БЕЗВРЕМИЕ

Нощ пада. Луна изгрява.
Времето вече не лети.
Моят живот в теб избуява,
мое безвремие в очите ти цари.

Във взора ти нежен, в лика ти мил
съб себе си-добър и спасен.
И сякаш от Граала съм пил-
в райско безвремие потопен.

В усмивката, плача и смеха ти,
в сърцето и душата твои виждам едно.
В гласа, радостта, скърбта и дъха ти
усещам се аз-сътворен от любовно писмо.

Нощ пада. Луна изгрява.
Безвремие завинаги ни съединява.