- Защо, за Бога? Защо си такъв? Нима не ми причини достатъчно мъка? Сравни това, което аз ти сторих, неволно при това, и всичко, което ти ми направи досега. Защо, по дяволите, защо?

 И заплака горчиво- един ужасен, безнадежден плач, който можеше да разбие и най- каменното сърце, ала Доналд го съзерцаваше без капка състрадание.

- Защото- започна грубо той.- Има нещо в теб, което не мога да понеса. Нещо, което ме кара да не се чувствам добре. Смъртта на брат ми бе само повод.  Ще бъда докрай искрен с теб сега, и може би това ще е последният път, когато съм такъв. Караш ме да се чувствам страхливец, ето това е тайната. Защото само от теб ме е било страх някога в този живот. Никой никога не ме е плашил и никога след теб няма да ме уплаши нещо или някого. Затова те мразя невъобразимо много, нямаш представа дори. Ако има нещо, което да е безкрайно тежко като болка, аз ще ти го причиня, о, да. Няма да ти спестя нищо. Защото не ме караш да се чувствам мъж, именно поради факта, че ме е страх от теб. Ето това няма да ти простя. Винаги през живота си съм чувствувал слаб уплах от теб. Но след като ме преби почти до смърт пред дома ми и ми показа, че съм един червей пред силата ти, това беше краят. Страхът ме обзе изцяло, но с това дойде и безкрайната ми омраза към теб.  Има и друго. Всъщност те мразя поради две причини. Тази бе едната. Другата е, че в теб има нещо, за което точната дума е ДОБРО. Нещо твърде праведно, честно, искрено, почтено, красиво, милосърдно и състрадателно, нещо немислимо прекрасно. Това, което те отличава от останалите хора е ,че при теб това добро е ИСТИНСКО. Ето това също не мога да понеса, дразни ме безкрайно много. По-голямата част от човеците са мнимо добри, усещам фалшивата им доброта от километри, както се казва. Те всички са лицемери. Но ти, ти си друга работа. Дори си мисля, че ако не бе станал бандит , като нищо можеше да водиш живот на монах и един ден да бъдеш обявен за светец. Рицарю! Ти си истински рицар, нали? Не само, когато си направил предложението на жена си- мой човек те следеше тогава- и си бил облечен в тези доспехи. Ти си облякъл истинската си същност тогава. Воинът на Христа! Пазителят и Защитникът на Доброто. Тази доброта ме вбесява, излизам извън кожата си. Ето затова ще те смачкам. Тази доброта е толкова силна при теб, че би могла да заразява. Тази твоя благост е истинска, а това е нещо, което може би мразя повече от факта, че ме е страх от теб. Ето затова очистих близките ти, защото те са ти дали по рождение този вътрешен блясък, тази неизчерпаема положителна енергия. Защото и те я имат. Затова ги убих. И точно затова няма да оставя нищо от семката ти. Защото и те носят тази първична доброта в себе си. Затова ще ликвидирам жена ти- тя е тук-, а и децата ти, когато ги открия. А ако ги намеря късно, ако те са се задомили вече и имат свои собствени деца, ще убия и тях.

 
  Откъс от " От ада, или одисеята на един съвременен Йов "





Въпросът е:  Ще познаете ли кой кой е?

Накара ме да се замисля за сетен път, с кои именно се занимава дяволът. Моят отговор е: само с онези, които правят опити да се възвисяват. На останалите той не им е нужен. Те сами се търкалят надолу /чрез падението си/ по стръмните склонове, отвеждащи в ада.

Точно така- когато някой върви нагоре, лукавия винаги го дъра надолу. Останалите не ги закача- те и без негова помощ се търкалят надолу, т.е изпълняват волята му. Да имаш много хубав петък и уикенд!