Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2017 15:01 - ДОБРИЯТ ПРЕДАТЕЛ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 1938 Коментари: 10 Гласове:
2

Последна промяна: 21.12.2017 15:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Дерек бавно се събуждаше. Все още не бе напуснал окончателно съня, който го бе споходил- сънуваше,че го измъчват жестоко. Мат Колдуайт вадеше ноктите на  крайниците му и се хилеше, докато той неистово крещеше за милост. Доналд бе застанал до тях и гледаше ледено, без капка милосърдие и състрадание по гладкото си, като изваяно  от камък лице. Тим Галиано му плискаше кофа с вода от време на време, за да го свестява, а ако се наложеше му удряше и по някой друг шамар. Други не присъстваха в съня му.

  Сега той почти се бе събудил.  Погледът му все още бе мътен и не можеше да разбере къде се намира. Бе стая. И той бе седнал на стол. Изображението на тавана бе размазано, на стените също. Лека- полека погледът му се избистри и  той разпозна кухнята в къщата на шефа си. Другото, което осъзна, бе че е вързан здраво и почти не можеше да помръдне. Главата го болеше. Виеше му се свят. Опита да се завърти настрани и изохка. Трудно се получи.

  В кухнята нямаше никой, бе само той. Чувстваше ужасна, изпепеляваща жажда. Съзря на  масата пред себе си висока чаша студена вода и преглътна мъчително. Посегна към нея, но ръцете му останаха на мястото си- зад гърба му. Забрави, че бе вързан. Простена жално. Премести стола по-напред, за да се приближи до чашата, която бе разположена в центъра на масата. Нямаше как да я достигне. Опита се да се изправи със стола, но краката го боляха и не успя. Отпусна се. Реши след малко да направи втори опит. С усилие стана, но не можеше да стигне чашата, колкото и да се опитваше. Колкото повече я гледаше, толкова по усещаше устата си пресъхнала, както и готовност да изпие сто такива чаши. Направи втори опит, но пак без успех. Накрая се ядоса и удари от безпомощност главата си в масата. Случиха се две неща- почти припадна от болката, а чашата се разля по масата.

  В този миг, докато все още се бореше да остане в съзнание, той дочу приглушени гласове от съседната стая. Макар и тихи, той успя да разпознае гласовете на цялата глутница на Доналд- Мат, Тим, Джеф Паркс и Винсънт Морозки. „Край, свършено е с мен!”, мислеше отчаяно Дерек. В този момент проклинаше съдбата си. Сети се за своята любима- Холи.  „ Миличка, скоро ще се видим. Скоро ще те прегърна и целуна- откога мечтая за това. Моля се само да дойда по-бързо при теб, да не ме бавят много тези изроди. Дано- дано премина границата безпрепят-
ствено. Дано ми спестят поне част от болката или цялата.” Но мислейки си това, той си спомни за съня и някакъв глас вътрешно сякаш му прошепна, че има защо да е съну
вал този сън. Паниката закова сърцето му като с пирон и то замря.

   Тогава вратата се отвори и в стаята влязоха точно тези хора-  Мат Колдуайт, Тим Галиано, Джеф Паркс, Винсънт Морозки и  накрая- самият Доналд. Говореха си нещо на висок тон и се смееха вулгарно. Само Доналд не се смеееше. Лицето му бе мрачно и жестоко, каменно-безмилостно. От мазното му и приветливо лице одеве, в къщата на Бил, не бе останал и помен. Наобиколиха го като вълци плячка.

 - Я виж ти кой се е събудил от сладък сън- противно каза Мат.- А пък може би не толкова сладък. Знае ли човек...

 - Като му гледам изражението, май хич не е бил сладък- продължи Тим- И как да бъде иначе. Много грехове има кучият му син, надали е дремнал спокойно.

- Не се знае де- включи се и Джеф Паркс.- Може пък да е бил със своята красива, но тъпа Холи, мир на праха й. Може да е получил свирката на живота си насън. От оня свят. Какви ли свирки правят духовете?...

 При тези думи Дерек не издържа.

 - Гадно, ненормално копеле- изкрещя той.- Не смей да говориш за нея. Ще ти изтръгна сърцето с голи ръце и ще го изям,а след това ще запълня дупката с пикнята и изпражненията си. Скапан кучи син, ще ти...

Не довърши, защото тежък удар се стовари върху муцуната му. Изрева от болката и изплю един счупен зъб от устата си, коята бе плувнала в кръв. Но мигом се съвзе и разярено затърси  с поглед Джеф, който разтърсваше ръката си, за да я оправи след удара, който бе нанесла.

 - Копеле мръсно. Само да не бях вързан. Щеше да съжаляваш, че си се родил, кълна се.

 В отговор Джеф му се ухили демонично. Доналд вдигна ръка и напра-
ви знак да замълчат.
Приближи се до Дерек и го загледа, подпрял се в ръба на масата.

 - Куче, куче...- тъжно заповтаря той.- Защо ти трябваше това, а? Защо ти трябваше да ме правиш на посмешище и да си докараш такава беля на главата? Вярно, глупав си, но не предполагах ,че си чак толкова глупав.

 Доналд спря да говори и се замисли. Дерек го гледаше втренчено и не знаеше какво да очаква. От този човек никога не се знаеше. Можеше да почне да се шегува , докато те унищожава, можеше да ти говори по начин, каращ топките ти, станали с размер на фъстъчета, да влязат обратно в тялото ти. Този мъж го владееше. Умееше изкуството да поражда страх. И почитание, което разбира се, идваше от страха. Той бе за останалите му подчинени като някакво демонично божество, от което те е страх, но и което уважаваш също така- за смелостта най-вече, която граничеше с лудост. Обикновените хора го мразеха. Защото бе чудовище, но и тайничко- защото живееше царски. По начин, по който те никога нямаше да живеят, ала копнееха.

- Я ми кажи- поде отново Доналд, обръщайки се към Дерек.- Защо го направи? Защо помогна на онази отрепка, искам да кажа? Толко добър приятел ли ти е, та рискува живота си, за да го спасиш?

 Дерек не отговори. Нямаше какво да каже, а и с този човек бе по-добре да мълчиш. Поне сега.

- Траеш нещо. Да не е заради жена му, а? А?- сякаш внезапно осенен от тази мисъл, Доналд щракна с пръсти -Това ли е, това ли било? Заради женичката му, която аз така и не успях да видя, но има време- ще се запозная с нея. Отблизо.

 Сърцето на Дерек се разблъска в гърдите му.

- Недей, Дони, умолявам те- с отпаднал гласец каза той. - Не й прави нищо, тя е като светица.

- Светица, казваш?- учудено каза Доналд.- И това те възбужда, а? Ах, ти стари развратнико, ето защо си помогнал смотания Бил да отърве кожата. Надървил си го, както никога досега сигурно. Искаш да я разпориш, нали ,признай си! Искаш да я клатиш до припадък.

 - Ненормалник такъв- прошепна Дерек.- Въобще не съм и помислял такова нещо.

 - Нима?- гласът на чернокожия се повиши с една октава.- Хайде де ,не можеш да ме заблудиш, предателю. Щяло ти се е да й пръснеш цепката от секс.

 - Майната ти, боклук- изкрещя Дерек, с което опита още една здрава десница върху лицето си. Този път бе по-силен удар и той падна със стола на земята, плюейки два зъба и кървейки обилно. Ударът едва не го прати в безсъзнание- принадлежеше на Доналд.

 Той изчака, докато изправят стола му и още няколко минути, за да дойде напълно на себе си. След това му рече засмян ангелски:

- Палавник такъв. Доста упорито отричаш. Май все пак съм прав. Но да оставим това и да приемем, че ти си правия и не си му помогнал заради жена му. Защо го направи, пак те питам? И между другото, не е никак добре да ми мълчиш!

Дерек бавно повдигна глава  и погледна право в очите шефа си. В погледа му се четеше твърда решителност и непоколебимост. Той произнесе студено:

- Защото ми е приятел- нещо, което не разбираш, а само си мислиш, че го знаеш. Ти никога няма да имаш приятели, Дони. Ти го осъзнаваш и може би не ти пука,че нямаш приятели, но един ден ще разбереш какво е и ще почувстваш празнотата в гърдите си. И ще ти стане неописуемо тъжно. Но няма да имаш и един приятел, защото не си човек.

 Лицето на Доналд оставаше каменно. Но той не се обади.

- И не само това- продължи той - Знаеш ли с какво те превъзхожда Бил? И двамата сте мъжкари на сто процента, но той не е гадно, извратено, садистично копеле като теб. И затова е повече мъж от теб. Затова е и по-смел от теб. В него има човещина, в теб няма. Той винаги ще бъде по-добрият от теб, каквото и да правиш. Защото има човещина, която му дава храброст. А една част у теб се страхува, защото си жесток. Жестокостта и извращението носят със себе си страх. Бъди проклет, той е повече мъж от тебе.

 Тези думи бяха казани нарочно. Дерек знаеше, че така или иначе няма да живее, но искаше преди това, преди да напусне света да каже в лицето на този луд истината. Знаеше също така че едно от нещата, които бяха в състояние да изкарат Доналд извън кожата, бе да се говори отрицателно за мъжеството му. Дерек се осмели, защото и без това не се гордееше с живота си, а пък и със себе си. Напоследък не бе извършвал достойни или смели постъпки и смяташе, че вече е време- преди да си отиде от земята. Не искаше да умре като страхливец. Ала Доналд разбра, че тъкмо затова бяха изречени тези слова и каза меко:

- Знаеш къде да ме удариш, куче, и знам, че го направи, за да видиш сам себе си като смелчага. Да, може би си такъв. Но дали няма след малко да съжаляваш горчиво за това?- Той погледна към Мат, който се ухили зловещо. –Помисли си пак.- Доналд се изправи и тръгна да излиза от кухнята. Отвори вратата и тъкмо преди да напусне, се обърна.- Много поздрави на Холи като се видите. Искам да знаеш, че докато бе жива, я опъвах неколкократно, без да разбереш. И знаеш ли какво ми сподели тя веднъж, докато голямият ми черен кораб потъваше в нейното топло, приказно море? Че съм много добър. Хиляди пъти по-добър от теб, тя дори каза, че въобще не ставаш. Не си я бил задоволявал. Всеки път, когато я чуках, стенеше името ми в екстаз и когато оргазмът я разтърсеше из основи, пищеше,че съм бог. Просто исках да го знаеш. Сбогом.

 И излезе. Дерек изпадна в сляпа ярост след тези фалшиви признания. Но той така и нямаше да разбере,че думите на шефа му бяха лъжа, целяща да го нарани дълбоко, преди да си отиде. Не на себе си, Дерек започна да се върти в стола си, опитвайки се да се освободи, но без успех. Тежкото кроше на Мат го събори на земята и приспа за ивестно време.

 
" ОТ АДА, ИЛИ ОДИСЕЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ЙОВ "

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Да, наказан си от Създателя с талант за писане, Влади!
22.12.2017 00:54
Изчетох на един дъх този откъс от романа ти. Нямам никакви съмнения, че твоят роман трябва да се публикува час по-скоро. Казах, че си наказан, защото творците бял ден нямат. Душата им никога не е спокойна. Но пък го могат пустото писане.

Очаквам с нетърпение продължението!
цитирай
2. stih - Ужасена съм...
22.12.2017 00:55
Този откъс показва част от ада на земята...
Постигнал си пластична образност на описнието, Влади.
Поздравявам те за майсторството!

цитирай
3. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
22.12.2017 01:04
missana написа:
Изчетох на един дъх този откъс от романа ти. Нямам никакви съмнения, че твоят роман трябва да се публикува час по-скоро. Казах, че си наказан, защото творците бял ден нямат. Душата им никога не е спокойна. Но пък го могат пустото писане.

Очаквам с нетърпение продължението!


Днес най-добрият ми приятел каза, че съм написал страхотно клише! Публикувах във фейсбук друга част от романа, не тази тук, и той каза, че съм взаимствал от книги и филми яко. Отговорих му, че е невъзможно човек да не се влияе от книги и филми, освен ако не е гений някакъв, и че те са дефицит днешно време. Той настоя, че за да бъда издаден, трябва да напиша нещо оригинално. Казах му, че е много трудно. Да, факт е, че някои неща в романа ми са повлияни много от книги и филми, но...как иначе? Не знам. Радвам се, че ти хареса, Приятелю!
цитирай
4. tikovpisane - Благодаря, Ели!
22.12.2017 01:06
stih написа:
Този откъс показва част от ада на земята...
Постигнал си пластична образност на описнието, Влади.
Поздравявам те за майсторството!


Това е само началото на ада. После колко още има...бедна ти е фантазията. Хубав петък от мен :)
цитирай
5. krumbelosvet - Само не разбрах
22.12.2017 07:37
Само не разбрах що е на български тая ерзац-американщина.
цитирай
6. krumbelosvet - А, и цензура
22.12.2017 07:38
Пак американщина
цитирай
7. tikovpisane - Щото автора е българин, затова. Действието е в Америка, и ако някога бъде издадена
22.12.2017 11:13
krumbelosvet написа:
Само не разбрах що е на български тая ерзац-американщина.


в чужбина, сигурно ще бъде преведена на английски.
цитирай
8. tikovpisane - Не разбирам коментарът Ви.
22.12.2017 11:13
krumbelosvet написа:
Пак американщина

цитирай
9. missana - Влади,
22.12.2017 14:11
моля те да не се влияеш от чужди мнения. Пиши както ти идва отвътре. Винаги ще се намерят недоволни. Но самият факт, че първо те четат, а после недоволстват е също многозначителен, нали!
цитирай
10. tikovpisane - Да, прав си. Пиша наистина, когато имам идея и каквото ми иде отвътре, пък каквото се получи.
22.12.2017 15:09
missana написа:
моля те да не се влияеш от чужди мнения. Пиши както ти идва отвътре. Винаги ще се намерят недоволни. Но самият факт, че първо те четат, а после недоволстват е също многозначителен, нали!


Светли празници ти желая! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704748
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031