Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 16:05 - ИДИЛИЯТА
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 1132 Коментари: 2 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Понеже се бе видял с повечко пари, той я изведе в един скъп ресторант. Часовете преди срещата с нея бяха трудни за него. Дотук само се бе опитвал да я накара да излязат, не се бе замислял за какво ще говорят на срещата. Тя бе образована, учителка, а той с много мъки завърши средното си образование. Какъв разговор щяха да водят? Тя сигурно се интересуваше от възвишени неща, личеше си от излъчването й, а него го вълнуваше само да вземе пари, да ги прахоса за бира и наркотици, и може би- да оправи някоя мацка.

  Чак сега, малко преди уговорената среща- бе събота вечер, - той се почуствува притеснен. До този миг ни най-малко не се смущаваше. Не бе и помислял занапред. Почна да се чуди и какво да облече. „ Костюм, разбира се! Ама какъв?” Никой от приятелите му не бе обличал костюм през живота си. Нямаше до кой се допита. Накрая се отказа. „ Майната му”, каза си той, „ Ще сложа същите дънки и ризата с които бях, когато промених вида си. Тя май ги хареса.”

  Но мисълта за това какво ще разговарят не му даваше мира. Главата му щеше да се пръсне. Никога през живота си не се бе чувствувал така- да се притеснява от жена. Е, да, но тази не беше като тези, с които си бе имал вземане-даване досега. Накрая си наложи да се успокои. Да става, каквото ще. Или нещата ще се получат между нас, или не. Светът няма да свърши.

 

  Тя бе облякла светлосиня пола и бяла блуза. Дългата й кестенява коса падаше свободно по гърба и изящните и рамене. Дългите й крака- нито тънки, нито дебели- се носеха грациозно към него. Лицето й бе безизразно, но когато се приближи, се озари от сдържана усмивка.

- Добър вечер.

- Добър вечер, Карън. Изглеждаш страхотно!

- Благодаря.

 Влязоха в ресторанта. Седнаха на една отдалечена от входа маса, в едно затънтено място. Келнерът се появи.

- За мен вино- каза Карън.

 Бил не обичаше вино. Той пиеше бира и уиски. Когато  пробва за първи път вино, не му се понрави никак. Закашля се и се задави. Въобще не харесваше тази напитка. Ала сега реши, че ще се прежали заради тази хубава жена.

- И за мен. Направо дайте една бутилка....- Не знаеше сортовете и се запъна. Карън се усмихна нежно.

- Донесете ни една бутилка от.

- Кое е най-скъпото ви вино?- Прекъсна я Бил.

- Шато Лафит, господине.

- Бутилка от него, тогава!

 Карън го изгледа недоумяващо. Келнерът се отдалечи.

- Защо го поръча? Имаше и доста по-евтини вина.

- След като е най-скъпо, значи е и най-доброто, нали? А най-доброто се полага за най- добрата жена!

 Тя заби в него странен поглед.

- Не знаеш дали съм добра.

- Не си ли?

- Добротата е по-гъвкаво понятие. Зависи какво разбираш под това име. За някои хора дадено нещо е добро, за други същото такова не е. Трудно може да се определи добротата.

 Бил я загледа. „ Философка. Ама, разбира се, че ще е такава.” Виното пристигна. Келнерът наля в чашите и се отдалечи. Отпиха. Както сам очакваше, той се задави и закашля. Тя заобиколи масата, за да го потупа по гърба.

- Какво ти стана?

- Нищо ми няма. Добре съм.

- Май не харесваш вино. Защо тогава не си поръча нещо друго?

- Не, няма такова нещо- Лъжеше той, докато кашлицата му отминаваше.- Обичам си.

- Да, личи си- Отвърна тя иронично, връщайки се на мястото си. Бил я запита:

- И така, Карън, по какво си учителка?

- По средновековна история. Как си с нея?

 Бил замълча и се изчерви. Тя се усмихна.

- Да. Ще трябва да поработим върху това.

- Тоест?

- Мисля, че ме разбра.

- Ще ме учиш? Завърших образованието си отдавна, как ще завърша, ако не знам съвсем нищо по история? Всъщност остави това, кому е нужно, за Бога!

 Хлад премина по лицето й.

- Не ти ли се иска да се образоваш малко поне?- С нотка на раздразнение рече тя.

 Той не каза нищо. Гледаше като сърдито дете.

- Нека сменим темата, моля те. Ще говорим друг път за това.

Тя го гледаше угрижено.

- Добре. Бил...- Тя се мъчеше да намери подходящи думи- Имаш ли представа колко сме различни ние с теб?

Той кимна нервно.

- Даваш ли си сметка, че въобще не може да се получи нещо между нас?

Бил заби погледа си право в нейния- очите му я изпепеляваха.

- Грешиш.- Твърдо произнесе той- Дълбоко грешиш!

 

 Началото на тяхната връзка беше трудно. Не можеше и да бъде иначе.Твърде различни хора, твърде различни характери. Въпреки това нямаше  много скандали между тях, както по принцип става с хората, които са различни. И все пак, Карън често се сърдеше поради трудноизкоренимите лоши навици на Бил. Той  много я обичаше и правеше безброй компромиси, за да бъде всичко наред. Но неговите привички я изкарваха извън релси. В този период, благодарение на силната любов към нея, той заряза бандитството. Оттегли се от рокерската банда.

  Бил предполагаше, че това му решение да напусне бандата, ще предизвика бурна вълна от гняв у неговите първи другари. Дори мислеше, че ще му теглят един здрав бой. Вървеше с натежало сърце към мястото на  срещата, за да им съобщи новината. И все пак една част от него се надяваше да го разберат. Един от членовете на „ Тъмните мечки” преди време се ожени- и това бе прието добре от другите. Но този, който се ожени бе човек, с когото не може да се гъбаркаш и може би затова  не стана проблем. На тарторите никой нищо не им казваше. Това донякъде успокояваше Бил. Сигурно щеше да се размине.

  Той пристигна пеша в една порутена сграда, където се събираха членовете на бандата. Всички вече бяха там- оставили моторите си до една наполовина срутена стена, а самите те- подпрени на тях. Когато Бил се появи, лицата им добиха мрачно изражение. „ По дяволите, не е добре!”, мислеше Бил. В крайна сметка се отпусна. Най- много да му теглеха един бой. Щеше да го преживее. Но за нищо на света нямаше да се откаже от любимата жена. Един от тях- едър, висок и мускулест- пръв се приближи до него.

- За какво ни извика, Бил? С приятелчетата мислим, че не е нещо добро.

Бил се поизпоти. Преглътна и отговори:

- Момчета, имам да ви съобщавам нещо. Взех решение. Най-важното решение в живота ми.

 Тишина. Тягостна. Напрегната. Бил продължи.

- Момчета, ще напусна бандата. Срещнах най-важния човек в живота си и не мога да продължа вече с глупостите. Надявам се да ме разберете.

 Тишината стана плътна, зловеща. Той чуваше дишането им като ръмжене на зверове. „ Край. Ще се бием явно. Надявах се да мине по-леко.”

 Мъжът, който се бе приближил до него, се приближи още. Гледаше го безмилостно, ръцете му бяха стиснати в юмруци. Докато Бил обмисляше как би могъл да се справи с тези здравеняци около него, човекът изведнъж се усмихна широко и го взе в мечешката  си прегръдка.

- Поздравления, Били. Много се радвам за теб.

 Същото сториха и другите- сърдитите им лица светнаха като слънца. Вкупом се втурнаха да го прегръщат и поздравяват и в един миг го събориха на земята. Бил не очакваше това.

- Благодаря ви за разбирането, момчета. Наистина. Ще ми липсват лудориите, но сега вече мисля да живея нормално. Промених се.

 

 И това беше краят на неговото „рокерстване” .Започна  живота си „на чисто”. Той и Карън  живееха  в неговата къща ,която бе  подарък  от родителите му, живеещи сега в блок в Ню Йорк. Тя беше тяхна, но след сватбата им я отстъпиха като сватбен дар. Неголяма, но красива къща на Оуктрий Драйв. Тя продължаваше да работи като учителка, а той си намери работа като продавач в магазин за хранителни стоки. Липсваше му старият начин на живот, но с течение на времето свикна. Липсваха му и парите-преди ги имаше в повече, много повече.

  Така вървеше ежедневието им- работа, след работата дребни удоволствия, които могат да бъдат и меда на живота. Именно тези неща правеха животът им приказка, защото бяха изпълнени с любов. Бил  все повече забравяше миналото си, изпълнено с насилие и тъмнина, променяше черната си душа. Всъщност, душата му не беше черна, душите на никого от нас не е такава. Неговата просто бе  замъглена, затъмнена, замърсена или както  искате го наречете. Душите на всички нас са светли, блестящи, чисти като момина сълза, като току-що паднал сняг, когато не са покварени. Ние сами започваме да ги замърсяваме, когато мислим лоши неща и да ги чувствуваме. А пък когато започнем и да ги вършим на дела, тогава замърсяването на душите ни става пълно .А когато напълно се замърси една душа, изчистването й е много  трудно, отколкото когато е само опетнена в мислите и чувствата си. Така и Бил ,след първата среща с Карън започна да се „изчиства”. Тежко му беше, но с течение на времето, колкото се задълбочаваше връзката им, толкова повече му ставаше все по-лесно да избягва пороците. Последният от тях бе побоят. Вече не пиеше, не пушеше, но му остана  като последна тъмна страст сбиването. Макар и влюбен до уши, той почти никога не се сдържаше да цапардоса някой заядливец или направо да се сбие някъде- в ресторант, в магазина, на плажа и т.н.,макар че си  даде дума да се въздържа от такива действия, защото те силно накърняваха жена му .След известно време и тази негова страст угасна. Бил се прероди  напълно. Стана почти като ангел, толкова непоро-

чен.Точно в този момент, около две години след като се срещнаха за първи път ,той й предложи  брак. По това време бе на тридесет и една години, а тя на двадесет и осем. Случи се през една пролет, Бил  реши  че е подходящо време за това .Мислеше дълго  по какъв начин да й предложи, нещо по-оригинално. Накрая му хрумна странна  идея, но сметна ,че ще й хареса, защото бе  учителка по история. Реши да й направи предложение от рицар.       Няколко дни преди предложението, в обедната почивка, докато бе  на работа,той отиде до местния театър, за да наеме рицарски доспехи. След това избра един хубав парк ,където се предлага езда с коне и нае един. В деня преди уречения, се обади на негов стар приятел, за да  „включи” и него в предложението. Каза му да се скрие зад някое дърво и когато  Карън пристигне в парка, след като той си уреди среща с нея там, да му даде сигнал.

 И така, денят бе шести април, времето привечер бе прохладно, изключително свежо.

Придружител помогна на Бил  да се качи на коня и в момента, когато тя се появи при входа на парка, той  получи  уречения сигнал. Появи се, яздейки коня в лек тръс.Тъй като си бе сложил шлема, тя не го позна .Приближавайки се, тя се уплаши ,но това трая пет секунди, защото когато стигна до нея, той свали шлема си, усмихна се, като в същото време придружителят му подаде кутийката с пръстена. Бил я пое , наведе  се от седлото, отвори  я (оттам блесна ослепителен пръстен с диамант) и каза:

-Красавице ,ще бъдете ли моя принцеса завинаги?

Отговорът е ясен. Както и реакцията на Карън- тя се развълнува и разплака. Последваха целувки, прегръдки и пр. и пр. Насрочиха сватбата за края на лятото.

 

 Година след сватбата на бял свят се появи  Брад- най-големият измежду братята Кърк. Две години след раждането му,  се появи Бил- Младши ,и накрая-четири години след него, се роди  Джон.

 

  Няколко месеца след раждането на Брад, докато Бил и Карън  бяха  на гости на нейните родители, на него му се обади  стар приятел-още от ученическите години- тогава когато Бил само започваше да мисли колко очарователно е да си рокер, -и го помоли да се видят .Той  много се зарадва ,защото този негов приятел- Дерек- беше един от най-близките му в училище, а не се бяха  виждали от дълги години. След завръщането си от Пасадена, където живееха родителите на Карън, той потърси  Дерек.

 
" От ада, или одисеята на един съвременен Йов "

 




Гласувай:
7
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Запленен съм от отношенията между Бил и Карън.
19.01 21:38
Тя му въздейства много положително. А и това предложение за брак, поднесено в рицарски доспехи и с пръстен с димант, толкова е романтично. Четейки този откъс, отново се улових, че тази епоха, в която живея сега, не е моята. Явно излежавам някакво наказание. В други времена съм бил преди, та затова повествованието ми въздейства още по-силно. Поздравявам те, Влади! Достави ми естетическа наслада с писането си.
цитирай
2. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
19.01 21:50
missana написа:
Тя му въздейства много положително. А и това предложение за брак, поднесено в рицарски доспехи и с пръстен с димант, толкова е романтично. Четейки този откъс, отново се улових, че тази епоха, в която живея сега, не е моята. Явно излежавам някакво наказание. В други времена съм бил преди, та затова повествованието ми въздейства още по-силно. Поздравявам те, Влади! Достави ми естетическа наслада с писането си.

Предложението е средновековно, защото както си прочел преди това, тя е учителка по средновековна история, та затова той решава да измисли нещо подобно. Отделно, тази част от романа се развива през 70-те години и макар да не съм живял тогава, все си мисля, че хората са били по-романтични, но това си е мой възглед, който може да е напълно погрешен. Иначе и аз мисля като теб- не се чувстувам комфортно в днешно време. Почти няма романтика вече. Да имаш много хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 294458
Постинги: 178
Коментари: 622
Гласове: 420
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031