Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 22:17 - СКРЪБТА НА КАРМАЙН
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 106 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 03.03 19:45


Той допи уискито си- трето поред. Собственото му разследване около изчезването на любимата му не бе довело до нищо, засега. Той бе по средата на диренето си. Въпреки че бе късен следобед, той пиеше. Не бе пиян, ала мигом му се поиска да запали колата и да се махне от този скапан град. Пътят често притъпяваше мъката му.
  Това и направи. Взе ключовете и влезе в " Порше"- то най-нов модел. Подкара.
Излезе на извънградски път. Спря. Слезе от колата, заобиколи я и се загледа в блестящия от следобедното слънце Сан Франциско. Тъмните очила придаваха и без това на красивото му лице- смес между лицата на Брад Пит и Ален Делон- още по привлекателен израз. Никой не можеше да предположи колко мъка се криеше зад това лице. Вятърът обсипваше с нежни милувки снагата му. Той допуши цигарата си, хвърли я небрежно и се запъти към супермодерната си кола. Вървеше като на забавен каданс. Влезе в " Порше "-то и запали. Пусна си музика- зазвуча " Скръб " на Пинк Флойд. Потегли. В начлото караше бавно, сетне натисна газта на максимум. Шофираше по пустия път и се замисли. За единственото истинско щастие в живота му- Изабел. Прекрасната бразилка, сестра на трагично загиналата изгора на сина на президента. Дали щеше и тя да има същата съдба? Или той щеше да я открие, преди изродите, отвлекли я, да й светят маслото?
 Докато шофираше, извади от джоба на якето си  блокче шоколад и го изяде. Сладкият му вкус не притъпи болката по липсата на друг вкус- този на Шоколадът от Рио де Жанейро, който му бяха отнели. Шоколадът на шоколадите. Неговото най-сладко изкушение. Неговото Аз в женски вариант. Смисълът на живота му. Забрави за обирите. Забрави за злините, които бе причинил. Сега беше съсредоточен само върху едно- да я намери! Да я спаси. И да я целуне отново, да се слее пак с най-божествения от всички шоколади.
 Дейвид Гилмор пееше все още невероятната си песен. Сълзи се стекоха по лицето на Кармайн. Пътят сякаш бе безкраен. И той се помоли наум. Дано и техният общ път бе такъв. Дано не приключеше никога.








Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Ефектно поднесен откъс, Приятелю!
27.02 22:42
Изпитах съжаление, че бе толкова кратък, което дори и великолепната песен на Пинк Флойд не успя да заличи...Защото пишеш дяволски интригуващо и държиш читателя в напрежение и в очакване. Поздравявам те за това умение!
цитирай
2. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
27.02 22:56
missana написа:
Изпитах съжаление, че бе толкова кратък, което дори и великолепната песен на Пинк Флойд не успя да заличи...Защото пишеш дяволски интригуващо и държиш читателя в напрежение и в очакване. Поздравявам те за това умение!

Това ще бъде част от роман, който тепърва замислям. А вдъхновението за този откъс бе родено от мегадобрата песен на Пинк Флойд, която е типична " car song ". Радвам се, че одобри! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 276165
Постинги: 171
Коментари: 603
Гласове: 403
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031