Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2017 19:32 - ИЗНЕВЯРАТА, КОЯТО СТАНА ЛЮБОВ (2)
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 1088 Коментари: 10 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  - Не прави така, Кати- Точно както наричах Кристина „ Криси”, така умалих името и на Катрин- Той е много свестен човек, а и ми е като брат. Чувствувам се зле заради него сега.

Предавам го. Предавам и приятелката си.

 Тя отпи от чашата и ме помоли за още една цигара. Дадох й.

- Има неща, които не знаеш. Той не е толкова добър, колкото си мислиш. Да, избухлив и агресивен е, див е много, но и ти си такъв. Ала ти си добър, много добър. А той...не чак толкова. Неговата доброта е престорена, фалшива, изкуствена. И тъкмо заради това е твърде пленяваща, защото не е истинска. Тя очарова, защото е лъжлива, както лъжите омайват.

- Не говориш сериозно.

- Напротив. Не го познаваш добре още. Лош човек е, Бил. Като баща си. Ако на Майлс му се удаде възможност да ме разкара от живота на сина му и въобще от техния, сигурно ще вдигне пиршество. Но той е по-умен от сина си, много повече и подозирам, че е отгатнал защо съм с него. Затова ме мрази.

 Зарадвах се. Значи, не само аз не харесвах президента.

- Аз обаче ще остана още известно време с Тревър- Продължи тя- Поради две причини. Първата е, че в него има нещо чисто. Да го кажа така- 80 % е гадняр и 20 % е добър. Не знам откъде има тези 20%, но определено ги притежава. Баща му е на 99% самото зло, въпреки че хората мислят тъкмо обратното. А майка му....доколкото знам е починала при раждането му. Тя  е неизвестна. Числото Х. Майлс никога не говори за нея, нито който и да било.

 Отново си спомних за очите на Тревър, приличащи толкова много на тези на майка ми.

- Може би пък майката на Тревър да е била добра- Предположих аз. - Замисляла ли си се върху това?

- Неведнъж. И ако има хубаво у себе си, то трябва да е наследено от майката Х. Със сигурност не е от баща му, който както казах, е 99% чисто зло.

- А този 1% добро, Кати? За кого е?

- За сина му. Само и единствено за него. Той не обича нищо друго на този свят, само за него умира и трепери.

- Е, пак има нещо положително, нали?- Казах аз.- А втората причина?

 Тя ме изгледа с искрящите си от любов очи.

- Тревър все пак ме обича до полуда, влюбен е в мен много силно. Аз оценявам това, не съм безсърдечна кучка. Някои жени се гаврят с мъже, които ги обичат, но те самите не обичат. Намирам това за крайно ужасно, за твърде...демонично, ако щеш го наречи. Аз не съм такава и не разбирам това поведение. Благодарна съм му за любовта и то много. И затова ще му дам  нещо, ще му направя един подарък, който той много силно желае, за да го зарадвам, след което ще го напусна, отдавайки се на теб изцяло!

- Какъв подарък?- Полюбопитствувах аз.

Тя остави чашата си на тревата и постави ръка на корема си.

- О!- Възкликнах аз. - Наистина ли?

- Да. Ще те помоля да не му казваш- нито на него, нито на никого. Изненада е.

Гледах я изумен.

- Но, стига, това е гадно. Ще му дадеш дете и ще го зарежеш?

 Тя сви рамене.

- Ами да. Казах ти вече, че не го обичам, но той заслужава нещо ценно от мен, а и винаги ми е разправял колко много иска наследник. Ще го има. А  след това...след това ще стане много трудно, Бил. Ще трябва да крием връзката си, защото ако той разбере, сигурно ще те убие. Можем да избягаме. Какво ще кажеш?

 Разсмях се горчиво.

- И да станем като Бони и Клайд, а? Ще кажа, че не си с всичкия си!

- Но иначе трябва или постоянно да се крием, което в един момент ще ни умори, или да покажем взаимоотношенията си, което ще е самоубийствена акция. Затова предлагам ти да заминем. Не в друг щат или град дори. В чужбина.

 Пак се разсмях. В какви филми се вкарваха жените, когато се влюбеха, в какви тъпи мечти.

Смеех се, но в същото време ми стана тъжно- отново се сетих за другата част от сърцето си- Кристина.

- Стига глупости, Кати! Забравяш, че съм обвързан с Кристина. За разлика от твоя приятел, аз обичам приятелката си.

 Тя впи погледа си в моя, като че закова гвоздей.

- За съжаление е така. А как ми се иска да не е. О, как ми се иска, Бил! Нищо, ще заминем за Европа и след време ти ще я забравиш. Гарантирам ти. Ще се погрижа за това.

 Извъртях глава към нея свирепо.

- Престани с фантасмагориите. Никъде няма да ходя, двадесет години съм живял в Германия, няма да пътувам за никъде.

- Тогава какво предлагаш?- Намусено попита тя.

- Нищо.- Повиших тон аз.- Всичко приключва тази вечер, сега. Било, каквото било. Ще охладим страстите и това е. Ще ме забравиш, ще си намериш друг мъж или ще продължиш с Тревър, каквото искаш прави, все ми е тая. Това, което се случва сега е лудост. И свършва на мига!

 Понечих да стана под побеснелия й поглед, но в този миг чух от отворения прозорец на стаята, в която вечеряхме, музика. Долиташе слабо, но достатъчно че да се чува ясно и като ехо. През плътния глас на Брад, който разказваше очевидно някакъв виц, защото другите се смееха, разпознах песента на Фил Колинс- „ Жега на улицата”. Харесвах тази песен и седнах долу. Усмивка пробяга по допреди миг намръщеното ми лице.

- Обичаш ли Фил Колинс?- Попита ме Катрин.

- Велик е- Казах усмихнат аз. – Това парче е невероятно. Като повечето му.

- И аз мисля така. Тревър също го слуша, а и Майлс.

 - Гледай ти. Не знам дали е съвпадение, но той е любимият изпълнител на Кристина. Тя дори носи фамилията му.

 Катрин се намръщи. Осъзнавах, че я потискам като непрестанно споменавам името й, но нямаше как. Тя бе целият свят. А и това момиче до мен в момента.

 Седяхме на тревата и се наслаждавахме на песента. По едно време телефонът ми извибрира и го погледнах. Бе съобщение от Брад, който ме питаше къде, по дяволите, се губим толкова време и, че ако направя някоя глупост с Катрин той лично ще ми срита задника. Ама здравата. Успокоих го и му написах, че се връщаме след малко.

 Инстинктивно улових ръката на Катрин. Просто исках да бъде в моята. Вплетохме пръстите си. Песента на Фил свърши. Около минута-две не се чуваше нищо, само шумът от щурец. После започна нова песен. Отново бе на Фил- „ Разкъсване и разбиване”. Това бе една от най- прочувствените и нежни балади. Полазиха ме тръпки, когато започна. Извърнах поглед към Катрин. Тя също се бе обърнала към мен, впила очите си в моите-толкова любов имаше в тях в този миг, че бе невъзможно да се опише с думи. Обърнах поглед зад себе си. На десетина метра от нас имаше един бряст. Станахме от земята и отидохме там, защото тук някой можеше да ни види. Вече под клоните на дървото нямаше опасност да ни забележат и там прилепихме телата си плътно и танцувахме под звуците на тази песен, която бе една от най-романтичните и емоционални, докосвани от тънките струйки звездна светлина, която се процеждаше през листата. И тогава се сетих нещо, което ме сломи неочаквано и дълбоко.

 

  Беше топла вечер в Ковина. Не бях на работа и щях да прекарам нощта у Кристина. Бяхме се разбрали да е официална вечеря. Просто искахме да сме облечени елегантно. Всъщност аз бях облечен със същите дрехи, които носех и сега. Тя бе сготвила спагети болонезе, понеже знаеше колко ги обичам, а аз бях купил бутилка „ Мерло”( благодарение на Кристина заобичах червеното вино), тя имаше у дома си свещи, които запалихме и изгасихме електрическото осветление. Искахме всичко да е романтично.

  Пиехме и разговаряхме. Тя беше сложила червена копринена рокля, която много отиваше на тънката й снага. Ако без всякакъв грим беше неописуемо красива, сега бе просто приказна с лекия грим, който придаваше и без това на ангелското й лице, още по- неземен вид. Спомням си, че въобще не  я слушах какво ми говори- до такава степен бях зашеметен от прелестта й, че мислех само: „ Мамка му, що за късметлия съм аз? Има ли по-голям късметлия въобще от мен на тази земя? Май няма!”

 Докато обсъждахме какво ще правим в бъдеще с животите си, а конкретно и утрешния ден, тя спомена, че Фил Колинс е един от любимите й изпълнители. Отвърнах й, че я разбирам. Тогава тя стана и пусна няколко негови парчета- първо бързи, сетне бавна, и точно „ Разкъс-

ване и разбиване”. Нямаше как да не танцуваме на тази песен.

 Това беше вторият най-прекрасен момент от живота ми, след първата ни среща. Тогава всички положителни емоции у нас двамата взеха своя връх. Разплакахме се от радост и се заклехме никога през животите си да не танцуваме на тази песен с друг човек, никога. Това стана нашата втора любима песен след „ Обичаме живота” от Аксепт, с разликата , че тази носеше повече съкровеност и интимност, достигащи почти до някаква свръхестественост...

 

 Именно това ме връхлетя като спомен, докато бях прегърнал плътно Катрин под онзи бряст. Тогава наистина се случи- „разкъсване и разбиване” на сърцето ми. От най-голямата болка, породена от еднаквата обич към две жени, и най-голямото щастие, породено пак от тази обич към две жени- усещане, което все пак чувствувах, че е греховно, неправилно, защото нарушавах всякакви обещания, които бях дал пред милата ми Кристина. Знаех това, но нищо не можех да направя. Едничкото, което можех да сторя бе да се отдам напълно на мига. Дори бях забравил, че някой може да реши да се поразходи и да ни види.

 Когато песента свърши, а с нея си бяха отишли и сърдечните възбуди, установих, че съм еректирал. Погледнах Катрин- тя го бе забелязала и сега ме гледаше страстно. Понечи да ме целуне, но я отблъснах нежно. Понечи да ме сграбчи за слабините, но не го допуснах.

- Не. Това ще е най-ненормалното нещо. Никакъв шанс. Забрави.

 Казвайки тези думи, усетих, че пенисът ми само е еректирал още повече и заплашваше да разкъса пантолните ми както гладен вълк се готви да разкъса сърна. А тя...тя просто ме изяждаше с всяко мускулче от лицето си. Тогава се предадох- това означаваше да прекратя всякакви форми на мислене и да стана безкрайно тъп. И аз го направих. Сграбчих я и се отда-

дох на похотта. Но това не беше грешно, нямаше и следа от грях. Защо ли? Защото я обичах. Любовта заличава греха.

 

 А някъде в Ковина, по същото време, една жена се бе сгушила в леглото си и плачеше неутешимо и безнадеждно. Не само защото един човек съгрешаваше спрямо нея, дори и не толкова за това. А защото интуицията й бе развита малко повече от на останалите жени и знаеше, че нещо лошо ще се случи на любимия й.

из " ОТ АДА, ИЛИ ОДИСЕЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ЙОВ "

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - С всяка следваща публикация на откъс от романа ти, навлизам все по-навътре в
10.12.2017 23:34
психологията на героите. Тези силни чувства крият големи рискове за Бил, най-вече заради собствените му угризения. Дано намери сили да ги надрасне, защото Катрин е галяма омайница. Поздравявам те, Влади! Умееш да държиш в напрежение.
цитирай
2. stih - Много интересна част!
11.12.2017 01:59
Внушениео е, че в основата на любовта стои физическото привличане.
Показана е и въздействащата роля на думите ...
Като характер и поведение, Катрин не ми харесва. Със странна лекота е готова да поднесе собственото си дете като дар на човек, когото не обича, а само му е благодарна за чувствата към нея.
Какви ли жени няма по света!

Очаквам продължението, Влади.
цитирай
3. tikovpisane - Радвам се, че ти допада, Младене!
11.12.2017 10:45
missana написа:
психологията на героите. Тези силни чувства крият големи рискове за Бил, най-вече заради собствените му угризения. Дано намери сили да ги надрасне, защото Катрин е галяма омайница. Поздравявам те, Влади! Умееш да държиш в напрежение.

Прав си- голяма омайница е Катрин. Мога да ти издам една тайна, макар и несъществена- не, Бил няма да надрасне нищо. Всъщност, той ще се надрасне, но не по отношение на Катрин. Всъщност, май ще трябва да почна да публикувам романа отначалото, защото така няма как да свържеш нещата. Книгата е голяма, в две части, а това , което публикувам тук, е от средата на втората част. Да имаш много хубава седмица! :)
цитирай
4. tikovpisane - Мерси, че прочете, Ели.
11.12.2017 10:50
stih написа:
Внушениео е, че в основата на любовта стои физическото привличане.
Показана е и въздействащата роля на думите ...
Като характер и поведение, Катрин не ми харесва. Със странна лекота е готова да поднесе собственото си дете като дар на човек, когото не обича, а само му е благодарна за чувствата към нея.
Какви ли жени няма по света!

Очаквам продължението, Влади.

Не мога да се съглася по отношение на Катрин. Тя е голяма сладурана, макар и да прави глупости. Нейните глупости са нищожни в сравнение с тези на много други жени. Разбира се, по отношение на другия женски образ- Кристина, е гола вода, тъй като пък нея съм я изкарал почти светица, т.е характерът й е умишлено преувеличен от мен. И двете са положителни героини, като Катрин е по-лошата, но не много по-лоша. Хубава седмица ти желая, Ели. :)
цитирай
5. tikovpisane - И още нещо само да кажа, Ели.
11.12.2017 11:20
Катрин си дава бебето, защото не иска такова от човек като приятеля й. Иска да има дете от Бил, защото него обича. Тя прави нещо противоположно на друга героиня от първата част на романа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704450
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031