Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2018 12:32 - Още " От ада, или одисеята на един съвременен Йов "
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 1032 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 На другия ден той пак я причакваше пред входа на училището след края на часовете. Излизайки и виждайки го, тя се върна обратно.Той се затича след нея и я настигна в коридора.

- Здравей.

Тъй като я бе  хванал за ръката, тя се отскубна  и понечи да тръгне накъдето й видят очите, но той пак я хвана.

- Нека поговорим само за малко. Става ли? Една минута?

В този момент една тежка ръка падна върху  рамото му.

- Пуснете госпожица Джонсън, господине!

Той се обърна, премахвайки ръката от рамото си. Видя един едричък пенсионер-охраната.

- Само ще поговоря с нея за минута. Няма проблеми.

- Очевидно има.

-Всичко е наред, Пол. Ще се оправя с господина .Върви си.

Човекът изсумтя ,изгледа  Бил  сърдито и се върна  в стаичката си.

Карън   го погледна  спокойно.

-Мисля, че бях достатъчно ясна вчера. Аз НЯМА да изляза с Вас! Не си правете илюзии. Освен това Ви казах,че съм обвързана.

-Каза, но излъга. Не ти вярвам.

-Това си е Ваша работа! Оставете ме на мира .Вие не разбирате ли от дума?!?

Той се усмихна малко лукаво.

-Не.

-Толкоз по-лошо за Вас. Защото аз НЯМА да изляза с Вас, както казах преди малко.

-Ще видим- каза той и си тръгна.

 

Минаха няколко дни без той да отиде пак в училището. Реши да я остави за малко, да мисли, че се отказал. Междувременно бе му дошъл акълът и най-накрая  се погрижи за външния си вид.Чак след двете си срещи с нея, осъзна,  че прилича на прасе-толкова бе завладян от мисълта за тази красавица,че забрави  как изглежда. Обръсна се, изкъпа се, сложи си чисти дрехи, и когато се погледна в огледалото направо бе хубав. Все едно  не е той. ”Мамка му и какъв идиот съм аз. Как щеше да излезе с мен при положение,че прили-
чах
на свиня. Какви си ги мислех?”.

 През тези няколко дни Бил  се занимаваше със своите  работи-рекет.Той и още няколко души си набелязваха някакъв тип и го изнудваха  под предлог, че ще го пазят.

Когато жертвата отказваше услугите им, те я пребиваха и й взимаха парите, но повечето пъти се съгласяваха и доброволно даваха  немалки суми срещу „охрана” от страна на Бил  и другите хора, с които се мъкнеше. Не работеха за никого, само за себе си.

По едно време се появиха някакви гангстери и се опитаха да присвоят парите от рекета. Настана страшно меле и гангстерите си изпатиха здраво. Единият постъпи в болница с опасност за живота. Това се случи ден след втората среща на Бил и Карън.

  Бил  работеше с четирима верни другари- все опитни биткаджии като него.Той принадлежеше към рокерска банда, състояща се от двадесет души, като тези четирима  бяха тарторите .Много луди и диви копелета . На събиранията си правеха изключителни свинщини. Пиеха бира до пръсване и пушеха крек до припадък.

Сбиваха се жестоко. Много често се случваше тази банда, наречена „Тъмните мечки” да се сблъсква с други рокерски банди, и тогава ставаха най-големите бели- брутални сбивания и дори престрелки. Нерядко имаше смъртни случаи. Заради това бандата, наречена „Тъмните мечки” се състоеше от двадесет души- бяха много повече, но една част загинаха точно от тези инциденти, а другата част бяха пратени в затвора, заради извършени убийства.

 Но никой не можеше да се противопостави на Бил  и на тези четирима, с които бе най-близък- те бяха освен всичко друго и много добри в юмручния бой. Затова когато имаше рокерски побоища, те се отърваваха най-леко, а всички онези, които имаха контакт с тях, бяха след това почти на смъртно легло.Такъв бе живота на Бил, това беше ежедневието му. От време на време влизаше в затвора за някоя по-голяма лудория, която извършваше, след това всичко тръгваше постарому. Докато не срещна Карън. Нещо в него трепна , размекна се. Тя не бе като жените, с които се занимаваше  досега. Той бе започнал да се влюбва, без да осъзнава това. Първоначално просто  искаше да спи с нея. Не знаеше, че това е началото на една голяма любов. Любов- той даже не харесваше тази дума. Не вярваше в нея. Вярваше в половото влечение и нищо друго. За него тя не съществуваше.

 

 И така, след няколко дни, той пак отиде в училището. Този път не приличаше на себе си. Само заради нея, освен че се бе изкъпал , обръсна и брадата си. И наистина приличаше на човек.Този път обаче се скри зад едно дърво, така че тя да не го вижда при излизането си от училище. Почака малко и тя се появи. Когато наближи дървото, той изскочи изневиделица:

- Здравей отново.

 Тя отскочи бясно назад .Понечи да извика, но се спря  в последния момент изненадана.

Твърде учудена от външния му вид, разбира се .Всеки на нейно място би реагирал така. От грубата му външност не бе останал и помен. Ухаеше на парфюм. Брадата липсваше и прическата му бе нормална- сресана назад коса. Не онова „чудо” отпреди няколко дни-косата му щръкнала напосоки като че през нощта се бе борил упорито с възглавницата. Дрехите му също не бяха същите. От кожените рокерски дрехи нямаше и помен. Сега той носеше обикновени дънки с маратонки и бяла риза, която много подхождаше на светлите му очи. От предишния Бил Кърк сякаш не остана нищо.

 Карън стоеше като закована на едно място няколко секунди, забила поглед в него, незнаейки какво да каже или направи. Затова той проговори.

-Успокой се. Не искам да те плаша. Виждаш, че мога и да не изглеждам толкова страшен.

Тя направи една крачка към него.

-Виждам, че продължавате да ми говорите като на отдавна познат човек, въпреки че аз все още се обръщам към Вас не по този начин .Умишлено го правя, за да престанете, но май няма полза. Виждам също така, че не се отказвате лесно и не разбирате от дума. Освен това Ви казах, че имам сериозен приятел, когото обичам силно. Защо продължавате да се опитвате да направите нещо ,защо се надявате напразно?

 Докато тя говореше, Бил  я гледаше с лека насмешка и благост в очите- толкова си личеше, че лъже най-вече за приятеля . Пристъпи крачка напред.

-Виж...Карън, познавам хората доста добре. Усещам ги. Добрите и злите. Искрените и фалшивите. Отличавам също така лъжещите от нелъжещите. Ти си от този тип хора. Тоест, от добричките си  .Аз от своя страна пък, виждам че ме харесваш или ако не

ме, то си на път да го сториш .Просто ужасно те е страх от мене , но няма защо. Точно теб няма защо да те е страх.

Тя промълви:

- Приличате на престъпник.

-Е, вече не е така, нали? Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че при променения ми външен вид все още ти приличам на бандит?

- Няма значение, че сте се спретнал !Вече нямате вид на бандит, така е.Но това го има в очите Ви!

- Кое?

- Криминалният блясък..

Той се изсмя.

-Това са глупости. Аз съм съвсем обикновен човек. Не съм рецидивист.

-Дори и да не сте, то е заложено във Вас.

Той малко се поядоса.

-Ти да не си психолог бе!

При тези думи, тя го погледна злобно и тръгна да си ходи. Той се втурна след нея.

-Чакай, чакай. Съжалявам. Лесно се изнервям понякога, особено когато тъй красиво създание като теб ми бърника в...-той посочи гърдите си.

Тя го гледаше хладно дълго време, но в очите й той сега видя нещо друго. Появи се искрица топлина. Тя обаче не промени  думите й, както и интонацията с която ги произнасяше досега  досега.

-Обвързана съм, господин Кърк. Не искате да чуете. Не искате да разберете.

Той се усмихна.

-И ти също май не чу, когато казах че познавам хората. Както и да е. Нека поне излезем на кафе един път. По приятелски. Не среща.

Изражението й още беше  хладно, но искрицата топлина сега бе завладяла наполовина нежните й очи.

-Благодаря, но не .Всичко най-хубаво Ви желая ,господин Кърк.

-Поне нека говорим по приятелски. Стига с официалните глупости. Аз просто...не мога да се изказвам иначе. Какво очакваш от престъпник, за Бога?- завърши той смеейки се.

Тя разтегли  устни в усмивка, но за стотна от секундата, след което отново гледаше намръщено. Това обаче беше достатъчно.Той забеляза.

-Ти се усмихна. Знаеш ли колко красива изглеждаш тогава?

Тя се изчерви, но повиши  тон.

-Стига вече .Престанете. Това е ужасно. Не си правете труда да ми правите комплименти. Няма да има полза. Напразно си хабите думите.

Той я наблюдаваше с искрящ поглед.

-Казах ти  на предишната ни среща, ще ти го кажа и сега- ще видим.

 

 

 От този момент нататък, Бил  започна всекидневно да я чака пред училището след занятията, за да я кани да излязат.Тя пак отказваше, но по-меко, без предишния хладен израз и студена интонация в говора. При едно от тези чакания, той  реши да не се показва и да я уговаря да се срещнат, както правеше досега, а да я проследи до дома й криейки се. Тя нямаше кола и си ходеше пеш, защото живееше недалеч от училището. И така, придвижваше  се той на около двадесетина метра зад нея ,като бе изключително предпазлив, за да не го види .Накрая стигна до една средноголяма къща. ”Не е зле”, помисли той.

  Веднъж реши да й купи голям букет цветя.Тъй като не знаеше какви цветя харесва тя и дали въобще харесва цветя (макар че от краткото им познанство  я бе опознал до някаква степен и според него нямаше как да не обича), той реши да й купи карамфили. Проследи я за втори път до дома й и точно пред входа на къщата, се показа изневиделица с букета карамфили.

- Здравей, красавице. Това е за теб- каза той, поднасяйки й огромния букет.

Тя първо изпищя от неочакваната му поява. След това кресна.

- Изкарахте ми акъла, господин Кърк. И освен това- следите ли ме? Как разбрахте къде живея?

- Виж, мисля, че е крайно време да станем по-близки. Не ме виждаш за първи път .Стига вече. Получава се малко смешно.

Леден блясък светна в очите й.

- Ще се отнасям, както аз реша! Ясно ли е?

- Ти си знаеш .Според мен просто няма смисъл вече от тази глупава дистанция.

Тя избухна:

 - Нямате право да ме преследвате. Мисля, че бях достатъчно категорична! Не е ли така?

- Не. Не беше.

- Може би имате нужда от по-сурово отношение. Да се обадя ли в полицията?

 Тази заплаха никак не го смути.

- Ако наистина го искаше, щеше да си го направила отдавна. Освен това не правя нищо лошо. Харесвам те, не разбираш ли? Дори  не забелязваш какво искам да ти подаря.

Тя погледна с безразличие цветята. После махна небрежно с ръка.

- Не обичам карамфили. Обичам бели лалета. Вместо да ме питате едно и също всеки път след работа- дали искам да излезем- да бяхте завързали друг разговор с мен. Като например от какво се интересувам и какво харесвам.

Той въздъхна.

- Нали затова те моля да излезем на среща. За да се опознаем по-добре и да видя по-задълбочено що за странна птица си. Защото ти определено си такава. Аз харесвам външния ти вид, да. Той ме пробожда в сърцето. Но аз искам да те видя отвътре. Затова те каня на среща.

 Възцари се  дълго мълчание.Тя го гледаше замислено и учудено в продължение на минута, но в такива мигове минутите текат най-бавно.Тя продължаваше да не говори и Бил вече не издържа:

-Кажи нещо, моля те! Побъркваш ме. Наистина нищо няма да стане, ако излезеш с мен поне веднъж. Нищо няма да ти сторя, имаш думата ми. Ако исках от теб просто секс, щях да съм се отказал много отдавна. Казвам ти това, защото чета в погледа ти, че си мислиш точно това, че ме имаш за такъв тип мъж- сваляч, който не обича сериозните връзки и използва жените само, за да задоволи нагона си.

Тя се усмихна с крайчеца на устните си.

-А не си ли точно такъв?- Тя скъси дистанцията.

Той я погледна като добродушно пале.”Поне малко разтопих леда”.

-Крайно време беше. Благодаря ти. Добре, ще бъда искрен. Бях такъв до мига, в който те видях. Знам, че звучи тъпо и банално, но е така

Тя въздъхна.

-Добре. Аз мисля, че и сега си същия, какъвто се описа преди малко, но смятам също така че твоят труд заслужава все пак да бъде възнаграден. Ще изляза с теб, но внимавай- опиташ ли нещо ще пострадаш! Не се лъжи по външния ми вид. Ще ти забия вилица в гърлото без да ми мигне окото!

Той се разсмя.

- Сега вече и за цялото богатство на света ще кротувам.


image

 

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много интригуващо пишеш, Влади!
09.01.2018 00:14
Това продължение ми хареса не по-малко от предишното и ме настрои за следващото. Само класик би описал така добре началото на сближаването между Бил и Карън. Има тръпка между тях и тя е отлично предадена чрез перото ти.
Поздравления, Приятелю!
цитирай
2. stih - Прочетох на един дъх...
09.01.2018 00:50
Много интересна ситуация, при която се разкриват два характера и се оформят взаимоотношения.
Има нещо загадъчно в този Кърк...
Очаквам продължението.

цитирай
3. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
09.01.2018 10:35
missana написа:
Това продължение ми хареса не по-малко от предишното и ме настрои за следващото. Само класик би описал така добре началото на сближаването между Бил и Карън. Има тръпка между тях и тя е отлично предадена чрез перото ти.
Поздравления, Приятелю!

Радвам се, че ти харесва. Да имаш много хубава седмица!
цитирай
4. tikovpisane - Мерси, Ели!
09.01.2018 10:37
stih написа:
Много интересна ситуация, при която се разкриват два характера и се оформят взаимоотношения.
Има нещо загадъчно в този Кърк...
Очаквам продължението.


Да, Кърк е необикновен, по-нататък се разбира повече, но в положителен смисъл. И ти да имаш хубава седмица!
цитирай
5. missana - Благодаря ти за хубавото пожелание, Влади!
09.01.2018 21:18
Да се сбъдва и за теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 701385
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031