Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2018 20:26 - МЪЛЧАЛИВЕЦЪТ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 2559 Коментари: 3 Гласове:
-1

Последна промяна: 21.05.2018 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Имаше един човек от София – драматург по професия. Той беше най-големият бъбривец, който можеше да се срещне в обкръжението му. В неговия кръг всички говореха много, но той ги минаваше. Освен това, беше и очарователен шегаджия. Най-известен беше с вицовете си. Имаше дарбата да разсмива всички. Пиесите му винаги бяха на сериозна житейска тематика, но имаше и няколко комедии. Постановките му се радваха на огромен интерес, където и да се представяха- за-
лите винаги бяха пълни. Той беше известен и почитан драматург.

 Беше женен за по-млада от него с две години жена, с която се разбираха прекрасно. Имаха две деца- момче и момиче, едното на петнадесет, другото на дванадесет. И двете бяха наследили от баща си прекомерната приказливост. Това понякога дразнеше майка им, защото сина й си навличаше неприятности в училище заради „ голямата си уста “. Това беше разликата с бащата- неговото говорене бе-
ше леко и не засягаше другите. Си
нът имаше навика често да казва истината по най-директен начин, като така си навличаше гнева са съучениците му. С дъщерята беше същото – приказваше много, като чувството за хумор всякога липсваше, за сметка на искрените изказвания, които обиждаха приятелките й. Но тя не го праве-
шес цел да засяга, брат й –също. Просто бяха такива и още от ранни години връстниците им страняха от тях.

- Метнали са се на теб – казваше жената на мъжа си.- Ама наполовина. Ти никога не нараняваш хората. Аз също. Откъде се взе този техен характер. Странна работа!

  Една нощ, докато спеше, драматургът, който наближаваше четиридесет и пет години, сънува сън, който го вдъхнови за новото му произведение. Пиесата той нарече „ Мълчаливецът “. Разказваше се за един човек, който непрекъснато говорел, но хората никога не го разбирали, защото той говорел езикът на истината, който, от своя страна, те не разбирали. Затова дълго време се вкарвал в разпри с хората, люти и жестоки, а в един момент просто всички го избягвали.  Поради тази причина, в един миг от живота си човекът млъкнал. Започнал упорито да мълчи, дори и да го питали нещо. Спрял да се събира с приятелите си, преустановил излизанията си. Затворил се у дома,  а вкъщи не говорел дори с жена си, макар тя да го разбирала повече. Един ден тя се прибрала от работа и го заварила мъртъв- обесил се. Бил оставил бележка, на която написал, че не търпи повече да го яде самотата, произтичаща от истината, с която е все неразбран, и затова го прави.

 Пиесата се радваше на небивал успех. Театрите се пълнеха във всички градове от страната, а авторът напълни джобовете си повече, откогато и да било.  Известността му нарасна. Проблемите на децата му в училище намаляха. Животът му вървеше по-добре отвсякога.

  Но тъкмо тогава се случи нещо странно. Пословичната духовитост на драматурга започна да изчезва. От омагьосващото му говорене не остана и помен. Той пак говореше, както преди, но сарказма и иронията все повече му бягаха, и той се изказваше в прав текст почти винаги. Опита да пише сатира, защото преди успеха на „ Мълчаливецът “ много му се удаваше. Нищо. Не можеше да сътвори и ред в сатиричен дух. Той се чудеше какво става.

 Често се случваше, когато говори за други хора, близките му да се обиждат, мислейки че той визира тях. Въпреки обясненията му, те не му вярваха. Същото положение беше и с приятели и дори с непознати хора. Животът му се обърна с главата надолу. Той говореше истината и не го правеше с цел да обижда хората, но тъкмо това ставаше. Всеки път, когато се опитваше да се шегува и да пуска вицове, не можеше. Чувствуваше се зле. Дарбата за писане го напущаше малко по малко. Но най-много му тежеше, че не може да говори както преди, а в същото време бъбреше с предишния ентусиазъм и енергия.

 Езикът му изневеряваше, и той си спомни известната сентенция : „ Мълчанието е злато. “.  Е, щом е така, каза си той, то тогава мисля да стана Златният човек. Може би досега съм бил бронзов или сребърен, или някакъв друг, но определено ще бъда златен отсега.

  И спря да говори. У дома, на светски събирания, партита, навсякъде. Говореше само, когато бе необходимо и то с една-две думи. Ако на хората от средата му им се стори странно, когато той изгуби „ меденото “ говорене, то сега ги удари гръм от ясно небе.

Нямаха представа каква е тази драстична промяна у популярният и богат драматург, чиито пиеси всички толкова много харесваха. Жена му дори изказа предположение да не би да е полудял и записа час за психиатъра. Той не каза нищо, но отиде на лекар. Там също не продума, но мнението на психиатъра бе, че човекът е напълно здрав.

  Минаха няколко години в мълчание. Той все по-рядко излизаше. Почти не пишеше. Спря алкохола и цигарите, а от това жена му се уплаши най-много. Тя си спомни съдбата на неговия герой от пиесата „ Мълчаливецът “. Помисли си, че следващото, което съпругът й ще направи, е най-лошото.

  Една нощ той събра дрехи в един голям куфар, облече се и тихомълком си замина. Жена му и децата му спяха и не го чуха кога си тръгна. С куфар в ръка, той започна да ходи в тъмното...не се разбра никога  каква посока е хванал.

 

    Години по-късно, няколко жители на село Мало Бучино, разказваха как виждали в гората, когато ходели там, някаква странна фигура. Съзирали я в далечината, а когато се приближавали, за да видят какво е това, фигурата изчезвала. Едно момиче, което веднъж отишло там да бере джанки, каза че по това време го мъчело главоболие. Силно главоболие. Седнало на тревата да си почине. Не минало много време и то усетило две ръце да пипат главата му съвсем внимателно. Пръстите докосвали областта на слепоочията нежно. Момичето се обърнало мигом и видяло раздърпан човек, лицето му не се виждало от оромната брада и от дългата коса, която закривала очите и носа му. Ахнало от изненада. Човекът не казал нищо, само направил знак на момичето да сложи пак ръцете си на главата й. Нещо я накарало да му позволи, въпреки че бил непознат.

 Когато девойката се прибрала у дома, от главоболието й нямало и помен. Тя разказала на майка си случката, като завършила с думите : „ Мисля, че срещнах Златен човек. Поне пръстите му бяха златни, защото ме изцериха. Да. За мен това беше Златен човек. “

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Страхотен разказ, Влади! Поздравявам те!
22.05.2018 14:22
Такива превъплъщения се случват. Да не забравяме случая с Буда. Но тук човекът се превъплъщава от бъбривец в мълчаливец и още в едноименната му пиеса това е заложено сякаш пророчески. Един мой познат твърдеше, че на всеки от нас е съдено да премине, рано или късно, в своята противоположност. Той наричаше този феномен "закон за взаимно изключващите се дейности" и си приписваше ролята на първооткривател. Ти откриваш закона по творчески път и го претворяваш във вълнуващ разказ с добър край - мълчаливецът-лечител!

Имаш голяма дарба на разказвач и много ме зарадва със завръщането си в блога!
цитирай
2. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене! Трогнат съм!
22.05.2018 15:10
missana написа:
Такива превъплъщения се случват. Да не забравяме случая с Буда. Но тук човекът се превъплъщава от бъбривец в мълчаливец и още в едноименната му пиеса това е заложено сякаш пророчески. Един мой познат твърдеше, че на всеки от нас е съдено да премине, рано или късно, в своята противоположност. Той наричаше този феномен "закон за взаимно изключващите се дейности" и си приписваше ролята на първооткривател. Ти откриваш закона по творчески път и го претворяваш във вълнуващ разказ с добър край - мълчаливецът-лечител!

Имаш голяма дарба на разказвач и много ме зарадва със завръщането си в блога!


Желая ти здраве и да ни радваш с мъдрата си поезия, и не само с нея! Да имаш хубава седмица!
цитирай
3. missana - Мерси, Влади!
23.05.2018 10:33
Виждам, че книгата ти почти е набрала нужните средства за излизане и стискам палци това да се случи час по-скоро.

И на теб пожелавам много светли дни и вдъхновение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 701410
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031