Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12 20:59 - ЛЕГЛО
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 89 Коментари: 4 Гласове:
4



   Бисер Желев се прибираше от работа. Беше към седемнадесет и тридесет часа. Метрото още не бе претъпкано, но към осемнадесет часа щеше да бъде. Той влезе в първия вагон на мотрисата и се сгромоляса с пъшкане на седалката, по такъв начин, че една възрастна жена до него го изгледа сърдито. Той се извини. Влакът бавно потегли и Бисер се отпусна блажено.

 Той беше на петдесет и пет години. Плешив, среден на ръст човечец, малко дебел, с обикновено, безлично лице. От двадесет години работеше в държавната администрация и вече му бе писнало. Не можеше да се издигне в службата, макар че бе специалист по това, което вършеше. Повишението все му убягваше, защото началникът му имаше навика да назначава на високите постове негови приятели и роднини, които никак не се справяха със задълженията си, но никой не можеше да ги помръдне от удобните им местенца. Това вбесяваше Бисер, но нищо не можеше да направи. Не се решаваше да напусне, тъй като му липсваше смелост да го стори, а и обичаше работата си. Никога обаче не го пущаше надеждата, че един ден справедливостта ще възтържествува и той все пак ще получи мечтаното повишениe.

   Жена му  Елена бе понастоящем касиерка в магазин за хранителни стоки, след като бе сменила много работи. Бе работила като секретарка, като оператор в кол център, като разпоредител в кинокомплекс и какво ли още не. Никога не се задържаше дълго време на едно място, поради сприхавия си характер. Той бе в рязък контраст с кроткия и любезен нрав на Бисер. Вкъщи тя командуваше и най-вече командуваше него и двадесет годишния им син Кирил, който следваше славянска филология в СУ.

  Бисер се прибра у дома, като преди това се отби в супермаркета да накупи малко хранителни продукти, както и цигари и бутилка червено вино. Имаше няколко удоволствия в живота и едно от тях беше вечер след работа да си сипе винце, да запали цигарка и да гледа на спокойствие новините. Не че ги гледаше толкова, просто се правеше че ги наблюдава, докато всъщност се наслаждаваше на тютюневия дим, виното и вкусната луканка. Това беше и времето, когато Елена бе сравнително спокойна, тъй като и тя обичаше да си попийва, само че за разлика от него пиеше ракия. По това време Кирил вече се бе навечерял и бе в другата стая, залягайки над записките от лекциите, които бе водил през деня. Той беше ученолюбиво момче, домошар и бе амбициозен.

  Но основното удоволствие в живота на Бисер беше да си поспи. Затова с нетърпение очакваше края на седмицата, когато нямаше да му се налага да става в шест, а щеше да стане чак към десет или десет и половина. Бе особено пристрастен към леглото, което делеше с жена си. То отдавна се използваше само по главното си предназначение. Отношенията на Бисер с жена му бяха охладнели преди седем- осем години, и всеки от тях бе изневерил на другия по няколко пъти. А леглото, на което спяха, обичаше по свой собствен начин. То беше меко, дълбоко, твърде удобно, и в него Бисер се чувствуваше на седмото небе. То му носеше сладък и здрав, дълбок сън. За двадесет годишната си кариера често бе отивал на командировки в провинцията и му се налагаше да спи по хотели, където леглата бяха неудобни- корави и студени. Когато ставаше сутрин, целият гръб го болеше, както и врата и рамената му. В тези мигове жадуваше да легне на своето топло, прекрасно легло. Само в него сънят му бе страхотен. Иначе спеше леко, най-малкият шум го събуждаше, а след това дълго не можеше да заспи. В своето легло сънят му бе непробуден.

  Тази вечер не бе с нищо по-различна от останалите. Седнаха на масата към осем часа, Кирил се нахрани и с нетърпение отиде в своята стая, да се захване с интересните лекции. Бисер и Елена се чукнаха с чашите и забиха погледи в телевизора, от който водещият на новинарската емисия говореше и си личеше, че имаше сериозна нужда от посещение при логопед. Бисер за пореден път го наруга наум. Като прибавим и фактът, че пак се говореше за кражби, убийства и изнасилвания, Бисер умножи ругатните в мислите си на н-та степен. Но това беше напълно нормално. То се  повтаряше с години.

  След като се навечеряха, съпрузите се измиха и легнаха да спят. Тази нощ Бисер сънува за пръв път кошмар в своето любимо легло. Сънят бе толкова реален, че за него всичко сякаш се случваше наистина. Беше уикенд през лятото. Бе се изтегнал на широкия диван в хола и зяпаше мач по телевизията. На масата до него имаше отворена бира, пепелник с няколко фаса вътре и наполовина пълна кутия с цигари. Отпиваше блажено от леденостудената бира и се наслаждаваше на футболната среща между националните отбори на Франция и Германия от Европейското първенство по футбол. В съня му, Елена и Кирил не бяха в апартамента. Бяха заминали за уикенда в Копривщица,

да се насладят на възрожденската архитектура. Бисер бе напълно сам в големия апартамент и бе на върха на щастието. Цял ден щеше да си порка биричка, да пуши, да си гледа кефа, а вечерта цялото легло щеше да е само за него. О, рай! Нямаше да дели тази прелест с възпълната си жена, която все го буташе нощем, та често той биваше на ръба да падне. Тази нощ щеше да се въргаля на воля в мекото легло и никой нямаше да го бута!

 Имаше още нещо в този сън. По принцип, семейство Желеви нямаха домашен любимец, тъй като Елена не позволяваше. Тя не обичаше особено животните. В съня на Бисер обаче, те имаха огромен санбернар, който спеше на пода в кухнята, където му бяха постлали. Санбернарът обичаше най.много Бисер от цялото семейство. Кучето виждаше доброто сърце на стопанина си и бързо се привърза към него.

 Вечерта, след обилната вечеря, Бисер пийна две бири и му се доспа. Изпуши една цигара преди лягане, изми си зъбите и легна. Както си спеше, по някое време от нощта се събуди, за да отиде до тоалетната. Леглото бе странно клекнало. Той се обърна и видя на мястото на Елена до себе си, огромният санбернар да похърква тихо. За миг се уплаши, сетне се досети, че Елена не е в София и няма да направи проблем. Обу си джапанките, тръгна да става и тогава...о, ад! Видя над себе си мощната снага на жена си, чийто размери сега му се видяха още по- могъщи. Лицето й бе лицето на сатаната. Горкият мъж усети, че няма да стигне до тоалетната и ще свърши работата в гащите си.

Жената държеше  грамаден дървен чук, който размаха с яките си ръчища. Отначало Бисер се притесни, че ще го размаже, но тя замахна към гърдите му, и сякаш чука мина през тях. Сетне си каза, че е свършено с кучето, но когато се обърна, видя че санбернарът се е изпарил вдън земя. Чукът се стовари върху леглото, разбивайки го на трески. Сърцето на Бисер прокървя, което пролича от сълзите, които се спуснаха от тъжните му очи. Ала скръбта му не впечатли Елена. Тя продължаваше да върти чука, както бог Тор и да унищожава леглото, както му се стори- твърде бавно, но сигурно. Той знаеше, че тя няма да спре. А той плачеше още повече, мъката му растеше, и когато Елена нанесе последния удар, с който довърши клетото легло, сърцето му не издържа и той се строполи мъртъв на пода.

 Събуди се рязко, с вик. Усещаше, че душата му го бе напуснала- толкова зле се чувствуваше. Гадеше му се. Целият бе облян в студена пот. Постоя така няколко секунди, без да се обръща. После бавно извъртя главата си. Жена му бе до него, спеше с усмивка на лице, а леглото им бе непокътнато. Радостно облекчение прониза тялото му. Не бе се чувствувал така отдавна. Легна отново на любимото легло, като преди това целуна нежно ръба му, толкова нежно, както влюбен поет целува любимата си. Сетне се отпусна в меките му прегръдки и заспа с най-сияйната усмивка, на която бе способен.

 




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Майсторски написан разказ -
07.12 23:28
на границата между реалистичното и сюрреалистичното. Браво, Влади! Не очаквах толкова ефектна реализация на идеята ти в самото начало на разказа.
цитирай
2. tikovpisane - Благодаря, Младене.!
08.12 00:00
missana написа:
на границата между реалистичното и сюрреалистичното. Браво, Влади! Не очаквах толкова ефектна реализация на идеята ти в самото начало на разказа.

Трогнат съм! Старая се, колкото мога. Радвам се, че ти хареса.
цитирай
3. stih - Заглавието ме впечатли...
08.12 00:37
...и с интерес прочетох.
В сънищата всичко е възможно.
Но този кошмар на Желев отразява неговото пристрастие към леглото и драматичната му зависимост от жена му.
Тези две неща ми навяват мисълта, че може би не случайно му убягва повишението в службата. Защото личностните качества се отразяват на всичко...
Поздравления, Влади!
цитирай
4. tikovpisane - Благодаря, че прочете, Ели!
08.12 10:42
stih написа:
...и с интерес прочетох.
В сънищата всичко е възможно.
Но този кошмар на Желев отразява неговото пристрастие към леглото и драматичната му зависимост от жена му.
Тези две неща ми навяват мисълта, че може би не случайно му убягва повишението в службата. Защото личностните качества се отразяват на всичко...
Поздравления, Влади!

Не, не си разбрала правилно. Желев, макар и тих и кротък човек, е доста амбициозен, и специалист по това, което върши, както съм написал в разказа. Той просто обича да си поспива събота и неделя, и е под чехъл, но дотам. А причината да не го повишават е както съм и написал в разаказа- шуробаджанащината. Хубав ден ти желая.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 239991
Постинги: 147
Коментари: 464
Гласове: 316
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031