на някаква жена. Бяха четирима и бяха успели. Но това сякаш не им стигаше и сега я тикаха в някаква странична уличка- може би с желанието да се „позабавляват” с нея.
Усмихнах се. Живи и здрави да са тези човеци. Макар че след малко нямаше да са много здрави, но...може би живи. Щяха да задоволят жаждата ми за мъст, която така и не можех да утоля от няколко седмици натам. Погледнах към Брад. Той също се усмихваше. Мислеше като мен.
Приближихме към тях. Жената пищеше и плачеше. Типовете бяха едрички и добре сло-
жени. Преди да се намесим, нотка на страх пробяга по гръбнаците ни- все пак не знаехме какви са- можеше да са по-добри в уличния бой от нас, можеше и да са някакви престъпници и след това да си навлечем големи бели. Всъщност, смелият човек винаги го е страх, колкото и да не изглежда така отстрани. Но действа. Въпреки всичко. Особено, когато вижда неправда.
Тримата се бяха отдръпнали. Един от тях пристъпи към нея, сграбчи я с две ръце и се опита да я целуне. Нейният отговор бе ритник в слабините му. Мъжът изкрещя от болка,
хвана се за чатала и се отдалечи. Другите се втурнаха мигом към нея.
- Кучка!- изсъскаха те и в мига преди да я хванат, ние се покашляхме- достатъчно силно, за да спрат и се обърнат.
- Извинете, господа- Започна Брад- Поправете ме, ако греша, но четирима едри и яки мъжища като вас да се нахвърлят така върху дама...не е много смело, а? Освен факта, че е грозно е и.....
Той нарочно млъкна и се обърна към мен. Видя точно това, което очакваше- бях извадил яростния поглед, ада, който дремеше в главата и сърцето ми сега бе на показ. Очите ми бяха впити в техните, доколкото можех да ги видя, и гризяха душите им. Изяждах вътрешностите им, заедно с душите, докато се готвех да ги изям и външно.
-....доста педалско- Довърши той.- Защо сте такива путки, а? Недоклатени сливи?
Само това и чакаха. Хвърлиха се срещу нас. Тежкият като ковашки чук юмрук на Брад посрещна единия и го повали на земята на мига. Аз направих същото. Но точно тогава другите двама- със скоростта на светлината, предполагам- бяха минали отзад и ни изри-
таха силно в сгънките на краката. Изревахме и паднахме на колене. Те веднага ни събо-
риха на земята и започнаха да ни ритат- в корема, по краката и по главите. Щяха да ни довършат, ако аз и Брад не се завъртяхме и от легнало положение ги ритнахме в краката и те се сринаха на земята. Изправихме се бързо, но зашеметени. Другите двама, които бяхме нокаутирали, вече се изправяха. С голямо усилие побързахме да се свестим, и преди да са дошли на себе си, ги ударихме по още веднъж и възобновихме целувката им с майката земя. Жената пищеше и викаше за помощ. Нямаше кой да я чуе- бе късно през нощта, а тая улица бе задънена. Тъкмо се обръщахме замаяни, когато за стотна от секундата съзряхме връхлитащи крошета към нас, но за наш късмет, за същата тая частица от стотната се мръднахме и избегнахме ударите. Нападателите ни бяха взели голяма засилка и след като не улучиха, полетяха доста напред. Разярих се повече, Брад също. Вече ни писна да се занимаваме цяла нощ с тия отрепки. Трябваше да приключим.
Хвърлихме се към тях и ги започнахме- удар след удар, със светкавична бързина. Редувахме- корем, лице, корем , лице. След пет минути спряхме- поуморихме се. Хората, които биехме лежаха безжизнени, в локва на земята, примесена с кръвта им. Дишахме учестено, едвам си поемахме дъх. Бяхме се навели напред, хванали колената си с ръце. Докато дишахме, жената пак изпищя. Този път нямахме време да реагираме бързо. Тъкмо се надигахме, когато последните двама ни удариха, ние паднахме, а те избягаха. В полубезсъзнание чухме как тичат и ни викат.
- Копелета нещастни, другия път няма да ви се размине така. Следващия път ще умрете!
Обърнах се към Брад, чието разкървавено лице виждах наобратно. Той се хилеше- точно сега бе грозна картинка.
- Страхливци!- Извика той през смях- Защо бягате? Елате и ни довършете! Хайде, мамка ви, елате де!
Последното, което видяхме преди да припаднем, беше как жената си бе взела чантата, благодари ни набързо и се отдалечи. Затворих очи.
- Хей, братле- Изломотих аз- Добре си прекарахме тая вечер, а?
- Не бих могъл и да мечтая за по-хубава нощ!- отвърна той и двамата се разсмяхме, след което загубихме съзнание.
