Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03 19:16 - КЪМ АДА С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 305 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Има немалко случаи на хора, които всички ние мислим за добри. И те самите се възприемат като такива. Ала човек често не познава сам себе си. Живее със съзнанието, че Тъмнината не съществува. И тъкмо това е най-лошото нещо, което човек може да причини на душата си.

  Ще разкажем обратът в живота на Мартин Дъмбов, от София. Той беше от „ много готините „ хора. От тези, които почти веднага те привличат с непринуденото си държане, тънко чувство за хумор, вечна усмивка и позитивно настроение. Всички го мислеха за добър човек. И той беше.

  Още от юношеските си години, обичаше веселбите, алкохола и жените. Освен това, не бе мързелив, работеше здраво, рядко се оплакваше от каквото и да било. Винаги бе готов да те изслуша, да ти помогне с каквото може, дори и това да включва някой виц или хитроумна забележка, която ще те разсмее моментално. И затова всички го обичаха.

 Очарованието му засягаше в сърцата най-вече слабия пол. Като го гледаше човек отстрани, не бе нищо особено. Среден на ръст, с обикновена физика, тоест- нито прекалено слаб, нито дебел, с още по-обикновено лице. Нито бе грозен, нито красив. Но умът му сечеше здравата, а както знаем, това впечатлява жените. Просто в поведението му имаше нещо, което ги пленяваше веднага.

 И тъй, Мартин бе женкар. Ала не от тези, дето омайват една жена, за да получат каквото искат и после се държат отвратително с тях, а от тия, които наистина са галантни. Поради тази причина, още от петнадесетгодишен, в обкръжението му имаше много момичета. Мартин обаче следваше принципи- никога не задяваше жена на негов приятел, дори и самата тя да е паднала под обаянието му и да го желае. Ненавиждаше изневярата. Бе морален човек. Казано по-накратко- жените го обичаха, а мъжете му завиждаха, без лоши чувства, защото искаха да са него. А нямаше лоши чувства, понеже бе „ точен пич „, както се казва, и винаги бе готов да ти подаде ръка, както споделихме по-горе.

  Когато бе на двадесет и седем години, Мартин позна истинската любов. Нейното име бе Светлана. Висока колкото него, с черна коса и огромни сини очи, които бяха най-хубавото в нея. Именно заради тях, той се влюби до полуда, тя му отвърна, и само след половин-
годишна връзка, той й направи предложение за брак. Тя прие и се ожениха.

 Романтичната тръпка, започнала със запознанството им, не спря и след като си казаха „ да „. Мартин отиваше сутрин на работа с радост, каквато не бе изпитвал никога досега. И едниственото, което мислеше, докато работеше, бе какъв подарък да й направи. Той и поднасяше подаръци всеки ден. По нещо дребно, което знаеше, че ще я разтопи, а пък когато вземеше заплата, по нещо по-голямо. Възнаграждението му бе високо и той можеше да си го позволи- беше управител на банка. Светлана, с по-скромни доходи, рядко си позволяваше да зарадва мъжа си с изненади, но пък тя му се отблагодаряваше по друг начин- когато се прибереше от работа, всичко вкъщи светеше от чистота, любимите му ястия бяха на трапезата, и не на последно място- в леглото се опитваше да сбъдва всичките му сексуални фантазии, които не бяха малко. Веднъж дори, той поиска от нея да правят „ писинг „. Светлана не знаеше какво е това, и той й обясни. Тя се погнуси и категорично отказа.

- Мартине, почвам да се притеснявам за тебе- каза тя. – Досега каквото си поискал в леглото съм ти го дала. Но това е отвратител-
но. Ставаш извратен. Не го искай от мен.

- Е, стига де!- възрази той. – Отвратително било. Няма как да знаеш, докато не опитаме. Хайде, миличко. Ще бъде яко.

 Той я убеждаваше още известно време, без успех. Ала ако съществуваше нещо на този свят, което  Марто да знаеше със стопроцентова сигурност, то бе че настойчивостта се възнагражда-
ва. Започна да й купува по-скъпи дрехи, обувки, бижута и тем подобни, все по-често излизаха на романтични вечери, той се стремеше да й угажда всячески, като в същото време упорито я молеше да правят писинг по време на секс. А, както знаем, же-

нското сърце не е толкова кораво като мъжкото, по- лесно се разтопява, и когато се действува правилно спрямо него, ще полу-
чиштова, което искаш. И така, една вечер, преди да си легнат, той отново поиска тя да сбъдне сексуалната му мечта. Светлана се съгла
си, но само веднъж. Мартин грейна като слънце.

 Речено-сторено. За учудване на Светлана, изживяването й хареса. Каза му, че като изключи гадната миризма, било доста възбуждащо. Мартин беше на седмото небе от нейното признание. Започнаха да го практикуват по-често.

 

 

 Сега трябва да кажем още нещо за Мартин. Той бе управител на банка. Човек с власт. През целия си живот за него не бе от изклю-
чително значение дали ще получи това, кое
то иска, но позицията на която работеше, неусетно го бе променила. Той командуваше хора. Отначало благ началник, с течение на времето бе станал суров и нетърпелив диктатор. Трябваше да бъде направено каквото е казал да се свърши, на всяка цена. Той така и не разбра колко много се е променил. Още по-малко пък можеше да разбере, че  тази промяна бе дело на Тъмнината. А най-лошото е, че той прене-
сетова поведение у дома.

 

 И така, една вечер  той се прибра от работа. Не й бе взел нищо, както традиционно правеше. Още от вратата той я загледа нервно и кисело, и това веднага й направи впечатление.

- Какво има, скъпи?

- Трябва ли да има нещо?- Скръцна със зъби той.- Уморен съм, това е. Просто вече ми писва да бачкам с идиоти!

 Светлана се уплаши. За първи път го виждаше в такова мрачно настроение. Не каза нищо и побърза да сложи масата. Мартин прибра дрехите си, като тряскаше вратите на гардероба, докато ги затваряше. Светлана се уплаши още повече, ръцете й започнаха да треперят, докато слагаше приборите.

  След като взе душ, той влезе рязко в кухнята, седна навъсен като облак, сипа си чаша уиски и го изпи на екс. Пусна телевизора и зазяпа новините. Светлана се хранеше мълчаливо и току го поглеждаше плахо, не смеейки да го заговори. Мартин си сипа второ уиски, взимайки си от време на време фъстъци от купичката на масата. Мълчанието продължаваше. Накрая тя не издържа и го запита:

- Бебчо, какво те тревожи? Сподели с мен. Винаги ще те подкрепя, за каквото и да е.

Той въздъхна дълбоко и направи гримаса на крайна досада.

- Нищо, с което да не мога да справя. Искам само малко тишина. Нека да послушам тия тъпанари.- кимна той към екрана.

 Тя се подчини, ала не издържа дълго.

- Скъпи, моля те, кажи ми какво става. Никога досега не си се държал така. Искам да знам какво ти се е случило!

 Тя произнесе думите с твърд тон, а никога не бе го правила. Мартин обърна бавно главата си към нея и рече ледено:

- Трай!

 Това грубо отношение към нея я разочарова, ала реши да замълчи. Стана кротко от масата, изми съдовете, самата тя се изми и си легна.

  Не бе засала, когато той се настани до нея. Приближи се до ухото й, и каза:

- Мило, хайде малко писинг?

По принцип не би възразила, но отблъскващата му хладност на вечеря, я бе поядосала и тя му отказа. Той се втренчи в нея. Беше я страх да се обърне към него и да види лицето му. Мартин не каза нищо в продължение на минута. Тя усещаше злокобната тишина и чувствуваше, че лицето му бе гневно. Ала не се извъртя да го погледне. След малко, той само прошепна „ ок „, но в гласа му тя долови нещо психарско. Той си легна, загаси лампата и заспа.

 

 Известно време всичко вървеше постарому, разликата бе че в отношенията им тя виждаше студа му. Животът им вървеше по същия начин, но неговата любов сякаш се изпаряваше. Когато правеха писинг, той все повече се реализираше без обич, и това я отдалечаваше още от него. Накрая тя спря да изпълнява еротични-
тему прищевки. Мартин не възрази. Той бе все така мил и галан-
тен, но от очите му гледаше айсберг.

 Една нощ, петък срещу събота, той я събуди посред нощ. Тя се взря в него и в погледа му отново видя старият пламък. Това я зарадва изключително много.

- Какво има, скъпи?

Той се покашля, сякаш го беше срам да каже онова, дето му беше на езика. Отвори уста и я затвори.

- Нищо. Няма нищо. Извинявай, че те събудих. Мислех си някакви щуротии. Заспивай.

Загаси лампата и се отпусна. Тя не можеше да проумее за какво се бе сетил по това време. И двамата не спяха. В един миг тя чу гласа му в мрака:

- Мило?

- Да, бебчо?

- Искаш ли да правим скатинг?

За първи път чуваше тази дума, но тя никак не й хареса. Помоли го да й обясни какво е това.

- Нищо не е. Хайде да заспиваме. Забрави, че съм го споменал.

На следващия ден, любопитството й надделя и тя се разрови в нета, за да види какво означава думата, която Мартин й бе казал през нощта. Седеше на стола като ударена от гръм, когато разбра значението на думата. Вече наистина се притесни, че мъжът й не е добре психически. В писинга, въпреки неприятните аромати, които игнорираше, имаше нещо възбуждащо и тя свикна с него. Но това, което той искаше от нея, беше прекалено. Реши, че ще се съпротив-
лява докрай на това му болно желание, ако пак го поиска
ше.

  На следната нощ, той пак спомена за скатинга. Предпазливо, но с особена страст в гласа, съдържаща, за съжаление, нещо твърде злокобно. Още преди да е довършил изречението си, тя го сряза:

- Ти луд ли си? Мартине, ходи на лекар! Това е, меко казано, от-
вратително!

- Ти и за писинга каза това. Пък после ти хареса.

- Онова е по-приемливо. А това е най-гнусното и ужасно нещо на света!

Той не отговори. Тя сметна, че се е отказал и се опитва да заспи. Светлана потъна във меката възглавница и скоро потъна в блажен сън.

 Тя спеше леко. Всяка светлина или дребен шум, можеше да я събуди. Затова веднага отвори очи, когато Мартин запали лампата. И щом ги отвори, видя разкривеното му като на демон лице, надвесено над нея.

- Ще правим скатинг, курво, и още как! Няма да ми отказваш вече. Ти с кой си мислиш, че говориш?

  Паниката я задуши. Опита да стане от леглото, но той я върна обратно с тежък шамар. Сцепи й горната устна. Разплака се. Никога не бе виждала съпруга си такъв. Това определено не беше той. От романтичния, забавен, сладък и всеотдаен човек, не бе останал и помен.

 Той я сграбчи за косата. Тя изпищя.

- Отсега нататък, каквото поискам, ще изпълняваш! Ясно ли е?

 Светлана се опита да се освободи, ритайки го с коляно в слабините. Той изръмжа от болката и се хвана за чатала. Когато вече не бе над нея, тя се затича към вратата на спалнята. Ала тъкмо когато посегна към дръжката, усети ръката му върху косата си и в следващия миг бе вече върху чаршафите. Плачеше неутешимо. Мартин я възседна и  обви гърлото й с ръцете си. Стисна в стоманена захватка. Душеше я. Очите й щяха да изскочат от орбитите. Давеше се. Той вече не я виждаше като ангел, както в началото и както през повечето време на брака им. За него това бе противно същество, което дръзна да не изпълни нарежданията му. Това го ядоса още повече. Стисна по-силно, като затвори очите си. Тя риташе, давеше се, ала не можеше да се изтръгне от лапите му. След малко съпротивата престана. Той отвори очите си. Махна ръцете си и се загледа безразлично в нея. Определено бе мъртва. Не изпита нищо. Дори, когато влезе в затвора. Нямаше да изпита нищо през целия си живот.

 

 Ето как и добрите хора, с най-широки и чисти сърца, с най-добрите намерения, понякога се запътват право към ада, без да са допускали, че той някога може да се превърне в тяхна дестинация.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - С този разказ, скъпи Приятелю,
05.03 00:32
ме накара да си спомня един нашумял филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер - "Последното танго в Париж". Сексуалните отношения между двама души са най-доброто мерило за деградацията в любовта им като чувство. Ти си хиляди пъти прав, като казваш, че привидната светлина, струяща от някого, ни пречи да видим колко много тъмнина има вложена в него. Такъв е и случаят с Мартин Дъмбов. Може би и бездушната банкова среда има вина, но също и гена му. Поиздравявам те за този психологически разказ с неочаквана развръзка!
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря ти, Приятелю!
05.03 00:55
missana написа:
ме накара да си спомня един нашумял филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер - "Последното танго в Париж". Сексуалните отношения между двама души са най-доброто мерило за деградацията в любовта им като чувство. Ти си хиляди пъти прав, като казваш, че привидната светлина, струяща от някого, ни пречи да видим колко много тъмнина има вложена в него. Такъв е и случаят с Мартин Дъмбов. Може би и бездушната банкова среда има вина, но също и гена му. Поиздравявам те за този психологически разказ с неочаквана развръзка!

Посоченият от теб филм съм гледал отдавна, като не съм сигурен дали съм го гледал целият. Помня, че беше класика, която трябва да си припомня. Иначе Мартин е добър човек, който не успява да избегне уловките на Мрака и затова се случват тези неща. Да имаш хубава седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 283554
Постинги: 174
Коментари: 608
Гласове: 412
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031