Мариела Георгиева беше ослепителна красавица. Още от тийней-
джърските й години всички я обожаваха. А най-прелестното у нея беше усмивката й. Тя бе толкова лъчезарна, невинна и прекрасна, че нямаше мъж, който да й устои. Още докато бе ученичка, всички момчета й се лепяха. Тя обаче знаеше цената си. И почти ничии усилия от страна на другия пол не се увенчаваха с успех.

 Докато не се запозна с Асен- симпатичен младеж, с няколко години по-голям от нея, в една дискотека, където празнуваше рожден ден една нейна приятелка. Погледите им се спряха един на друг, за няколко секунди. Разбира се, Асен буквално онемя пред красо-

тата й, ала тя не бе привлечена от него първоначално- много по-привлекателни момчета се бяха опитвали да й станат гаджета, а тя дори не ги удостои да излезе с тях един път. Той забеляза, че очите й, макар и да се задържаха на лицето му няколко секунди, не проявиха никакъв интерес. Това обаче не го спря и той реши да я заговори. Предварително се бе подготвил за провал- такива красавици не бяха за него. Но от опит глава не боли. Запъти се към сепарето, където Мариела се веселеше с приятелките си. Тя при-

казваше  и се усмихваше, когато Асен приближи.

 - Здрасти- Извика той, за да надвика силната музика.

Тя прекъсна разговора си и се обърна към него. Усмивката й мигом изчезна. Това не смути Асен ни най-малко.

- Здрасти- повтори той. – Как се казваш?

Тя сложи ръка до ухото си, за да му покаже, че не го е чула.

- Как ти е името?- изкрещя Асен.

Тя му отговори бързо, без да повишава глас- знаеше, че в тази лудница той няма да я чуе,-усмихна се бегло и някак извинително, и му обърна гръб. Асен скръцна със зъби и се върна на мястото си, при своята компания.

 Това, разбира се, не го отказа. Знаеше, че такова прелестно създание ще го отреже първия път. Не му пукаше. Той бе преживял няколко авантюри с момичета, които завършиха зле за него. Беше много влюбен, раздаваше се, а накрая получи разбито сърце. „ От-

сега нататък-никакви емоции! Няма да влагаш нищо-и ще ти е леко! „ мислеше той. С Мариела той постъпи точно по този начин.

 Почака известно време, като с приятелите му пиеха уиски с енергийни напитки и си говореха. Много рядко и само за миг, той поглеждаше към сепарето на Мариела. Тя се веселеше, смееше и нито веднъж не погледна към неговата маса. Разбира се, той не видя няколкото пъти, когато очите й бяха устремени към него- бе обърнат. Така мина час. След това Асен забеляза, че тя отива към тоалетната. Почака минута-две и отиде към същото място.

 Тя тъкмо излизаше, когато чу покашлянето му пред вратата.

- Не чух как ти е името одеве?

Тя го изгледа намръщено и понечи да мине, но той й прегради пътя с ръката си.

- Излез с мен!

Мариела имаше опит с простаци, но нещо в неговото поведение, тук и сега, страшно много й допадна.

- Тормозите ме. Ще извикам охраната!

Той махна ръката си и тя отмина вбесена. Асен нямаше как да види тогава дяволитото й ухилване, докато вървеше при приятелките си.

 Нощта мина без да се случи нещо особено. Той не се ядосваше прекалено, че девойката го игнорира, но въпреки това поглеждаше към нея от време на време. Без той да види, тя също поглеждаше към него. Случи се така, че и двете компании си тръгнаха по едно и също време. Бе 4:00 сутринта. Чакаха таксита пред заведението. Може би под влиянието на изпития алкохол, Асен набра смелост и се обърна към един от приятелите си:

- Петре, я ми дай листче и химикал. Знам, че имаш.

Той му подаде. Асен надраска нещо на листчето, пое си дълбоко въздух и тръгна припряно към Мариела и приятелките й. Тя тъкмо се обръщаше към него, когато той хвана рязко ръката й, и натика в дланта й листчето.

- Хей, усмивчице, обади ми се!

 И се отдръпна бързо. Това беше ситуация, при която Мариела веднага би зашлевила шамар на досадника, но начинът по, който Асен направи всичко, й се стори необичайно сладък. Естествено, тя го изгледа кръвнишката и хвърли листчето земята. Той се усмих-

на мило и каза:

- Прекрасна усмивчице, обади ми се!

 След което се качиха в таксито с приятелите си и заминаха. Тъкмо преди Мариела да потегли, тя се наведе и взе листчето.

 

  Двамата млади изживяваха бурна любов. Бяха студенти в първи курс в Нов български университет. Тя следваше психология, а той- журналистика. Поради необикновената си красота, идваща най-вече от ослепителната й усмивка, Мариела участвува няколко пъти в конкурса „ Мис България “ , като един път го спечели. Асен се радваше най-искрено за нея и двамата бяха щастливи. Ала нейното обкръжение се промени, най-вече заради нарасналата й популярност, покрай титлата „ Мис България “ . Ставайки известна, тя започна да се явява често по телевизията- по новините и във всякакви предавания. Срещаше се с телевизионни водещи, писатели, актьори, продуценти, режисьори, музиканти, певци, както и със съмнителни бизнесмени. Всички те я обсипваха ежедневно с вниманието си, ухажваха я. В сърцето й трайно навлезе славата, която увеличи и без това присъщата на природата й суета, до небесата. Тя все по-рядко се усмихваше на Асен. За сметка на това, великолепната й усмивка и снага, красяха кориците на множество модни и други списания. Когато беше в компанията на известни личности, тя заливаше всички с усмивката си, правейки ги по този начин, щастливи. А на Асен все по-рядко и рядко се усмихваше.

 Една вечер, година след брака им, Асен се прибра от работа уморен. Тя си беше вкъщи и гледаше филм. Той я целуна по бузата, но тя не отвърна на целувката му. Изражението й беше унило и студено. Асен се съблече, прибра дрехите си и отиде в кухнята, за да си сипе нещо за пиене (всяка вечер той разпускаше по този начин, защото малко по-късно трябваше да готви- Мариела бе жестоко скарана с кулинарното изкуство ), и видя на кухненската маса огромен букет цветя, потопен във ваза, а на него картичка. „ За най- сияйната усмивка на този свят! “ Това не учуди Асен. Тя често получаваше цветя от многобройните си фенове, както и покани за срещи, прилични и недотам прилични предложения. Така че това не го обезпокои. Обаче за пореден път го изнерви.

- Мила- каза той, - наистина вече ми дотяга от тези букети и подаръци!

Тя го стрелна гневно с поглед.

- Що за глупост каза? Нима не знаеш, че всяка жена обожава да е обожавана. Да не би да ревнуваш? Знаеш, че не ти изневерявам.

- Знам, но... не е в това проблемът. Нещо се променя ужасно. Нищо не е така, както беше в началото! Чувствата изчезват, поне при теб. Живеем заедно, но ти не си тук. Отчуждаваш се. Липсваш ми страшно много, като че сме разделени на безкрайно разстоя-

ние. Но знаеш ли кое ми липсва най-много? Усмивката ти, скъпа. Вече не ми се усмихваш...

При тези думи тя бавно извърна главата си към него и му се усмихна. Но това беше най-изкуственото нещо на земята. Асен потръпна.

- Няма такова нещо, Асене- отвърна хладно тя.- Ти просто си въобразяваш. Всичко е наред. Обичам те. И ти се усмихвам.

 И Мариела се усмихна повторно, ала този път беше още по-престорен от първия. На Асен му се догади. Той въздъхна дълбоко.

- Всичко отива по дяволите. А беше толкова прекрасно преди. Миличка, трябва- той взе ръката й в своята,- трябва да се преборим с това. Казваш, че ме обичаш. Но по всичко личи, че е точно обратното. Или пък любовта ти заспива,  това е от начина ти на живот. Цялата слава и суетата бавно, но сигурно умъртвяват любовта ти. Виждам го, усещам го. Не искам да преустановиш контактите си или да смениш средата си. Но се случва нещо гадно. Искам само да спасим любовта си...

 И той вдигна ръката й, целувайки я нежно. Тя го гледаше тъжно.

- Желая да запомниш едно, мила. Каквото и да се случи, аз съм човекът, който те обича. Никой, никога няма да те обича повече от мен. Бъди сигурна в това.

- Какво трябва да се случи?

- Нищо. Казах го ей така, по принцип. Просто ти го казвам, за да помислиш върху взаимоотношенията ни, и да подредиш правилно приоритетите си. Не ме поставяй най-накрая.

 И я целуна, след което отиде да приготви вечерята.

 

 Ала за съжаление, тя бързо забрави този разговор. Все по-рядко му обръщаше необходимото внимание, а още по-рядко го даряваше с неземната си усмивка. Душата на Асен плачеше. Тя прокървя, когато Мариела стигна дъното и му изневери. Той преглътна и това- тя така и не узна, че той знае, а той така и не й каза- беше решил да й даде още един шанс, надяваше се тя да се промени. Инстниктивно усещаше, че не обича човекът, с когото му бе изневерила, направи го от глупост или от досада, може би. Защото ежедневието й я бе направило безчувствена. Но Асен още мечтаеше да настъпят по-добри времена за него и любимата му.

 Една нощ Мариела сънува кошмар. Присъствуваше на прием, на който бяха множество знаменитости- тези, които познаваше, а и такива, които бе виждала само по телевизията. Приемът се състоеше в огромна, красива и твърде луксозна зала. Всички бяха облечени елегантно. Отпиваха от най-скъпите пития и похапваха от най-изисканите предястия. Говореха за бизнес, политика, кино и телевизия, музика и т.н. Разговорите им бяха скучни, смеховете- отвратително зловещи. Кавалерът, с когото Мариела бе на прие-

ма, беше някакъв мастит бизнесмен, с огромен корем, противна физиономия и ужасно възпитание. Той пиеше уиски и от време на време се оригваше. Асен го нямаше. По- късно, когато донесоха основното ядене, всички присъствуващи започнаха да се тъпчат най-лакомо, като невидели храна, като най-изгладнелите африкански деца. Толкова, че в един момент, за да ядат по-бързо, те престанаха да използват приборите и започнаха да се хранят с ръце. С всяка следваща хапка, телата им надебеляваха. Същото се случваше с придружителят на Мариела. А тя седеше безпомощна и уплашено наблюдаваше.

Официалните дрехи на гостите се изцапаха ужасно, така че всички започнаха да се събличат. Бавно, но сигурно те затлъстяваха още повече. Мляскаха грозно и се наливаха с вина направо от каните, спряха да пият от чаши. Звуците, които издаваха бяха нечовеш-

ки. Без да има сервитьори вече, сякаш от нищото се появяваше още и още храна и напитки. Всички ненаситно се тъпчеха и наливаха, оригваха се и псуваха. Телата им- планини от сланина- започнаха да се видоизменят. Точно за миг, Мариела съзря лицето на човекът, който бе дошъл с нея на приема, и видя, че има глава на прасе. Изпищя и се обърна към другите посетители- всички бяха станали на прасета, които безумно бяха започнали да се чукат. Грухтенето и всички останали звуци можеха да подлудят и най-

закоравелия фен на филмите на ужасите. Маститият бизнесмен, превърнат в свиня, я погна. Тя хукна да бяга към изхода на помещението. Тъкмо стигна до него, когато той изчезна. Обърна се- животното я настигаше. Тя продължи да тича с всичка сила, ала помещението нямаше край. Изведнъж цялата пищност на всичко започна да се заличава. Светлините изгаснаха, появи се ужасен мирис на гнило. Тъмнината стана плътна, но тя различаваше силуетите на съществата наоколо- внезапно те бяха се преврънали в гробове. В залата нямаше нищо, освен мрак, аромат на гнило и толкова гробове, колкото бяха гостите. Мариела залака неудържимо, изпадна в истерия. И тъкмо тогава, изневиделица, се появи Асен – по-красив, откогато и да било. Държеше нещо в ръка, която протегна към нея. На сантиметри от лицето си, тя видя, че това бе сърцето му. Тя го пое нерешително. Когато го докосна, от него започна да тече солена вода- толкова много, че започна да изпълва гробището, в което се бе превърнала залата. Потопяваше всичко. Миг преди водата да удави Мариела, за стотна от секундата, тя съзря как Асен й се усмихна с нейната усмивка.

  Събуди се изпотена, разтреперана и безкрайно уплашена. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Задъхваше се. Минаха няколко минути, докато се успокои напълно. Тогава се случи нещо- тя получи нещо като вътрешно просветление. Озари я светлина, ду-

шата й се събуди. Почувстува се пак дете, спомни си как и колко силно може да обича. Периодът от живота й, който бе безоблачен. Мумията в нея бе погребана завинаги. Тя се обърна към спящия до нея Асен. Лежеше на една страна. Тя го докосна леко по рамото.

- Скъпи?- прошепна тихо тя.

Отговор не последва.

Тя го побутна.

- Съкровище?

Нищо.

 Тогава тя го хвана с двете си ръце и обърна тялото му по гръб. То остана без да помръдне. Мариела реши, че е дълбоко заспал, но искаше на всяка цена да му говори сега и затова започна, без да се опитва да го буди.

- Асене, много те обичам! Казвала съм ти го хиляди пъти, особено последните години, без да влагам нищо в думите си. Но сега...сега влагам всичко, което имам вътре в себе си. Много те обичааааам. Чуваш ли ме? Отсега нататък, няма да отдавам значение на нищо друго, освен на теб. Ти и само ти си важен! И нашето светло бъдеще заедно, децата, които ще имаме. Ще се оттегля от публичното пространство, майната им  на всичките изроди! С теб ще живеем самички, но щастливи. Разбрах, че ти и само ти си ми нужен, за да бъда щастлива. Край на глупостите. Вече сме само аз и ти, бебчо. Нали?

 Тя се ухили и го бутна- този път по-силно. Тялото не помръдна.

- Е, хайде събуди се вече де- Тя повиши глас.- Вчера не се напи. Пи две питиета, колкото пиеш всяка вечер. Как този път са те хванали? Асене!

 Нищо.

- Асене!- извика накрая тя.

 Нищо.

Тогава тя сложи ръката си на гърлото му. Миг по-късно сподави вика си и запази самообладание. Въздъхна дълбоко, от окото й се спусна сълза, която тя веднага изтри. Сетне се взря в безжизненото лице срещу нея и се усмихна. И това беше най-прекрасната ус-

мивка на света, колкото бе красива усмивката й по принцип, сега тя направи нещо отвъдно по прелестта си. Сякаш всички ангели Божии, както и сам Господ Бог бяха обединили усмивките си в нейната. В този миг, нямаше нищо по-величествено на света.

- Слънчице мило, прости ми- прошепна тя.- Отсега нататък, винаги ще ти се усмихвам. Съжалявам и ти се извинявам за всеки пропуснат ден, в който не съм го правила. Но това се променя от този момент. Прости ми, слънчице златно.

 И обсипа лицето му с безброй целувки.

 

 Всеки ден тя ходеше на гроба му и в продължение на три часа стоеше там. Един час се усмихваше със същата усмивка, която му бе дарила в нощта на смъртта му, после един час плачеше неутешимо. След това избърсваше сълзите си, и още един час се усмихваше със същата усмивка. Хората, които идваха на гробищата, я мислеха за луда и шушукаха по нейн адрес, обсъждаха я, понеже бе известна. Един ден просто я намериха паднала на гроба на Асен, мъртва, но с божествената  усмивка на устните си.

 На този свят идваме с плач, но колцина от нас си отиват от него с усмивка? Но не това е същественото. Докато тече отреденото ни време, трябва да се усмихваме един на друг. Не само с лицето си. С душата и сърцето си, всеотдайно.

 

 

 

 

 

Разплака ме....
Поздрави за таланта!!!!

Да имаш прекрасен уикенд, изпълнен с усмивки!

Тъкмо когато витаеше усещането за предстояща банална развръзка на тривиална ситуационна система, ти направи два блестящи "хода" и промени с магическо перо всичко. Мариела и Асен оживяха в смъртта си, след като живяха мъртви приживе.
Имаш възхищението ми за стойностния си разказ!

Огромно благодаря и да имаш прекрасен уикенд!

И твоят уикенд да е прекрасен!

Прочетох на един дъх този завладяващ разказ!
Благодаря ти, tikovpisane!

Хубав уикенд!

Много въздействащ разказ. Силно реалистични и запомнящи се образи.
Хареса ми. Интересното за мен като пишеща е, че накрая винаги изразяваш ясно своето послание.:)
Поздрави!

Стремя се да пиша за важни, поне според мен, неща. Да имаш прекрасна седмица, изпълнена с усмивки! :)

Благодаря за усмивката на душата и сърцето!

Желая позитивна седмица, изпълнена с усмивки!