Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 20:27 - НАЧАЛОТО
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 651 Коментари: 6 Гласове:
-4

Последна промяна: 17.12.2017 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                        ПРОЛОГ

 

 

 

 Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате,че ми викат Бил. И не само .По-известен бях с прякорите си- „Тихият Гняв”, ”Зловещият Бил”, и ”Тихата Лудост” . Имах  двама братя- Джон и Брад. Брад бе големия, Джон-  малкия. Готини копелета бяха , диви сърца, луди глави. Но...и двамата винаги са се страхували от мен. Всъщност може би невинаги.  От четиринадесетата ми година насетне явно у мен се е появило нещо, което ги е респектирало много. Гледаха да не ме ядосват или закачат прекалено- нещо, което преди това правеха редовно, без да има особени последствия. Израснах с горчилка, защото от малък се сблъсках с раздялата. После дойде яростта, която бе опасна- братята ми, както и всички останали хора ме гледаха така, сякаш адът живее в сърцето ми- и това бе вярно.        Аз бях изпълнен с позитивност, ала по-късно...

 

 ...  тази позитивност се стопи. По-точно изчезна. Или по-скоро е избуяло онова,което действително е имало в душата ми, а аз съм  мислел,че няма, докато другите са виждали изписано на лицето ми това, което не съм съзнавал, че нося. Както и да е. Имаше причини да стана звяр. Защото наистина бях такъв-отначало изоставен, после наранен и страдащ. Преливах от неутолим копнеж за мъст. Исках да избия всичко, що мърда. А сетне вече не чувствувах нищо. Не познах смирението.Чак сега започвам да го чувствам. Благодатно е. Надявам се то да доведе до спасението, от което така силно се нуждая.

 

 

                                                     ЧАСТ   ПЪРВА

 

 

                                                     ПЪРВА ГЛАВА

 

  Град Ковина, окръг Лос Анджелис, щат Калифорния. 70- те години.

 

 

 Бил Кърк- Младши и братята му бяха отгледани от техните баба и дядо по майчина линия.    Техните родители загинаха, когато бяха още малки и те не ги помнеха много- само  в съзнанието на Бил останаха очите на майка му-той просто ги обожаваше. Братята Кърк знаеха за родителите си от историите, които им разказваха, когато бяха младежи. Казваха , че баща им е бил фен на високите скорости и заради тази си страст е причинил гибелта на себе си и майка им- нещо, което не отговаряше на истината. Другото, което знаеха, е че Бил Кърк- Старши беше боксьор по призвание,  не професионален, просто имаше уменията на такъв, при това от най-добрите- това бе вярно, но той бе и много други неща.

 Тази  черта всъщност Бил Младши наследи най- пълно. Като малък редовно се сбиваше с някого и винаги печелеше двубоите.

Справяше се  с доста по-едри здравеняци от него. В него гореше огън- пламък срещу несправедливостта. В ума му сякаш бе заложена голяма болка, която той не можеше да озапти. До една възраст от своето юношество, искаше конфликта и го намираше. След това се успокои за малко. В този период вече не търсеше тези неща-те го спохождаха. Почти всеки път, когато се сбиваше,  започваше друг човек. Не бе заядлив и не се правеше на голям смелчага. Държеше се кротко и тихо. Имаше нещо у него- в изражението може би, или пък в поведението, което предизвикваше агресията у другите. Естествено, след това горчиво съжаляваха, че са се забъркали с Бил.

  Майката на братята Кърк , колкото и странно да звучи, беше  нещо като пълна противоположност на баща им. Беше   учителка. Сред тях имаше красиви жени , но Карън Джонсън- това бе името й-  беше една от най- хубавите. Тя притежаваше невероятен, ома-

гьосващ  чар, ала бе и труден характер, твърде дръпната- поне бе така на пръв поглед, и тези, които я познаваха бегло, я мислеха за студен човек. Всъщност това бе маска под която тя криеше голямата си чувствителност и доброта, прерастващи на моменти в наивност. Не бе странен  фактът,че Бил  се влюби точно в такъв тип жена, това ще покаже историята, която разказваме.

   Като юноша той си падаше по глупави момичета, които дрънкаха врели-некипели, псуваха често и не бяха толкова добри в леглото, колкото се изтъкваха, че са. Този тип жени  му омръзнаха с времето и той искаше нещо по-различно, нещо истинско. А Карън  беше от доста своенравните. Нямаше  нищо общо с повечето жени на нейната възраст, дори и сред учителките. Именно това  накара Бил  да се влюби в нея. Естествено, стана  трудно, изобщо не  беше  взаимна любовта в началото. Бил   имаше чаровен поглед, чисти сини очи ( наследени впрочем от синът му Брад), които бяха основната му сила , спомагаща за завоеванията му сред по-глупавата част от нежния пол- а те не бяха чак толкова много. Защото често не се бръснеше и къпеше, поради което вонеше на пот. Въобще притежаваше всички качества,  от които жена като Карън  би се ужасила, понеже бе нечистопълтен рокер. И в началото  беше тъкмо така.

  Веднъж, докато си караше мотора, минавайки пред училището, в което работеше Карън, той я видя- една по-хубава жена сред учителките, които вървяха забързано към входа. ”По дяволите”, каза си той и се изхрачи на земята, след като спря мотора и продължи да се взира в момичето с дългата кестенява коса. За негово нещастие обаче, тя се обърна и го видя. Погледът й бе пълен с погнуса. Потръпна от страх и бързо пое по пътя към класната стая. А Бил  стоеше на мотора до тротоара, ухилен тъпашки от нежното очарование, което предизвикваше тази красива девойка у него.

 

На тръгване от училището късния следобед, той  стоеше там. Реши, че ще се върне,когато приключат занятията и ще я заговори. Тъй като дойде доста по-рано, нямаше какво да прави и си купи бира от един магазин, преди да пристигне (несъобразявайки, че е по-уместно да си вземе нещо безалкохолно),  пийвайки  на мотора пред училището и пушейки  цигара. От време на време се изплюваше .Минувачите гледаха да не вървят близо до него- противен и страховит изглеждаше. След известно време, Карън  излезе от училището .Веднага го видя  и инстиктивно усети, че чака нея. Тръгна по друг път към къщи, не по този, който минаваше всеки ден. Бил  мигом се втурна към нея, а тя виждайки това, се затича. Настигна я бързо и я докосна по рамото. Тя изпищя.

 -Недейте, моля Ви- каза той. - Не искам да Ви плаша.

- Кой сте Вие?!?- страхливо, но и яростно в същото време отвърна тя.- Какво искате от мен? Мисля, че не се познаваме.

-Така е .Не се познаваме. Искам да поговорим.

- Не разговарям с непознати. Никога!

- Не е добре да казвате тази дума .А и познатите Ви хора, преди да се запознаете, също са били за Вас непознати. Така се започва. Затова нека Ви се представя- аз съм Уилям.

- Какво искате от мен, господине?

-На първо място да разбера името Ви? Мисля, че не искам толкоз много.А и не е възпитано човек да не се представи, когато друг му се е.

 Тя  го погледна и за малко да  се изсмее- този човек да й говори кое е възпитано и кое-не, с този си напълно просташки вид. На всичкото отгоре явно бе забравил,че държи бира в ръка, защото тя погледна с раздразнение надолу към дясната му ръка.

-О, мамка му- Изруга той, след като проследи погледа й, и хвърли бутилката в близкото кошче за боклук. - Съжалявам.

Тя все още го гледаше студено и със страхлива неприязън. Но след няколко секунди, погледът й омекна и реши  все пак да се представи.

- Карън Джонсън- тя не пое протегнатата към нея мръсна лапа, гледайки я  с погнуса, която искаше той да забележи. - Предполагам, че Вие също имате фамилия?

-Да. Кърк. Уилям Кърк- каза той  ,усмихвайки се с преизпълнено от радост сърце. - Много ми е приятно.

 Отвращението завладя изцяло Карън.

-Е, господин Кърк- каза тя нетърпеливо, - запознахме се. Сега Ви желая всичко хубаво.

И понечи да си тръгне, но той я хвана леко за рамото. Тя се обърна и извика.

- Не викайте, моля Ви.- прошепна той.

- Какво искате? Плашите ме!

- Нищо не искам. Само да излезем някъде. Един път .Това е.

Тя   го изгледа отгоре додолу със същия неприязнен поглед.

- Шегувате се! Аз...и ВИЕ???

- Ами да. Защо не? Ти си много хубава- Ухили се той.

Сега в погледа й се прокраднаха раздразнение и досада.

-Ама Вие наистина ли си мислите,че ще изляза с Вас?!? Ако да, то Вие сте много, много наивен човек! Освен това  съм обвързана.

Това признание не го смути никак.

- Хайде де. Един път само. За по едно кафе?

- Довиждане, господин Кърк.

Обърна се и тръгна към къщи. Бил   реши,че няма да настоява повече засега, но изобщо нямаше намерение да се отказва. Дори и факта,че си имаше приятел ни най-малко не го разубеди- ако се наложеше щеше да се справи с кучия му син, защото когато Бил Лий Кърк харесаше жена, тя трябваше поне веднъж да е  негова.

 

Докато я наблюдаваше как се отдалечава по улицата, от училището излизаха  други учителки. Минавайки покрай него,той спря една от тях.

-Извинете, госпожице, може ли да Ви попитам нещо?

 Жената не каза нищо, само го изгледа лошо. Бил се престори, че не е забелязал.

- Говорих с една жена преди малко, ваша колежка. Карън Джонсън се казва .Просто искам да Ви попитам- преди малко тя спомена,че си има приятел. Вярно ли е това?

 Веднага след като зададе въпроса си, съжали, че е такъв идиот. Знаеше отговора.

Жената се усмихна твърде невинно, но в погледа й се прокрадваше нещо лукаво.

-Да .Има си и много го обича.

След което продължи по пътя си. Бил  остана сам, раздразнен от собствената си глупост.

" ОТ АДА, ИЛИ ОДИСЕЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ЙОВ "




Гласувай:
5
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stih - Прочетох с удоволствие...
17.12.2017 23:28
"Бил реши,че няма да настоява повече засега, но изобщо нямаше намерение да се отказва. Дори и факта,че си имаше приятел ни най-малко не го разубеди- ако се наложеше щеше да се справи с кучия му син, защото когато Бил Лий Кърк харесаше жена, тя трябваше поне веднъж да е негова."

Интересен образ е този Бил.
А финалът на откъса предизвиква очакване...
Поздравления, Влади!
цитирай
2. tikovpisane - Радвам се, че ти хареса, Ели!
17.12.2017 23:39
stih написа:
"Бил реши,че няма да настоява повече засега, но изобщо нямаше намерение да се отказва. Дори и факта,че си имаше приятел ни най-малко не го разубеди- ако се наложеше щеше да се справи с кучия му син, защото когато Бил Лий Кърк харесаше жена, тя трябваше поне веднъж да е негова."

Интересен образ е този Бил.
А финалът на откъса предизвиква очакване...
Поздравления, Влади!

Да, Бил е интересен. Той е и още нещо- велик! Много хубава седмица от мен. :)
цитирай
3. missana - Влади, ако правилно съм разбрал, то ти
18.12.2017 00:02
започваш да публикуваш на части романа си. Ако не бъркам, мога само да се радвам, че постъпваш така, защото началото е много интригуващо и всеки би проявил голям интерес към подобно четиво. Много ми харесва. Искрено поздравление за умението ти да въвеждаш майсторски интригуващи елементи!
цитирай
4. tikovpisane - Благодаря, че прочете, Приятелю!
18.12.2017 00:22
missana написа:
започваш да публикуваш на части романа си. Ако не бъркам, мога само да се радвам, че постъпваш така, защото началото е много интригуващо и всеки би проявил голям интерес към подобно четиво. Много ми харесва. Искрено поздравление за умението ти да въвеждаш майсторски интригуващи елементи!

Е, надали ще публикувам романа си. Много е дълъг, да ти кажа честно, само отчасти мога да пускам нещичко. Надеждата ми е, след като още поработя върху него, да го издам. Но на теб бих могъл да ти го дам да го прочетеш, ако имаш желание. :)
цитирай
5. missana - С най-голямо удоволствие бих го прочел
18.12.2017 00:38
и смея да те уверя, че ще го чета без да го давам в ръцете на други, преди официално да бъде издаден. Давам ти мъжката си дума!
цитирай
6. tikovpisane - Ще ти го дам, разбира се.
18.12.2017 10:27
missana написа:
и смея да те уверя, че ще го чета без да го давам в ръцете на други, преди официално да бъде издаден. Давам ти мъжката си дума!


Но първо трябва да го преработя, че все още е в смехотворен вариант. Много хубава седмица и весели празници те желая.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 254440
Постинги: 160
Коментари: 544
Гласове: 365
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031