Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12 22:23 - ИЗНЕВЯРАТА, КОЯТО СТАНА ЛЮБОВ
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 350 Коментари: 10 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Крачех по зелената морава, допрял телефона до ухото си. Шума от фонтана и мириса на трева и други цветя ми действаше ободряващо. Сигналът бе свободен. Не бе прекалено късно и бях сигурен, че не си е легнала. Игнорираше ме. Напълно разбираемо. Но нямаше да се отка-

жа. Когато става въпрос за най-скъпото в живота на човек, няма отказване.

  Пушех нервно и крачех насам-натам, в очакване да вдигне. Седнах на тревата. В този миг една ръка ме докосна нежно по рамото. Извъртях главата си веднага. Над мен бе Катрин и ми се усмихваше с бисерните си, изящни зъби. В ръка държеше чашата с червено вино, пълна догоре.

- Не мърдай, защото ще бутнеш нещо- Каза тя и се наведе за да вземе от тревата втора чаша пълна с вино, която ми подаде. Поех я с благодарност. Тя се настани до мен на тревата.

- Ще ми дадеш ли една?- Посочи тя към цигарата в другата ми ръка. Подадох й своята, а аз взех от джоба друга.

- Защо си толкова угрижен?- Попита ме тя, дръпвайки от цигарата.

- Сложно е- Отговорих аз- Не съм в добри отношения с Кристина. Сърди ми се и не мога да я склоня да говорим, за да изясним проблема, който всъщност го няма.- Завърших аз, знаейки че говоря глупости.

 - Ти виждаш нещата така, не и тя- Рече Катрин- Ние жените сме способни да виждаме проблеми  там, където за вас всичко е наред. И често сме прави. А понякога просто....си измисляме.

 Тя се усмихна и лицето й грейна като слънце, а за усетих мощен прилив на топлина и радост при това. Тя се приближи малко до мен, допирайки рамото си до моето.

- Аз мисля, че проблем между вас, все пак има.- КАза тя- Ти знаеш това. Бил?

 Тя докосна с пръст лицето ми. Аз не я погледнах. Сърцето ми биеше учестено. Тя погали с ръка бузата ми.

- Бил? Знам, че има проблем между теб и Кристина, но....за съжаление...не мога да ви помогна да го разрешите, колкото и да ми се иска. Разбираш ли ме?

- Не!- Процедих през зъби аз.

Тя продължаваше да спуска нагоре-надолу нежната си ръка по дясната ми буза. Беше прекалено приятно, не исках да свършва, но трябваше това да спре. Затова отместих ръката й.

- Недей. Не влошавай нещата. Аз обичам Кристина, а Тревър ми е приятел. Дори повече от приятел.  Той е нарвано с Джон и Брад. Ти разбираш ли ме?

 И забих сърдитите си очи в нейните.

- Прекрасно, Бил- Рече тя- Но има сили в нас, които са неконтролируеми. Не са непобедими, но са неконтролируеми. Те са благодат, колкото и да не ти се вярва и ако ги пренебрегнеш, ако не ги удовлетвориш, ще бъдеш нещастен после. И не- не говоря за похотливи желания, ако така ти звучи. Говоря за нещо много по-значимо, много по-ценно. За призивите на сърце-

то, Бил. Можеш ли- Тя хвана с двете си ръце главата ми и обърна рязко към своята. Очите й бяха гневни- Можеш ли съвсем честно да признаеш тук и сега, че не изпитваш нищо към мен? Абсолютно нищичко?

 Не отговорих, но предполагам, че в този миг съм приличал на разярен бик. Извърнах главата си, пъхтейки точно като такъв със забит поглед в тревата. Отпих голяма глътка вино.

- Ето, знаех си- Продължи неумолимо тя- Аз се чувствам по същия начин, Бил. Още от първата ни среща. Тогава започна като нещо слабо и мимолетно, но бързо прерасна в нещо огромно. И красиво, много, много красиво. Бил..

 Мълчах, стиснал устни. Едва преодолявах желанието си да я награбя.

- Бил- Не спираше тя- Не съм имала много мъже през живота си. Преди Тревър имах приятел, когото не обичах истински. С Тревър не е по-различно. Но ти...ти...толкова чисто, смело и красиво мъжко сърце. Ти...

 Не издържах.

- Катрин, преди да твърдиш това, знаеш ли,че аз съм доста опасен човек. По-точно луд. Имам изблици на лудост, която е може да е смъртоносна. Казваш „ красиво мъжко сърце”. Та аз съм психопат.

 Тя се усмихна снизходително с ослепителната си усмивка.

- Защото си много емоционален, твърде чувствителен. Дори свръхчувствителен. От това произхожда тази агресия и избухливост. Всичко в теб е живот , всичко в теб ври и кипи, скъпи. Но не от омраза и зло. От доброта, от твърде много несподелена доброта. Защото другите не са като теб. Способен си на истинско страдание и на също такова състрадание. Душата ти е съкровено блага. А колкото повече е такава, толкова повече демоните се опитват да те дърпат надолу. Затова полудяваш понякога. В теб битката между рая и ада е особено остра, и един път печели едното, един път другото. Ти водиш война, любов моя. Война в себе си с чудовищата, за да запазиш себе си, първичния си Аз. И тя е безкрайна. Това те разпъва на кръст, и невинаги побеждаваш, но то те учи на обич. Тази мъка, породена от този нестихващ конфликт те прави човек.  Можеш да преживяваш чуждата болка като своя собствена, и то на степента, в която е у другите, та и повече. Готов си на саможертви за непознати, какво остава да кажем за близките ти? Носиш толкова много любов, преизпълнен си с нея. Тя може да стигне за целия свят. Ти си един на милион!  Имаш ли представа колко си прекрасен, мили?

  Всичките тези разсъжедения ме стъписаха, но последната фраза ме прободе направо в сърцето. Кристина ми каза така един път, когато отнесох в болницата една възрастна жена, на която й бе прилошало на улицата. Не знам какво е било изписано на лицето ми, но помня думите на Кристина- „ Имаш ли представа колко си прекрасен, мили?”.

- Спри, по дяволите!- Не издържах аз-  Тези неща не са верни! Остави ме на мира!

- Не искаш това- Нежно изгука тя.

- Не е важно какво искам! А какво е правилно, какво е редно. А това не е!

- Не го мислиш.

 Забих погледа си в нейния. И двамата видяхме любовта в очите си. Няма нищо по-приказно от това, да се взреш в очите на възлюбения си и да съзреш там, че ти си най-голямата скъпоценност за него, че си абсолютното съкровище, вечният смисъл на живота му, най-голямата му радост и щастие, най-голямата му болка и мъка, най-голямото му притеснение и успокоение, най-чистата му мечта и блаженство- накратко казано ВСИЧКО. Това бе раят. Раят, към който всеки се стреми, но малцина получават.

  Тя посегна към мен с нежната си ръка и ме сръга с показалец в ребрата.

- Какво беше това?- Запитах изчервен от тази детска постъпка. Никога не се изчервявах.

- Имаш ли гъдел?- Запита тя с малко по-нежен глас от обикновения.

- Не- Разсмях се аз- Какво правиш?

- Нищо- Гласът почти изчурулика.

 Тя отново ме сръга в ребрата и корема с показалец- многократно, като се смееше. Приличаше на ангелче.

- Спри се вече де- Тихо казах аз, не осъзнавайки че съм започнал да сияя.

 Тя продължи да си играе така, а аз я оставих. Сетне прекрати, впи пак в мен очите си.

- Обичам те- Тънък глас. Вълшебен, най-чист по детски, съвършено ефирен, копринен- Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те, обичам те,  обичам те- С всяко следващо повтаряне на тези думи гласът й ставаше все по-нежен и детски, а усмивката й -по-блестяща. Светлината извираше от устните, от бисернобелите й зъби, от очите, от всяка частичка от лицето й.

 О, какви цветенца ставаха момичетата и жените, когато се влюбеха истински. Необикновени. Цветя от небесата. Едно благословение, дар, който всеки би искал да получи. Сякаш Бог протягаше десницата Си под формата на букет от тези чудесни растения, поднасяше ти това божестевно ухание, милваше те с него и ти даряваше щастие, показвайки ти колко прекрасна може да бъде вечността.  И обратното- когато не обичаха, адът и дяволът изглеждаха като плахи овчици пред жените.

 Хванах ръката й.

- Не бива да си тук- Казах аз- Някой може да дойде и да ни види.

- Спокойно, няма. Ще се забавят с десерта, а и Майлс е започнал да разказва една от безкрайните си истории за лов. Казаха обаче, че след малко ще пуснат музика. Искат да танцуват. Казаха непременно да се върнем.

- Значи ще остана тук повече време- Намръщих се аз- Не ми е до това. Изобщо.

- И на мен- Сви рамене тя- Е, ако е някоя балада...

 Отново ме погледна с прекрасните си очи, от които струеше чиста нежност към мен. Исках да се обърна, да не гледам този вълшебен поглед, ала не можех. Защото изпитвах същото.

 - Мисля, че е добре да се върнеш. Ще заподозрат нещо при това дълго отсъс...

 Не довърших, защото тя докосна с устни моите и ги задържа там. Внимателно я отлепих от себе си.

- Не прави това!

- Обичам те, Бил.

- СПри да го повтаряш! Недей!- Казах аз, макар че желаех да го чувам непрекъснато.

- Това е истината! Аз съм жена и рядко казвам истината, но не и що се отнася за любов. Вярно, някои и тогава лъжат, ала аз не съм от тях. Считам го за чудовищно.

- Не си на себе си. Може би си пияна. Или аз съм пиян. Ти си почти дете, не знаеш какво говориш. Това е някакъв сън и трябва да се събудя.

 - Така е, скъпи. Сън е, но е наяве. Няма нищо по-прекрасно от сънуването наяве.

- Стига!

 Продължавах да се съпротивлявам, но бе безсмислено. Желаех я силно, затова впих устните си в нейните. Усещанията, които се появиха у мен, бяха еднакви с тези, които почувствувах с Кристина при първата ни целувка. Това разби сърцето ми с голяма сила и докато плавахме в океана на блаженството, от окото ми се търкулна сълза, а лицето ми се сгърчи от болка.

Катрин се отдръпна и ме погледна плахо.

- Какво има, Бил?

- Нищо, нищо, скъпа- Казах аз с измъченото си лице- колко ли странно съм изглеждал, при положение, че никога не плачех- Няма нищо, ела насам.

 Отново сляхме устните си. Всичко беше приказно, чувствувах щастието, чувствувах живота, ала през цялото това изживяване, съзирах образа на Кристина, нейният изтормозен  до крайност, отчаян, разплакан лик, който ми обеща да ме приеме обратно, каквото и да се случи. Чувах и думите й. И сълзите потекоха свободно по страните ми, осолявайки сладката целувка. Бях радостен и страдах като грешник в ада в същото време. Защото обичах и двете. Но се чувствувах като предател спрямо едната.  Съвестта ме гризеше дълбоко. Но това, което ме изуми тотално бе как бе възможно това- да обичаш двама  души по един и същи начин? С цялото си сърце, цялата си душа и целия си ум да обичаш две същества? Бях гледал филми, прочел малко книги, разбира се, но  там се показваше и описваше, че човек може да обича истински САМО един-единствен човек в живота си. Защото това бе ше идеално. Това беше красиво. Това беше романтично. И това ...нямаше нищо общо с действителността.

   И все пак, образът на Кристина не спираше да ме съпътствува, докато бях слял не само устните си, но и сърцето и душата си с Катрин в прохладната вечер, близо до фонтана на тревата пред Белия дом. И колкото повече потъвах в райския сън, толкова повече ме болеше до смърт. Защото някъде там...в Ковина, един човек мислеше за мен, страдаше за мен, страхуваше се за мен и ме чакаше. Или...поне така мислех.

- Ами Тревър?- Попитах я аз, след като се отделихме един от друг- Нали твърдиш, че казваш истината относно любовта. Казвала ли си му, че го обичаш?

 Тя ме погледна изненадано.

- Не. Но той мисли така, защото ние жените можем да играем с очите си. Умеем да създаваме илюзията, че един мъж е най-възлюбеният от нас само с погледи. В това отношение сме актриси. И то много добри. Взирала съм се в него с най-обичащия поглед, но никога не съм му казвала, че го обичам. И той повярва в измислицата. Понякога ми е малко жал за него. Но така пожелах аз.

- Защо? Защо въртиш на малкия си пръст човек, когото не обичаш? Това е крайно подло и неморално!

 Тя ме изгледа като най-наивното дете на света.

- Заради парите, Бил. Той е богат. Ние жените търсим две неща- комфорт и обич. И често  използваме второто, за да постигнем първото, колкото е лошо да звучи, но ти казвам пак- сега съм искрена. Рядко съм такава. Но пред теб ще разкрия всичко, защото си най-прекрасното създание за мен. Ти си любовта на живота ми. Мога да го кажа, без следа от съмнение или колебание.

- Защо мислиш, че съм аз? Имаш толкова години пред себе си, Катрин.

Тя се усмихна-тъжно-щастлива усмивка.

-  Жените знаем. А относно годините....никой на този свят не знае колко има.

"" ОТ АДА, ИЛИ ОДИСЕЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН ЙОВ "

 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Сложни отношения, красиво поднесени
03.12 23:54
и в това продължение на повествованието. Предполагам, че е роман, който те съветвам да намериш начин да издадеш на всяка цена, Влади. Имаш дарбата да държиш читателя в напрежение и отлично предаваш тайните на женската пкихика. Поздравление!
цитирай
2. tikovpisane - Много ти благодаря, Младене!
04.12 00:22
missana написа:
и в това продължение на повествованието. Предполагам, че е роман, който те съветвам да намериш начин да издадеш на всяка цена, Влади. Имаш дарбата да държиш читателя в напрежение и отлично предаваш тайните на женската пкихика. Поздравление!

Да, роман е, както съм писал и преди. Дадох го на няколко издателства, но уви- не ми връщат отговор. Само издателство " Труд " си направи ТРУДА да ми върне отговор- не за издаване, но препоръки- кое не им хареса и върху какво да наблегна за промяна. Тъй че- ще го преработвам и след време- дано стане номера с издаването. Радвам се, че ти е харесал- дано някой ден го видиш в книжно издание в някоя книжарница.
цитирай
3. missana - Ще се радвам да го видя!
04.12 01:09
А защо не пробваш да издадеш романа си при Иван Богданов - фондация БУКВИТЕ?

цитирай
4. tikovpisane - Ами сигурно ще го направя.
04.12 01:49
missana написа:
А защо не пробваш да издадеш романа си при Иван Богданов - фондация БУКВИТЕ?


В момента пиша едни разкази, но когато приключа, ще се върна към романа за преработка и ще го пратя на още издателства, включително на това. Имаш ли добри отзиви от него?
цитирай
5. missana - Да, имам отлични впечатления. http://www.bukvite.bg/fondation/
04.12 10:24
Там книгите се издават на зелено, т.е. набират средства чрез онлайн кампания и с набраните средства той ги издава на хартиен носител. Горе съм ти пратил линк за най-обща ориентация. Освен това разказите ти, както и поезия, разбира се, можеш да публикуваш в алманасите на БУКВИТЕ. Те излизат всяка година и са 2 - един за проза, а вторият за поезия. Обикновено произведения на автори се набират във втората част на годината - от юни нататък. Алманасите излизат през октомври и ноември. Просто следиш в сайта на БУКВИТЕ. Те обявяват предварително всяка своя кампания там.
цитирай
6. tikovpisane - Ценна информация! Благодаря, Приятелю!
04.12 11:04
missana написа:
Там книгите се издават на зелено, т.е. набират средства чрез онлайн кампания и с набраните средства той ги издава на хартиен носител. Горе съм ти пратил линк за най-обща ориентация. Освен това разказите ти, както и поезия, разбира се, можеш да публикуваш в алманасите на БУКВИТЕ. Те излизат всяка година и са 2 - един за проза, а вторият за поезия. Обикновено произведения на автори се набират във втората част на годината - от юни нататък. Алманасите излизат през октомври и ноември. Просто следиш в сайта на БУКВИТЕ. Те обявяват предварително всяка своя кампания там.

Ще пращам, значи. Успешна нова седмица ти желая! :)
цитирай
7. tryn - Очарована съм, Бил!
04.12 20:49
В този откъс си изградил прекрасни образи, които знаят много и казват много за любовта...
Силни чувства, дълбок психологизъм, убедителен диалог... всичко това е израз на майсторство в повествованието.
Вярвам, че романът ти ще бъде оценен по достойнство.
'Поздравявам те!

цитирай
8. tikovpisane - Трогна ме, Ели!
04.12 22:26
tryn написа:
В този откъс си изградил прекрасни образи, които знаят много и казват много за любовта...
Силни чувства, дълбок психологизъм, убедителен диалог... всичко това е израз на майсторство в повествованието.
Вярвам, че романът ти ще бъде оценен по достойнство.
'Поздравявам те!


Особено, че ме назова Бил. Аз не съм точно като него, а и не бих искал, макар и понякога да ме е блазнил. Защото вес пак, съдбата му не е много розова. Благодаря ти за похвалните думи, означават много за мен. Хубава вечер ти желая :)
цитирай
9. missana - Благодаря за хубавите пожелания, Влади!
05.12 01:43
tikovpisane написа:
missana написа:
Там книгите се издават на зелено, т.е. набират средства чрез онлайн кампания и с набраните средства той ги издава на хартиен носител. Горе съм ти пратил линк за най-обща ориентация. Освен това разказите ти, както и поезия, разбира се, можеш да публикуваш в алманасите на БУКВИТЕ. Те излизат всяка година и са 2 - един за проза, а вторият за поезия. Обикновено произведения на автори се набират във втората част на годината - от юни нататък. Алманасите излизат през октомври и ноември. Просто следиш в сайта на БУКВИТЕ. Те обявяват предварително всяка своя кампания там.

Ще пращам, значи. Успешна нова седмица ти желая! :)


Искам да споделя още нещо за г-н Иван Богданов - управител на фондация БУКВИТЕ и отличен писател, както и за г-жа Нели Господинова - рядко талантлив поет и негов сътрудник. Това са хора, които се опитват с всички сили да дадат път на новото и значимото в областта на литературата, защото литературните среди в тази страна не са се освободили ни най-малко от мъртвата ченгешка хватка на тоталитаризма. Това което те извършват е за мен апостолска дейност. Точно по тази причина те насочвам към тях, защото съм убеден, че ще ти помогнат.
цитирай
10. tikovpisane - Благодаря отново!
05.12 10:49
missana написа:
tikovpisane написа:
missana написа:
Там книгите се издават на зелено, т.е. набират средства чрез онлайн кампания и с набраните средства той ги издава на хартиен носител. Горе съм ти пратил линк за най-обща ориентация. Освен това разказите ти, както и поезия, разбира се, можеш да публикуваш в алманасите на БУКВИТЕ. Те излизат всяка година и са 2 - един за проза, а вторият за поезия. Обикновено произведения на автори се набират във втората част на годината - от юни нататък. Алманасите излизат през октомври и ноември. Просто следиш в сайта на БУКВИТЕ. Те обявяват предварително всяка своя кампания там.

Ще пращам, значи. Успешна нова седмица ти желая! :)


Искам да споделя още нещо за г-н Иван Богданов - управител на фондация БУКВИТЕ и отличен писател, както и за г-жа Нели Господинова - рядко талантлив поет и негов сътрудник. Това са хора, които се опитват с всички сили да дадат път на новото и значимото в областта на литературата, защото литературните среди в тази страна не са се освободили ни най-малко от мъртвата ченгешка хватка на тоталитаризма. Това което те извършват е за мен апостолска дейност. Точно по тази причина те насочвам към тях, защото съм убеден, че ще ти помогнат.

Ще им пращам на тях, значи. :) Хубав и светъл ден от мен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 242031
Постинги: 150
Коментари: 487
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031