Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09 19:34 - ЧЕРНОКОЖИЯТ ГАНГСТЕР- ДЕМОНЪТ ОТ АДА
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.09 19:36


 В една голяма луксозна къща с басейн на Сан Хосе Авеню, няколко човека седяха в хола около правоъгълна стъклена маса. Всички бяха небрежно облечени, по бели, сини и черни тениски, със сиви дънки и черни обувки. Имаха наболи бради, сресани назад коси и носеха тъмни очила. Някои воняха на пот в тази жега, други не. Пушеха  цигари и пиеха скъпо уиски, а други бира. Имаха агресивни и не особено умни физиономии. Повечето бяха едри и мускулести, други-само едри. Измежду тях само един  се отличаваше- бе облечен в бял костюм, може би за да е в контраст с факта, че е чернокож, но по-интересното бе че сякаш въобще не му беше топло. Изобщо не се потеше. Само той пушеше пура. Само той бе облечен по-официално. Имаше симпатично лице, дори   красиво, но в същото време той притежаваше способността да го променя, и от най-милото и симпатично лице, се превръщаше в садистично, свирепо, направо плашещо.Тъкмо това лице бе карало мнозина люде, имащи се за безстрашни, да стават на стари години малки деца- да се напикават в гащите. Бе висок към метър и осемдесет и осем, с широк гръден кош- като на плувец, и тренирано, стегнато тяло. Жените,  с които излизаше, го имаха за романтичен и забавен. Голяма част от тях твърдяха също така, че е и бог в леглото, само онези с които поради някаква причина се отнасяше зле, го отричаха. Но това бяха редки случаи. Той бе толкова мил и галантен в поведението си спрямо тях, че грабваше сърцето на всяка, която си набележеше. Но имаше и нещо друго. Зад приказното му отношение към жените се криеше някаква заплаха. В погледите му, в комплиментите му към тях, в усмивките и всичко останало, отправено към тях, се съдържаше жестокост, която те забелязваха и която именно ги привличаше лудо. На нея не устояваха. На няколко пъти дори си бе мислил да предложи брак на една от тези, с които излизаше, но се отказваше- семейният живот все още не го примамваше толкова- има време. След няколко години, може би.

  Въпросният човек бе известен гангстер в  градчето Ковина,окръг Лос Анджелис, щата Калифорния. Като повечето босове на подземния свят, и той бе започнал от нищото, само благодарение на силната си, желязна, но за съжаление- черна воля. И той като повечето босове бе изключително слаб в училище и смяташе образованието за загуба на време- какво ще спечелиш, като си много начетен? Какво? Признанието на хората? Хвалбите им? Може би. Но това не му бе достатъчно. Той не искаше признанието на хората или хвалебствията им. Той искаше да живее добре, да има пари. О, да-пари! Тук е моментът да споменем, че пак като повечето шефове на престъпния свят- тези от голяма част от филмите, някои от тях-реални исторически личности- той бе роден в бедност, и я мразеше от цялото си сърце. Баща му, който между впрочем не бе вече между живите, работеше от сутрин до вечер като мияч на съдове в един ресторант, за мизерна заплата, която комбинирана със също нищожната такава на майка му (тя бе чистачка в един хотел), едва стигаше да свързват двата края .В много редки случаи си позволяваха да ядат месо или някакви деликатеси, най-вече само на някой празник. Трапезата им се състоеше предимно от леща, грах, боб, царевица, сирене, и то в неголеми количества, които трудно стигаха, за да заситят въпросният гангстер като де-те, както и по- големият му брат, та родителите им не изяждаха и без това оскъдния си обед или вечеря, за да се нахранят по-добре децата им. Баща му и майка му бяха необразовани хора и затова мислеха, че за да имат техните деца по-добро бъдеще от тяхното, трябва преди всичко да учат. Защото виждаха как живеят по- образованите и по- умните- много по-добре от тях, но също така и работеха доста, макар и по-лека работа. Баща му не искаше синовете му да се бъхтят от сутрин до вечер за коричка хляб, както се казва. И искаше те да учат. Тези му въжделения се възприемаха с измамна охота от двамата му сина, но дълбоко в себе си им се присмиваха. За тях учещите хора изглеждаха смешно и бяха задръстени. Те не искаха да изглеждат смотани. Освен това, имаше и нещо друго. Желаеха не само да имат повече пари от родителите си, но и да са богати, несметно богати и да не постигнат това богатство с много труд. Това те искаха ,защото бяха мързеливи- черта, твърде нетипична за родителите им.

  И така, докато растяха, чернокожото момче с белия костюм и брат му, започнаха да крадат в училище. От по-слабите, разбира се. С по-силните или се сприятеляваха и гледаха да привлекат на тяхна страна, или се сбиваха и надделяваха -  твърде мъчително или биваха пребивани.

  Особено плодоносно за тази им дейност, се оказа това,че братята бяха страхотен тандем. Но по едно време, родителите им разбраха какви ги вършат отрочетата им в училище, и решиха да ги разделят, тъй като смятаха, че това ще сложи край на пакостите. По-големият бе изпратен  в друго училище, а по-малкият остана в същото. Това, разбира се, не бе краят. Братята продължиха поотделно заниманията си, защото бяха достатъчно силни, жестоки и самоуверени.

  Израставйки, някак по-малкият се наложи като по-силен и сякаш роден да води. След като завършиха гимназия незнайно по какъв начин, при положение че не пипаха да учат, двамата братя пак се събраха, и започнаха този път вече по-разширена престъпна дейност. Родителите им бяха все още живи, но и двамата болни- болни от мъката, която им причиняваше начинът на живот на децата им (между впрочем, те пак бяха разбрали с какво се занимават , когато директорите на училищата, в които учеха чернокожите младежи, им се обаждаха, за да  кажат, че синовете им са крадяли и са били отвеждани от полицай- това бяха само един или два случая,защото повечето пъти жертвите не се обаждаха- и те трябваше да отиват в съответния полицейски участък и със сълзи на лице, и с много молби и увещания да измолват пускането на децата им). По това време се оказа че , и двамата бяха неизлечимо болни и след няколко години починаха. Двамата братя останаха сами на този свят. Нямаха баби и дядовци-бяха починали- нямаха лели, чичовци и вуйчовци- никога не бяха чували за тях от родителите си. И сега бяха сами. За оцеляването си в този враждебно настроен към тях свят, братята трябваше да са още по-враждебно настроени и по-жестоки от него. Светът искаше да ги смаже, но те нямаше да се дадат без бой. Сега действуваха на по-високо ниво-обираха супермаркети , бижутерийни магазини, а на по-късен етап и банки. По най- изпадна-лите заведения в града намираха най-пропадналите, но крайно закоравели типове, които с готовност се присъединяваха към тях. Ставаха им шефове. Заедно с тази най-велика, но и най-страховита утайка на Ковина, братята реализираха своите успешни удари. Полицията беше безпомощна. Повечето пъти не успяваше да ги хване ,а в малкото случаи, когато успееше, престоят им в затвора не бе повече от две денонощия- един от хората им плащаше гаранцията.

  По-късно и това не бе достатъчно за братята, и те започнаха да се занимават с наркотици.

Срещнаха се с един емигрирал от родната Колумбия производител на кокаин, и го попитаха как се прави най-качествения кокаин- този ,който най-много ще се продава- и в замяна му обещаха солидна сума пари, която единият от тях извади от вътрешния джоб на якето си, и му я показа.Тъй като човекът бе го закъсал финансово ,а и донякъде бе подмамен от честните им лица, той им каза, каза им и какво им трябва, за да го произвеждат.Те му благодариха искрено и после, с усмивки на лица го разстреляха.

  След като узнаха всичко, к оето им бе необходимо, те направиха лаборатория за производство на кокаин. Наеха персонал и работата почна. Освен кокаин, лабораторията произвеждаше и амфетамини. Качеството на стоката бе наистина първа класа и наркоманите заживяха в рая- даваха луди пари, за да се друсат с него. По всички елитни заведения наркотикът им се продаваше като топъл хляб, а за тях двамата парите се лееха като пороен дъжд. Имаха такива суми, че можеха да отидат да живеят на някое много по-хубаво място, но те все пак бяха малко странни-  в Ковина, си им харесваше и твърдяха, че няма да мръднат оттам.

Построиха си огромни и луксозни къщи една до друга. Повечето от фирмите в Ковина, всъщност бяха управлявани от тях.

  Занимаваха се също така и с рекет. Сякаш не им стигаха огромните суми, които изкарваха, ами искаха и още (впрочем, колкото повече имаш, толкова повече искаш да имаш-алчността е присъща за богаташите). Присвояваха пари от по-дребни бандити- крадци, други рекетьoри, престъпни рокери и прочие. И точно по време на една от тези дейности- когато по-големият брат, заедно с неколцина едри типове бяха попаднали на група рокери, които искаха да оберат- се оказа, че всъщност тези мотористи са изключително костелив орех. А единият от тях бе толкова костелив, че водещият гангстер загина при опита си да го счупи. Разбира се, по-малкият брат пощуря. Не, той полудя-буквално. В един момент хората му се зачудиха дали да не го заведат в психиатрична клиника- толкова ги беше страх от него. Имаше защо, разбира се. Все пак, единственият му останал жив роднина вече го нямаше на този свят.

  Оттук насетне, всеки, който си позволеше-било то член на престъпната групировка или просто някакъв познат на по-малкия брат гангстер, да спомене за гибелта на по-големия брат-си патеше. Някои зле, други-не толкова.

  Но този човек имаше от този момент нататък една-единствена цел в живота-да ликвидира мъжът, който бе отговорен за смъртта на брат му, както и да унищожи  всичко, което му бе скъпо- баща, майка, жена, деца, както и роднини (последното бе породено от ярост, че самият той нямаше такива), като си мислеше, че това крайно жестоко отмъщение ще заличи поне отчасти болката по единственото останало му ценно нещо на този свят. И така...той бе разбрал името на мъжа, убил брат му. И тогава.... се разплака. Разплака се, задето точно този мъж трябваше да очисти. Този мъж, когото познаваше от училище, когото уважаваше повече от всички, защото само неговата смелост бе равностойна на собствената му такава. Не му се искаше. Но бе дал дума. Бе я дал, а цял свят знаеше, че думата му на две не става. Освен това...братовата му кръв зовеше за мъст.

Из "От ада, или одисеята на един съвременен Йов "


image



Тагове:   роман,   Уил Смит,   гангстер,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 176718
Постинги: 95
Коментари: 235
Гласове: 230
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930