше партитата, скъпия алкохол, хаванските пури, леките жени и мразеше да учи. Въпреки това, вземаше всеки изпит с отличие, благодарение на преписването си от „ най-добрия „ му приятел по това време- Кристиян. Явор обичаше да го използва, като се кълнеше, че би сторил всичко за него. Ала когато Кристиян го бе закъсал финансово със заплащането на семестъра ( той сам плащаше обучението си, но към този момент бе безработен, а родителите му не можеха да му изпратят исканата сума, поради множество дългове ), и се обърна за помощ към Явор с твърдата сигурност, че приятелят му богаташ ще му помогне, той отказа. Каза, че разходите му покрай Дебора били много, а техните в момента били затруднени с парите. Кристиян се хвана за челото. Как бе възможно това? Знаеше, че не е истина, но не възрази. Много го заболя.

 

  Явор „изучи стоматологията и стана лош зъболекар. Завърши с напълно незаслужено отличие, тъй като оценките му, бяха оценките на Кристиян. Дори не му благодари, че изучи на негов гръб, дори не го почерпи. Кристиян показа, че не му пука, но му стана ужасно неприятно.

  Както правят подобен тип хора, след завършването, Явор спря да го търси и го забрави, понеже вече нямаше нужда от него. Започна да практикува, но както споменахме , бе ужасен стоматолог. Работеше частно и взимаше твърде много пари дори за най-обикновена пломба. Хората, които идваха да се лекуват при него, бяха малко- заради високите цени,- но когато след посещения при Явор, болките им не отминаваха, а напротив- подновяваха се с пълна сила, или пък след две седмици поставените от него пломби, падаха, те спряха да ходят в кабинета му.

  Тогава Явор все пак положи усилия, колкото и да не искаше, да понаучи важни неща от лекциите, които пазеше, но никога не бе прочел. Междувременно, за да не остане той  „на сухо „, Томислав и Невена му пращаха пари, както и Калоян. Те всички много се притесняваха за него, но най-вече родителите му. Не трябваше за нищо на света, синчето им да се разочарова или отчае от действителността.

  Раздели се с Дебора. Бе му омръзнала тотално, въпреки че можеше да се похвали като една от най-опитните жени в секса. Тя вършеше всичко за него в леглото, дори неща, които бяха отвратителни за нея, просто обичаше да му доставя удолоствие, без да бе влюбена в него. Явор я изгони. Вече го дразнеше фактът, че всячески се опитва да му угоди.

  Животът течеше както преди- купони, купони, купони. Уиски, пури и водене на безсмислени разговори ( предимно за маркови дрехи, луксозни коли, жени и псевдофилософстване ) с други разглезени младежи като него.

 Започна да сменя жените през седмица- всяка, която се опитваше да се задържи при него повече от този срок, биваше изпъждана с тежки скандали и обиди. С всеки изминал месец, ставаше все по-арогантен.

  Тогава в душата му се появи една слаба мъка, която, той не знаеше тогава, бе мъничка празнина. Чудеше се защо се чувствува така. Нали имаше всичко? Какъв беше проблемът?

  В един миг реши, че не се чувства добре, защото води твръде уседнал начин на живот. Почти никога не бе спортувал и сметна за необходимо да поправи тази грешка. Започна да ходи на фитнес пет пъти в седмицата, тренираше по два часа. Стегна се, направи ху-

баво тяло. Понаучи стоматологията след като бе я завършил, но вече беше късно- хората знаеха колко струва той като зъболекар и не ходеха при него.

  Страстта му към безгрижен и охолен живот, обаче, нищо не премахна. Все така продължаваше с партитата, безсъдържателните и банални разговори, прахосничеството на чужди пари, използвачеството и едноседмичните връзки с леки жени.

  Тъй живееше той години наред, и в една прекрасна вечер му стана особено лошо. Физически се почувства зле. Премери си температурата- всичко бе наред. Премери си и кръвното- нормално. Не знаеше какво му става, затова се обади на Бърза помощ. Те, както обикновено, тоест – с повечето скоростни реакции на спешни случаи, - дойдоха половин час след обаждането на Явор. „ Добре, че не бях пред умиране! „ , мислеше той по-късно, „ Тая Бърза помощ трябва да бъде прекръстена на Бавна! Човек като нищо може да си отиде, докато ги чака. „

  Докторът го прегледа обстойно и му каза, че му няма нищо. Запита го какво е ял. Явор му отговори.

- Пушите ли?

- Доста.

- Пиете ли?

- Немалко.

Лекарят се замисли.

- Лоша работа. Не е от това, все пак. Абсолютно сте здрав. Може би е някакво неразположение, вероятно се дължи на рязката промяна във времето. Все пак, вчера беше петнадесет градуса максимална температура, днес вече е двадесет и пет. На някои хора не им се отразява добре. Починете си, наспете се хубаво и утре ще се чувствувате отлично. Имате думата ми.

  Докторът стана да си ходи.

- Какво работите?- Внезапно се спря той.- Интересува ме, тъй като ако работите под напрежение, възможно е да Ви е станало лошо от стрес.

- Зъболекар съм. Не е от това, гарантирам Ви.

Лекарят се ухили тъжно. Сети се за нещо.

- Стоматолог, а? Сред вашите колеги има ужасни хора, да знаете!

Явор се намръщи.

- Не, нямам предвид Вас – побърза да се поправи лекарят.- Разбира се, че не. Но дъщерята ходи преди няколко години и попадна на някакъв олигофрен, да ме прощава Господ, че говоря така за колега. Не знам защо не ме послуша да иде при мой познат, който е доста добър и не взима много. Дори за нея можеше и нищо да не  иска. Ала тя щерката ми си е инат, като майка си. Все напук да ми прави. Само и само да не стане на моето, тръгна да дири друг човек.

  Та отишла при друг, не знам откъде го е намерила.  Но не си е свършил качествено работата. Заболя я зъб една вечер. Доста силно. Тя си знаеше, че има кариес от много време, но от пусти страх...не ходеше, докато не опря ножа до кокала, въпреки че й говорихме хиляда пъти. Дори сме се карали за това. Не и не. Накрая вече нямаше как да не отиде. Но зъболекарят, дето я е лекувал, явно не е почистил качествено дупката, и  за-

пълнил с пломба непочистеното пространство. Горката, през следващата нощ още повече я боля. Само дето не се разрева! Отиде най-накрая при моя познат, та я оправиха. Но онзи...колко съм го псувал! Не е редно, но такива чувства ме заляха тогава. Не е професионално да мисля и говоря такива неща, но...на някои хора трябва да им се забрани да практикуват тоя занаят! Не е за всеки. Не си ли готов да помагаш всеотдайно, на сто процента, или ако не си учил усърдно в университета, по-добре не се захващай!

  Явор се усмихна сконфузено. Почувствува се глупаво. Сети се за момичето- младо, симпатично. Спомни си как тя отиде при него веднъж, след като й бяха излекували зъба, и се нахвърли върху него като полудяла. Едва се отърва. Поиска да й се реваншира. Пока-

ни я да излязат. Тя само му се изсмя. Но въпреки това той продължаваше да я кани. Тъй като бе очарователен човек, без да е твърде хубав, чарът му надделя в един миг, и тя склони накрая. Естествено, след като й се насити в леглото, той я разкара. „ Тази част сигурно е пропуснала да разкаже на баща си „.

   Докторът си тръгна. Настроението изведнъж се възвърна у Явор и той реши да излезе тази вечер  с приятели, да погуляят. Обади им се. Всички му отказаха. Имали ангажименти. Обаче не му се седеше вкъщи. Реши все пак да излезе и се поразходи из улиците на София.

   Ходеше му се някъде на по-оживено място.  Хвана метрото от Обеля, където живееше, за да стигне до центъра. Започна да се разхожда по Витошка. Наблюдаваше хората. Направи няколко обиколки –от църквата Света Неделя до НДК, и обратно.

 При последната обиколка продължи към Моста на влюбените. Когато минаваше по него, се размина с една жена на възраст около петдесет и петдесет и пет години. Тя го из-

гледа продължително и сериозно. Той се смути.

- Мога ли да Ви помогна с нещо?- запита учуден Явор.

 Жената не отвърна. Просто стоеше и го зяпаше втренчено.

Явор се ядоса и отмина нататък. Направи няколко крачки и чу зад себе си глас:

- Мъртъв. Мъртъв. Късно е за възкресение...

Той се спря на мига. Бавно се извърна.

- Моля? На мен ли говорите, госпожо?

 Жената са запъти към него. Хвана го за ръкава на якето.

- Я ела с мен, младежо.

- Къде?

- У нас. Искам да поговорим.

Не й отговори веднага. Взираше се в нея крайно учудено.

- Хайде де. Няма да те изям.

Сякаш воден от някаква невидима сила, Явор тръгна подире й.

Тя живееше в един блок на улица Ангел Кънчев. Качиха се в апартамента й. Съблякоха се, тя пое якето му и го окачи на закачалката на портмантото.

- Ще пиеш ли нещо?

- Какво имате?

- Вино.

- Добре, може една чаша. Благодаря.

Жената се върна с две чаши червено вино. Настаниха се един срещу друг. Отпиха от чашите си.

- Е – Нетърпеливо поде Явор,- Какво искате от мен? Цялата ситуация е доста странна!

- Виж сега- започна жената, - просто се загледах в очите ти, докато се разминавахме, и видях...нещо ужасно!

- Какви ги говорите?

- Спокойно. Съжалявам, че прозвуча така, но...виж сега, аз съм ясновидка. Виждам бъ-

дещето, мога да видя и миналото, без да познавам човека.

 Явор отметна глава назад и се засмя високо и неприлично. Жената остана невъзмутима, докато той не спря.

- Смешно ли Ви е?

- Много се извинявам.- Каза той, но продължи така, сякаш не съжаляваше. – Без да се обиждате, но за мен това са глупости.

 Тя го погледна напрегнато.

- Искате ли да Ви кажа неща за миналото Ви, които няма как да знам?

- Пак няма да Ви повярвам, дори и да го направите. Откъде да знам, че не се познавате с някой от близките ми? Или пък с хората, с които се познавам, моите приятели? Няма как да стане!

- Тази вечер, преди да излезете навън, Ви е прилошало в дома Ви. Така ли е?

Този отговор смути Явор. Това се случи буквално преди един час. Надали в този времеви диапазон се е срещала с лекаря, ако го познава по някакъв начин, и той й е казал.

- Да- смотолеви той.- Точно така.

- Не Ви лъжа, млади човеко. Наистина съм ясновидка. Мога да Ви кажа почти всичко за миналото Ви, както и за бъдещето Ви, но предпочитам да говоря за второто. – Тя направи кратка пауза, въздъхна, след което продължи.- Докато се разминавахме, се загледах в очите Ви. Видях душата Ви. И се уплаших. Много. Досега не бях зървала такава, като Вашата.

 Младият човек мълчеше, очевидно искащ тя да продължи.

- Господине, душата Ви е...

- Каква е душата ми, ясновидке?

- Мъртва - Изстреля жената бързо.- Съжалявам.

Явор пак избухна в смях. Този път се смя по-дълго и цинично.

- Е, сега вече няма как да Ви повярвам, че сте ясновидка. Говорите врели-некипели.

- Не съвсем. Вие сте отгледан в охолство. Винаги сте получавали всичко, което пожелаете. Трудът ви е чужд. Не сте се стремили към нищо. Не сте полагал усилия, за да постигнете нещо. Живели сте в разкош и удоволствия. И тъкмо това...Ви е погубило. И за съжаление, не мисля, че можете да бъдете спасен.

След тези думи Явор се ядоса и стана да си ходи.

- Няма да търпя повече тези глупости! Прекалявате!

- Ето защо Ви е прилошало тази вечер. Физически сте се почувствали зле, тъй като душата Ви е празна. А е такава, защото е получавала всичко, което поиска. Вие не сте страдали. Страданието често е живот за душата.

- Тъпа жена!- Избухна Явор, докато обличаше якето си.- Не желая да слушам нито думичка повече!

- Защото не можете да понесете истината!- Продължаваше да говори ясновидката, дразнейки Явор.-  Аз Ви казвам истината!

 Той излезе, тряскайки входната врата. Долу на улицата, отново чу гласа й, от балкона:

- Мисля, че е късно да възкресиш душата си. Но може би бъркам. Дано бъркам...

 Разстроеният младеж вървеше забързано към метрото.

 

 „ Не вярвам в такива тъпотии! „, мислеше Явор, ала нещо в него упорито му подсказваше, че не са. Същата вечер дълго размишлява над казаното от жената. „ Мъртъв... това не е възможно, разбира се. Просто ми беше зле. Тя не знае какви ги говори. Надали пак ще се случи това, което стана тази нощ. Бил съм неразположен, както каза лекарят и това е. „ В един момент се умори да мисли, легна си и повече не се сети за този случай.

 

  Продължи живота си както преди, с тази разлика, че вече поемаше отговорност при работата си и стана добър зъболекар, макар и да бе далеко от професионалистите. Пациентите му се увеличиха. Но все така не вършеше нищо сериозно, не се обвърза, не промени светогледа си.

  Годините минаваха, и Явор усети нещо един прекрасен летен ден. Никога не се бе чувствувал така. Всичко му стана безразлично. Не съществуваше нещо, което да го раз-

вълнува, да го трогне. Пушеше пурите си и те не му доставяха удоволствие. Уискито също. Сексът се превърна в най-скучното преживяване, а с течение на времето вече го отегчаваше до безкрайност. Ако преди няколко години проявяваше съчувствие към хората от време на време, то сега гледката на просяци, на тежко болни хора, и изобщо на всякакви същества, които будеха милосърдие и състрадание, му беше антипатична, а малко по-късно – безразлична. Все по-често и по-често се караше с близките и роднините си. На Томислав и Невена им писна от него, и спряха да го подкрепят- нито финансово, нито по някакъв друг начин.

- Много сбъркахме, Неви, че го отгледахме като писано яйце този наш Явор. – каеше се баща му. – Станал е непоносим. С него не може да се говори нормално вече. Всеки път го избива на скандал. Ако знаех, че ще стане толковал лош човек....но нали ни е дете, все гледаме да направим най-доброто за него. Е, сега ще си сърбаме попарата, дето сами я надробихме!

  Нещата стояха по същия начин и с брат му, с познатите му, с всички. Все повече страняха от него и го избягваха. А той...сякаше не се развълнува от това. Беше му все едно. Ала това, което уплаши и него самия, бе че предполагаше, че е станал толкова безчув-

ствен, че дори пред него да измъчваха някого ужасно, не би помогнал на страдалеца, и още по-лошото- не би изпитал дори капчица състрадание.

  Тогава се сети за разговора си преди няколко години с ясновидката. Казаното от нея добиваше смисъл. Той усети, че е била права. Май наистина бе мъртъв отвътре. След като го осъзна, реши, че просто трябва да промени начина си на живот и всичко ще се нареди. Той пак ще си бъде старият Явор.

  Уви, не се получи. Колкото и да се стремеше към промяна, тя не дойде. Спря да пие, пура не запали през остатъка от живота си, хранеше се здравословно, стана още по-добър стоматолог, и пациентите му значително нараснаха, спортуваше редовно, а накрая взе и едно симпатично и мило момиче за жена. Тя бе и прекрасна домакиня. Оправи отношенията  с родителите си, с приятелите си. Стори всичко необходимо, за да се почувствува добре.

 Но...както споменахме няколко реда по-горе, въпреки всички тези промени в живота му, голямата Промяна не настъпи- да почувствува той нещо в сърцето и душата си. Всички описани дела по –горе, той извърши без никакво чувство, с тотална апатия. То-

гава се сети и за други думи на ясновидката: „ Късно е за възкресение...“

 

  Макар че имаше всички основания да бъде щастлив, той не беше.

 

 Една вечер със съпругата му бяха седнали на масата да ядат. Както обикновено, храната беше безвкусна за Явор, въпреки че жена му бе сготвила любимите му телешки пържоли със зеленчуци. Не говореха и отпиваха мълчаливо от чашите-тя вино, той натура-

лен сок. По едно време Явор каза:

- Скъпа, след вечеря ще изляза малко да се поразходя. Може да се позабавя. Просто те информирам.

 Тя не каза нищо. Той имаше такъв навик от известно време насам. Да излиза и да се разхожда. Само му кимна.

  Обаче планът на Явор за тази нощ...бе малко по-различен, и слава Богу, че  се осуети в последния момент. След като се нахраниха, и жена му разтреби масата, той се оттегли във всекидневната с лист хартия и химикал. Седна на дивана, положи листа на масата и започна да пише:

 „ Оставям тези редове до всичките си близки. Споделял съм с вас тревогите относно мен, но вие така и не ги взехте насериозно. Сметнахте, че и това е една от прищевките ми. Когато ви се оплкавах, че не съм добре, вие отдадохте това на прекомерна разглезеност и ме гледахте с насмешка, ако и да ми желаехте само доброто. Все казвахте: „ Нищо ти няма, момчето ми. Стегни се. Здрав и прав мъж си. Имаш всичко. Не те ли е срам? Много те обичаме, но ...стига вече. Малцина могат да се похвалят с този начин на живот. И дори още повече- знаеш ли колко хора искат да са на твое място?!? Нямаш представа! Вместо да си благодарен до безкрайност затова, че имаш всичко, ти хленчиш! „

Ето тук бъркахте, мамо и татко. Хората са заблудени. Не знаят какво искат. Към настоящия момент бих дал всичко, за да нямам живота, който водих. Да бях израснал в ни-щета. В мизерия. Щях да стана човек. Те трябва да са благодарни, че не са на мое мяс-

то. Не ви виня, че ми дадохте всичко. Всеки родител би сторил същото за детето си, ако има тази възможност.

  Тази празнота ме убива. В буквален и в преносен смисъл. Търпях я дълго време, но вече не мога. Не съм способен да я нося още. Сега...следващите редове ще ви наранят жестоко. Възнамерявам да сложа край на живота си. Освен безмерната мъка, която ще из-

питате, най-вероятно ще си кажете: „ Гледай. Защо го е направил? Имаше всичко! „

Именно защото имах всичко, ще го направя. Защото чак сега осъзнавам, че да имаш всичко, често е равносилно да нямаш нищо. Обратното също важи.

 Постъпката ми не е егоистична, макар и тъй да изглежда. Да, оставям вас да скърбите, брат ми, жена ми..., но разберете ме и вие. Не мога да продължавам така. Всеки ден, всеки час, всяка минута ми тежат вече. Непоносими са. Не мога така. Разберете ме. И само в самоубийството виждам спасение. Да, вероятно бихте ми предложили психотерапевт. Не, благодаря. Няма да свърши работа. Сигурен съм.

  Отсега виждам безкрайните ви сълзи...и как бих искал да ви ги спестя! Ала уви, не мога! Неимоверно много съжалявам! Няма да ме преодолеете, но ще се справите частично- имате още един син. Жена ми...тя ще си намери нещо по-добро, не това зомби, за което е омъжена. Тези редове звучат твърде грубо, дори аз го осъзнавам. Извинете ме за тях. Но няма как да не напиша това. Не искам да се чудите какво е станало с мен. Вече знаете. Сбогом .“

 

 Сгъна листа и го остави на масата. Сетне се разтрепера, но с решителна крачка излезе от стаята. Минавайки покрай банята, към входната врата на апартамента, чу необикновения, радостен възглас на жена си оттам, който го сепна и  спря.

- Положителен. Положителен. Положителен!

Умът на Явор бе толкова отнесен, че не разбра какво е чул току-що. Преди да има време да се осъзнае, жена му отвори вратата на банята рязко и излетя като изтребител право в прегръдките му.

- Тате, тате, тате...ще ставаш татенце!

Необходима му беше цяла минута докато асимилира чутото. После...се случи нещо странно. Мигновена топлинка опари сърцето му. Душата му почувствува раздвижване. Бе докосната от лъч светлина. Почувствува живот. Поне малко от него. На лицето му се появи усмивка. Отказа се от намерението си.

 

  Тази вечер бе началото на възраждането му.

 

 След няколко дни се сети за думите на ясновидката: „ Късно е за възкресение. „ И си помисли: „ Ти бе права, че съм мъртъв. За другото сгреши. „

 

  През месеците на бременността на жена му, той лека-полека се завръщаше към живота. А когато се роди синът му, Явор се възроди напълно. Бъдещето беше пред него- този път безоблачно, и очертано от най-великият смисъл, който съществува.

 

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Правдив и много силен разказ!
12.01 23:03
Имам спомен за подобен случай. Младежът се казваше Пламен и бе отгледан в семейство на дипломати. Къпеше се в рога на изобилието. Накрая се самоуби. Да не забравяме и малкия Буда, който е отгледан в двореца. За да стане човек и миров Учител се отказва от абсолютно всичко и напуска средата си. Явор е щастлив, че му се ражда рожба. Това наистина може да възкреси мъртвец. Защото човек не може да живее само за себе си. Той става човек само когато се грижи всеотдайно за друго същество. Поздравявам те, Влади! Имаш невероятно умение на разкзвач, Приятелю!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря, Приятелю!
12.01 23:13
missana написа:
Имам спомен за подобен случай. Младежът се казваше Пламен и бе отгледан в семейство на дипломати. Къпеше се в рога на изобилието. Накрая се самоуби. Да не забравяме и малкия Буда, който е отгледан в двореца. За да стане човек и миров Учител се отказва от абсолютно всичко и напуска средата си. Явор е щастлив, че му се ражда рожба. Това наистина може да възкреси мъртвец. Защото човек не може да живее само за себе си. Той става човек само когато се грижи всеотдайно за друго същество. Поздравявам те, Влади! Имаш невероятно умение на разкзвач, Приятелю!


Точно така е! Само любовта спасява, най-вече- обичта към наследника. Благодарен съм ти, че оцени творбата. Прекрасна неделя ти желая!
цитирай
3. missana - Благодаря ти, Влади!
13.01 00:58
И на теб прекрасна неделя и светла нова седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 316569
Постинги: 195
Коментари: 699
Гласове: 436
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031