Бе не една, а сигурно десет камбани. Може би бях прекалил с виното. Опитах да се надигна. Провал. Затова се отпуснах отново и притворих очи. Протегнах ръката си, за да погаля главата на Катрин до мен. Напипах я и започнах да милвам косата й. По едно време се натъкнах на мокро място от косата й и се замислих дали пък не е валяло, докато сме спали. Попипах и свойта глава- темето ми бе сухо. Явно не бе валяло. Наложих си да се разбудя окончателно и да проверя защо косата й бе мокра. Колкото и да ми бе трудно, отворих очи и видях клоните на бряста над мен- бях на същото място, на което се бяхме любили. И преди да се извърна към нея, изпаднах в паника- Тревър, президента? Ако са разбрали какво сме правили с Катрин? По дяволите! Ако са ни видели? О, ад! Щях да го загазя яко, тя- също.
Сетне се обърнах към мястото до мен, където би трябвало да е Катрин. Погледът ми бе избистрен вече, затова гледката, която изникна пред очите ми, ме накара да изпразня съдържанието от стомаха си през устата.
Видях Катрин....или това, което бе останало от нея. Тялото й беше буквално смазано. Имаше кръв навсякъде- затова съм почувствувал нещо мокро по косата й, по нея е имало кръв. Зъбите й бяха избити, носът счупен, очите й подути, цялата бе едно кълбо от синини, подутини и кръв. Кичури коса бяха откъснати от главата й със скалпа, та се виждаше и част от черепа й. Имаше и порезни рани. По тялото й ясно различих и нещо бяло, предполагам, че бе сперма. Само не знаех дали бе моята, защото не помнех къде бях свършил. Това беше крайно странно. Главата ми тежеше ужасно, сякаш съм бил не пиян, а дрогиран. Разтреперах се от уплаха. Протегнах ръка към гърлото й да проверя има ли пулс. Задържах я там и не усетих нищо. По-мъртва не можеше да бъде. Повърнах втори път на тревата.
След това, забравил за всичко останало, у мен се появи ярост. Безпределна, жестока, свирепа ярост. Очевидно, някой я бе изнасилил и пребил до смърт, нея- това хубаво като ангел момиче, което призна, че ме обичаше от цялото си сърце и че аз съм всичко за нея на този свят. Толкова, толкова красива....до болезненост, до безкрайност. Толкова добра, въпреки прегрешенията си. Обезумях, заревах от болка. Защото тази нощ някой бе убил сърцето ми. А аз съм спал, не съм направил нищо. Проклет да е изрода, който го бе извършил!
Преместих очи встрани и на десет метра от мястото, на което бе трупа на Катрин и съзрях проснат човек. Отидох до него и клекнах. Гърлото му бе тъмносиньо, като че гръклянът му бе счупен. Сложих ръката си на шията му. И той бе мъртъв. Какво се случваше, за Бога?
Отново преместих очи към най-прекрасното, а вече най- грозно и обезобразено същество на света. Наред с мъката у мен пламтеше и гнева. Исках да разкъсвам, да убивам като за последно. Да убивам, докато не останат живи хора на земята.