Постинг
28.05.2017 12:26 -
КЕЛНЕРЪТ ЖИВОТ
Влязох в заведението " Земя".
На пръв поглед топло и уютно.
Мечтаех за вкусна храна-
да засити глада ми абсолютно.
Впоследствие разбрах,
че повечето посетители са тъй неприветливи,
жестоки, изпълнени със страх,
лицемерни, злобни, жалки, завистливи.
Затуй загърнах се в плътно в палтото самота,
и повиках келнерът живот-
антипод на всяка красота,
сякаш на ада е отрок.
Поръчах му порция доброта,
и той ми я тутакси поднесе-
развалена, отровна храна,
от която сто пъти повръщах вече.
Отново го повиках,
и този път обич му поръчах.
Донесе ми и я опитах-
сладост, що с охота аз преглъщах.
Ала сетне ми тъй горчеше
и въобще не ме засища-
тъй фалшиво беше,
за организма ми бе убийство.
И измъчен, със сълзи на очи,
повиках трети път тоз келнер проклет.
Поръчах му щастие, но уви-
в менюто го нямало, де тоз късмет.
И осъден съм да кисна в тая кръчма,
в която няма истинска храна,
с буламачи да се тъпча-
изглежда туй е моята съдба.
На пръв поглед топло и уютно.
Мечтаех за вкусна храна-
да засити глада ми абсолютно.
Впоследствие разбрах,
че повечето посетители са тъй неприветливи,
жестоки, изпълнени със страх,
лицемерни, злобни, жалки, завистливи.
Затуй загърнах се в плътно в палтото самота,
и повиках келнерът живот-
антипод на всяка красота,
сякаш на ада е отрок.
Поръчах му порция доброта,
и той ми я тутакси поднесе-
развалена, отровна храна,
от която сто пъти повръщах вече.
Отново го повиках,
и този път обич му поръчах.
Донесе ми и я опитах-
сладост, що с охота аз преглъщах.
Ала сетне ми тъй горчеше
и въобще не ме засища-
тъй фалшиво беше,
за организма ми бе убийство.
И измъчен, със сълзи на очи,
повиках трети път тоз келнер проклет.
Поръчах му щастие, но уви-
в менюто го нямало, де тоз късмет.
И осъден съм да кисна в тая кръчма,
в която няма истинска храна,
с буламачи да се тъпча-
изглежда туй е моята съдба.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари