Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11 21:03 - ПОРТРЕТ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 135 Коментари: 4 Гласове:
3



  Имаше от град Пещера един мил и добър човек. Чавдар Кръстев се казваше. Той имаше мечта някой ден, когато събере достатъчно пари, да си построи вила в планината, както правеха голяма част от съгражданите му. Той бе на двадесет и пет години, работеше в завод за обувки от около година, и от началото на работата си спестяваше пари, за да може един ден да си построи желаната вила. Жена нямаше. Живееше в една стара, но голяма къща, останала наследство от баба му. Родителите му бяха пенсионери, които имаха собствена вила, построена от баща му, които бе работил на младини в Либия и бе изкарал достатъчно пари, за да си позволи вилата. Те живееха там.

 Чавдар беше отракан, нахакан и много интелигентен. От малък проявяваше голяма любознателност и четеше книги. В училище беше отличник. Поради ерудираността му, често не биваше разбиран от хората и нерядко влизаше в безсмислени спорове. През живота си бе имал две връзки, и двете-кратки. Момичетата не харесваха безкрайното му философствуване.

 За сметка на това пък, имаше стабилен кръг от приятели. Човек би казал, че такъв досаден философ ще е самотен, но не бе така. Приятелите му бяха малко, но все хора от сой. И те бяха философи, но не колкото него. Повече им вървеше с жените. Така беше винаги, защото понастоящем те бяха женени отскоро, а единият от тях дори очакваше дете. Като ги гледаше Чавдар малко се страхуваше. Все още бе млад, но трябваше сериозно да се замисли върху личния си живот, за да не остане стар ерген.

 Той бе и запален киноман. Много обичаше филмите, музиката също му бе страст. Като тийнейджър често пееше на караоке, дори се опита с негов приятел да запишат песен, но нямаше успех. В крайна сметка се отказа от мечтите за музикална кариера.

 Дали бе от филмите и сериалите, които непрестанно гледаше, не може да се каже, ала Чавдар бе човек, който често сънуваше. При това сънищата му бяха винаги странни. Най-много бяха кошмарите, които представляваха смесица от най-страховитите хорър филми, само че режисирани от самия Луцифер. Той се събуждаше облян в пот, сърцето му щеше да се пръсне. След това не заспиваше с часове. Сутрин ставаше и веднага взимаше съновника, за да провери какво значи съня му. Там обаче не намираше нищо, тъй като нямаше тълкувание за неговите шантави сънища.

 И така, Чавдар работеше, спестяваше,  излизаше с приятели, четеше, гледаше филми и слушаше музика и сънуваше. Така вървеше животът му, и той все повече се притесняваше, че ще остане стар ерген- тежеше му много. Ала надеждата му не угасваше.

 Една нощ, докато спеше, сънува нещо особено- жена. Досега много рядко му се случваше да сънува жени, или ако се появявяха в сънищата му, бе за кратко. Тази нощо обаче не бе така. Тя бе твърде реална. Видя я ясно, и по-красиво създание не бе виждал никога. Магичният й образ се запечата дълбоко в съзнанието му. За първи път от доста време насам, се събуди неизпотен, с туптящо не от страх, а от радост сърце. Цял ден мисли само за нея- за образът на тази жена. Дори в работата бе разсеян и допускаше грешки, та се налагаше колегите му на няколко пъти да му правят забележки. Накрая се стегна и я отпъди от ума си.

 На следващата нощ пак я сънува. Този път му се стори дори още по-прелестна. Не знаеше откъде се появи тази жена, не бе идеализиран вид на някакво момиче от реалния живот, защото не приличаше по нищо на девойките, с които се срещаше от време на време. Ала душата му преливаше от щастие.

 Междувременно, спестяванията му нараснаха и след няколко години щеше да може да се опита да започне строежа на вилата, като помоли и един свой приятел за пари назаем, които, честно казано, не знаеше как ще върне.

 Сънува конкретната жена още към двадесетина пъти, и след дведесет и първия, му хрумна странна идея. Реши да помоли един от приятелите си, който бе художник, да му направи портрет на тази жена. Мислеше, че това ще му помогне да спре да я сънува- като си я има у дома на картина. Срещна се с него един дъждовен следобед в средата на ное-мври, в едно кафене на централната улица и му изказа желанието си. Приятелят му се стъписа от тази му молба, но реши, че ще го направи, и освен това няма да му вземе пари. Заяви, че това ще бъде услуга от негова страна – преди години, в гимназията, Чавдар редовно му подсказваше на контролни и класни работи, пишеше му домашните, и въобще- изкарваше му високите оценки, а онзи не бе му се отплатил подобаващо досега. Затова се съгласи на драго сърце. Разбраха се една събота Чавдар да отиде у тях и да му опише точно как изглежда жената, за да я нарисува приятелят му.

 Речено- сторено. Когато портретът бе готов, Чавдар се изуми на гениалността на своя приятел- жената от портрета бе досущ като тази от сънищата му. Поблагодари му и си тръгна.

 И така, окачи я той на стената в гостната в къщата си, и всеки ден й се любуваше. Откакто стана това, той престана да я сънува. Обаче все така не му вървеше с жените. Опитва няколко пъти, като с една му провървя малко повече. Сравняваше всичките си т.нар. завоевания, с жената от протрета у дома си. Не можеха да й стъпят на малкия пръст. Тогава Чавдар не знаеше, че този портрет му пречи да се сближи с другите представители на нежния пол. Защото освен прекрасния вид на жената от портрета, той бе създал във въображението си и характер, съответствуващ на нейния лик. И винаги търсеше тези черти у жените, с които се срещаше. Когато не ги намираше, спираше да излиза с тях. Това бяха половината от случаите. В другата половина те преустановяваха връзките си с него, поради- както твърдяха- странността му.

  Времето летеше. Младостта на Чавдар бавно, но сигурно изтичаше между пръстите му като пясък, и той още повече се притесни, че ще остане самичък, без другарче в живота. За да предотврати това, той все пак побърза да се ожени, защото бе прагматичен и рационален мъж. Жена му бе симпатична, но не хубава, с няколко години по-млада от него, с дружелюбен и приветлив характер. В първите няколко години от брака им се разбираха чудесно. Докато се появи първото им дете. След това започнаха кавгите. Те не бяха от финансов характер, както е у повечето семейства. Причината бе протретът на жената в гостната. Евгения- така се казваше съпругата му- забеляза, че Чавдар често се взира в тази картина с особено изражение на лицето. То бе смесица от прекомерно възхищение, болка, копнеж и страст. Това дразнеше съпругата му. Ревнуваше. И не толко-

ва от любов към него, колкото от фактът, че я пренебрегваше. А тя бе свикнала на внимание. Затова един път му каза:

- Защо не спиш с проклетия си протрет, вместо с мен? Може би ще отговори на мизерните ти нужди!

 Тази обида го накара да се замисли. Чавдар започна да се контролира, обръщайки повече внимание на жена си. Междувременно, спесятванията му за вилата бяха значително нараснали и той си даде дума, че до две седмици ще стартира строежа на вилата в планината, която щеше да бъде точно до тази на родителите му.

 В живота му обаче непрестанно присъствуваше една бездънна празнота, която запълваше – и то само частично- образът на жената от портрета. Той не съзнаваше, че това е липсата на любов. Евгения не можеше да му помогне, защото той не я обичаше. Обичаше жената от своя портрет. С каквито и дейности да се захванеше, нищо не му носеше удовлетворение. Молеше се на Бога някой ден тази жена да се материализира и да я срещне някъде. О, веднага би напуснал съпругата си!

 Годините отлитаха неусетно. Чавдар построи вилата си (върна огромният заем на приятеля си с огромин усилия ). Прекарваше често в нея с жена си и сина си, любувайки се на красотата на Родопите. Животът му бе съвсем обикновен, и повечето хора биха били щастливи от такъв живот, или пък поне доволни. Но не и той. Пустотата в него си оставаше и все така го тормозеше. Компенсираше я само жената от неговия портрет. Той все така я съзерцаваше с часове, благоговееше пред нея, разтопяваше се от умиление и възхищение. Дори започна тайно да пише стихове, посветени на нея. И ако и да успяваше да заблуждава Евгения, че портретът не му влияе, той не можа да опази стиховете си  от жена си. Тя ги намери и видя, че не са за нея, защото най-отдолу  бе написал: „ На моят любим портрет „. Последва жестоко скарване, което в крайна сметка завърши с развод. Синът им остана при майка му. Чавдар , разбира се, получи правото да прекарва известно време с него.

  Когато се пенсионира, Чавдар се премести да живее във вилата си. Бе сам. Майка му и баща му все още бяха живи, макар и твърде стари вече, та имаше компания. Освен това, голяма част от приятелите му също притежаваха вили, и му отиваха на гости, както и той на тях. Все повече време прекарваше в съзерцание на вълшебния за него протрет, и все повече му посвещаваше поетични и непоетични творби. Това му носеше мнимо удоволствие и той всяка вечер лягаше тъжен. Цял живот бе копнял да срещне някъде жената от картината му, бе се молил горещо за това. Но молитвите му останаха без отговор.

 Една вечер- бе на деветдесет години- той взе портрета и легна с него, притискайки го силно до гърдите си. Така заспа. Сънува, че жената се приближи до него, по-реална отвсякога, започна да го милва с ръце, изтъкани от най-чистата нежност, и да го целува с устни от най-меката коприна. Шепнеше му с най-меден глас, че той е любовта на живота й. Сълзи на безкрайно блаженство потекоха по бузите му. Каза й, че я обича повече от всичко и че е щастлив. Тогава и тя се разплака по същия начин, а сълзите им се сляха, увеличавайки неземната им еуфория. Сетне тя хвана с чудната си ръка неговата гру-ба, и двамата тръгнаха бавно в неизвестна посока, откъдето бликаше само светлина.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Несъмнен майстор си на разказите с неочакван замисъл и развръзка, Влади.
09.11 21:28
Тук също не изневеряваш на стила си. Голямата любов на Чавдар от портрета, го е повела в Отвъдното. Може би към тяхната Валхала. Има хепиенд и след смъртта. Това сочи "неизвестната посока, от която блика светлина". Аз вярвам в тези неща. Много силно вярвам. Мисля, че ти, обаче, вярваш още по-силно и от мен. Поздравление за прекрасния разказ. Достави ми неизразимо удоволствие, Приятелю!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Приятелю!
09.11 21:55
missana написа:
Тук също не изневеряваш на стила си. Голямата любов на Чавдар от портрета, го е повела в Отвъдното. Може би към тяхната Валхала. Има хепиенд и след смъртта. Това сочи "неизвестната посока, от която блика светлина". Аз вярвам в тези неща. Много силно вярвам. Мисля, че ти, обаче, вярваш още по-силно и от мен. Поздравление за прекрасния разказ. Достави ми неизразимо удоволствие, Приятелю!


Много добре си уловил духа на разказа. Вярвам, разбира се! Да имаш прекрасна вечер и уикенд!
цитирай
3. stih - Невероятно!
09.11 23:48
Една романтична натура прекарва целия си живот в очакване на истинската любов!
Дано в Отвъдното се сбъдват и земни мечти!
Харесах разказа ти, Влади.
цитирай
4. tikovpisane - Много благодаря, Ели!
10.11 11:47
stih написа:
Една романтична натура прекарва целия си живот в очакване на истинската любов!
Дано в Отвъдното се сбъдват и земни мечти!
Харесах разказа ти, Влади.


Да имаш хубав уикенд!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 301537
Постинги: 183
Коментари: 658
Гласове: 424
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930