ОТ  АДА

                                                     от Владислав Тиков

 

 

 

 

 

 

 

                                                        ПРОЛОГ

 

 

 

 Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате,че ми викат Бил. И не само .По-известен бях с прякорите си-„Тихият Гняв”,”Зловещият Бил”и”Тихата Лудост” .Имах двама братя-Джон и Брад. Брад бе най-големия, Джон-най-малкия. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но...и двамата винаги са се страхували от мен. Всъщност може би невинаги. Но от 14-тата ми година насетне явно у мен се е появило нещо, което ги е респектирало много. Гледаха да не ме ядосват или закачат прекалено-нещо, което преди това правеха редовно без да има особени последствия. А аз не се чувствах лош и се чудех защо братята ми, включително и другите хора, ме гледаха така от време на време сякаш адът живее в сърцето ми. Аз бях изпълнен с позитивност, но сигурно не съм изглеждал така отстрани.Странна работа.

 

 По-късно тази позитивност се стопи. По-точно изчезна. Или по-скоро е избуяло онова,което действително е имало в душата ми, а аз съм потискал или мислел,че няма, докато другите са виждали изписано на лицето ми това, което не съм съзнавал, че нося. Както и да е. Имаше причини да стана звяр. Защото наистина бях такъв-отначало изоставен, после наранен и страдащ. А сетне вече не чувствувах нищо. Не познах смирението.Чак сега започвам да го чувствам. Благодатно е. Надявам се то да доведе до спасението от което така силно се нуждая.

 

 

                                         ЧАСТ   ПЪРВА

 

 

                                                     ПЪРВА ГЛАВА

 

 

 Бил Кърк- Младши и братята му бяха отгледани от техните баба и дядо по майчина линия.    Техните родители загинаха, когато бяха още малки и те не ги помнеха много- само  в съзнанието на Бил останаха очите на майка му-той просто ги обожаваше. Братята Кърк знаеха за родителите си от историите, които им разказваха, когато бяха младежи. Казваха им, че баща им е бил фен на високите скорости и заради тази си страст е причинил гибелта на себе си и майка им-нещо, което не отговаряше на истината. Другото, което знаеха, е че Бил Кърк- Старши беше боксьор, но не професионален, просто имаше уменията на такъв, при това от най-добрите- това бе вярно, но той бе и много други неща.

 Тази  черта всъщност Бил Младши наследи най-пълно. Той не стана боксьор, но му бе заложено в кръвта. Като малък редовно се сбиваше с някого и винаги печелеше двубоите.

Справяше се  с доста по-едри здравеняци от него. Интересното е,че той не търсеше тези неща-те го намираха. Почти всеки път, когато се сбиваше  започваше друг човек. Не бе за-

ядлив и не се правеше на голям смелчага. Държеше се кротко и тихо. Имаше нещо у него- в изражението може би, или пък в поведението, което предизвикваше агресията у другите. Естествено, след това горчиво съжаляваха, че са се забъркали с Бил.

  Майката на братята Кърк ,колкото и странно да звучи, беше  нещо като пълна противоположност на баща им. Беше   учителка. Сред тях имаше красиви жени ,но Карън Джонсън- това бе името й-  беше една от най- хубавите. Тя притежаваше невероятен, ома-

гьосващ  чар, ала бе и труден характер, твърде дръпната- поне бе така на пръв поглед, и тези, които я познаваха бегло, я мислеха за студен човек. Всъщност това бе маска под която тя криеше голямата си чувствителност и доброта, прерастващи на моменти в наивност. Странен бе фактът,че Бил  се влюби точно в такъв тип жена. Като юноша той си падаше по глупави момичета, които дрънкаха врели-некипели, псуваха често и не бяха толкова добри в леглото, колкото се изтъкваха, че са. Този тип жени  му омръзнаха с времето и той искаше нещо по-различно, нещо истинско. А Карън  беше от доста различните. Нямаше  нищо общо с повечето жени на нейната възраст, дори и сред учителките. Именно това  накара Бил  да се влюби в нея. Естествено, стана  трудно, изобщо не  беше  взаимна любовта в началото. Бил   имаше чаровен поглед, чисти сини очи(които впрочем бе наследил Брад), които бяха основната му сила ,спомагаща за завоеванията му сред нежния пол, които между другото не бяха чак толкова много. Често не се бръснеше и къпеше, поради което вонеше на пот. Въобще притежаваше всички качества,  от които жена като Карън  би се ужасила. И в началото  беше тъкмо така.

  Веднъж, докато си караше мотора, минавайки пред училището, в което работеше Карън, той я видя- едно по-хубаво момиче сред учителките, които вървяха забързано към входа. ”По дяволите”, каза си той и се изхрачи на земята, след като спря мотора и продължи да се взира в момичето с дългата кестенява коса. За негово нещастие обаче, тя се обърна и го видя. Погледът й бе пълен с погнуса. Потръпна от страх и бързо пое по пътя към класната стая. А Бил  стоеше на мотора до тротоара, ухилен тъпашки от нежното очарование, което предизвикваше тази красива девойка у него.

 

На тръгване от училището късния следобед, той  стоеше там. Реши, че ще се върне,

когато приключат занятията и ще я заговори. Тъй като дойде доста по-рано,нямаше какво да прави и си купи бира (несъобразявайки, че е по-уместно да си вземе нещо безалко-

холно), и си пийваше на мотора пред училището, пушейки  цигара. От време на време се изплюваше .Минувачите гледаха да не вървят близо до него-доста противен и страховит изглеждаше. След известно време, Карън  излезе от училището .Веднага го видя  и инстиктивно усети, че чака нея. Тръгна по друг път към къщи, не по този, който минаваше всеки ден. Бил  мигом се втурна към нея, а тя виждайки това, се затича.

 Настигна я бързо и я докосна по рамото. Тя изпищя.

 -Недейте, моля Ви- каза той- Не искам да Ви плаша.

-Кой сте Вие?!?-страхливо, но и яростно в същото време отвърна тя- Какво искате от мен? Мисля, че не се познаваме.

-Така е .Не се познаваме. Искам да поговорим.

-Не разговарям с непознати. Никога!

-Не е добре да казвате тази дума .А и познатите Ви хора, преди да се запознаете, също са били за Вас непознати. Така се започва. Затова нека Ви се представя- аз съм Уилям.

-Какво искате от мен, господине?

-На първо място да разбера иметоВи? Мисля, че не искам толкоз много.А и не е възпи-

тано човек да не се представи, когато друг му се е.

 Тя  го погледна и за малко да не се изсмее- този човек да й говори кое е възпитано и кое-не, с този си напълно просташки вид. На всичкото отгоре явно бе забравил,че държи бира в ръка, защото тя погледна с раздразнение надолу към дясната му ръка.

-О, мамка му- изруга той, след като проследи погледа й, и хвърли бутилката в близкото кошче за боклук- Съжалявам.

Тя все още го гледаше студено и със страхлива неприязън. Но след няколко секунди, по-

гледът й омекна и реши  все пак да се представи.

-Карън Джонсън- тя пое протегнатата към нея мръсна лапа, хващайки я съвсем леко и с погнуса, която не успя да прикрие умело- Предполагам,че Вие също имате фамилия?

-Да. Кърк. Уилям Кърк- каза той  ,усмихвайки се с преизпълнено от радост сърце от нежната ръчичка, която докосна - Много ми е приятно.

Карън   побърза да отдръпне ръката си. Отвращението я завладя изцяло.

-Е, господин Кърк- каза тя нетърпеливо- Запознахме се. Сега Ви желая всичко хубаво.

И понечи да си тръгне, но той я хвана леко за рамото. Тя се обърна и извика.

-Не викайте, моля Ви- прошепна той.

-Какво искате? Плашите ме!

-Нищо не искам. Само да излезем някъде. Един път .Това е.

Тя   го изгледа отгоре додолу със същия неприязнен поглед.

-Абсурд. Забравете!

-Хайде де .Моля те!- той неусетно премина на „ти”.

Сега в погледа й се прокраднаха раздразнение и досада.

-Ама Вие наистина ли си мислите,че ще изляза с Вас?!?Ако да, то Вие сте много,много наивен човек! Освен това, аз съм обвързана.

Това признание не го смути никак.

-Хайде де. Един път само. За по едно кафе?

-Довиждане, господин Кърк.

Обърна се и тръгна към къщи. Бил   реши,че няма да настоява повече засега, но изобщо нямаше намерение да се отказва. Дори и факта,че си имаше приятел ни най-малко не го разубеди- ако се наложеше щеше да се справи с кучия му син, защото когато Бил Лий Кърк харесаше жена, тя трябваше поне веднъж да е  негова.

 

Докато я наблюдаваше как се отдалечава по улицата, от училището излизаха  други учи-

телки. Минавайки покрай него,той спря една от тях.

-Извинете, госпожице, може ли да Ви попитам нещо?

-Да- с отвращение в погледа промърмори тя.

-Говорих с една жена преди малко, ваша колежка. Карън Джонсън се казва .Просто искам да Ви попитам- преди малко тя спомена,че си има приятел. Вярно ли е това?

Жената се усмихна твърде невинно, но в погледа й се прокрадваше нещо лукаво.

-Да .Има си и много го обича.

След което продължи по пътя си. Бил  остана  да я гледа умислен. Всичко в нея беше неестествено, докато я питаше. Превзето. Фалшиво.” Лъжеш,пиленце”.

 

 

 

                                                     ВТОРА  ГЛАВА

 

   На другия ден той пак я причакваше пред входа на училището след края на часовете.

Излизайки и виждайки го,тя се върна обратно.Той се затича след нея и я настигна в коридора.

-Здравей.

Тъй като я бе  хванал за ръката, тя се отскубна  и понечи да тръгне накъдето й видят очите, но той пак я хвана.

-Нека поговорим само за малко. Става ли? Една минута?

В този момент една тежка ръка падна върху  рамото му.

-Пуснете госпожица Джонсън, господине!

Той се обърна, премахвайки ръката от рамото си. Видя един едричък пенсионер-охраната.

-Само ще поговоря с нея за малко.Няма проблеми.

- Очевидно има.

-Всичко е наред, Пол.Ще се оправя с господина .Върви си.

Човекът изсумтя ,изгледа  Бил  сърдито и се върна  в кабинката си.

Карън   го погледна  спокойно.

-Мисля, че бях достатъчно ясна вчера. Аз НЯМА да изляза с Вас! Не си правете илюзии. Освен това Ви казах,че съм обвързана.

-Каза, но излъга. Не ти вярвам.

-Това си е Ваша работа! Оставете ме на мира .Вие не разбирате ли от дума?!?

Той се усмихна малко лукаво.

-Не.

-Толкоз по-лошо за Вас. Защото аз НЯМА да изляза с Вас, както казах преди малко.

-Ще видим- каза той и си тръгна.

 

Минаха няколко дни без той да отиде пак в училището. Реши да я остави за малко, да мисли, че се отказал. Междувременно бе му дошъл акълът и най-накрая  се погрижи за външния си вид.Чак след двете си срещи с нея, осъзна,  че прилича на прасе-толкова бе завладян от мисълта за тази красавица,че забрави  как изглежда. Обръсна се, изкъпа се, сложи си чисти дрехи, и когато се погледна в огледалото направо бе хубав. Все едно  не е той. ”Мамка му и какъв идиот съм аз. Как щеше да излезе с мен при положение,че приличах на свиня. Какви си ги мислех?”.

 През тези няколко дни Бил  се занимаваше със своите си работи-рекет.Той и още няколко души си набелязваха някакъв тип и го изнудваха  под предлог, че ще го пазят.

Когато жертвата отказваше услугите им, те я пребиваха и й взимаха парите, но повече-

то пъти се съгласяваха и доброволно даваха  немалки суми срещу „охрана” от страна на Бил  и другите типове с които се мъкнеше. Не работеха за никого, само за себе си.

По едно време се появиха някакви гангстери и се опитаха да присвоят парите от реке-

та. Настана страшно меле и гангстерите си изпатиха здраво. Единият постъпи в бол-

ница с опасност за живота. Това се случи ден след втората среща на Бил и Карън.

  Бил  работеше с четирима верни другари- все опитни биткаджии като него.Той принадлежеше към рокерска банда, състояща се от двадесет души, като тези четирима  бяха тарторите .Много луди и диви копелета . На събиранията си правеха изключителни свинщини. Пиеха бира до пръсване и пушеха крек до припадък.

Сбиваха се жестоко. Много често се случваше тази банда, наречена „Тъмните мечки” да се сблъсква с други рокерски банди, и тогава ставаха най-големите бели-брутални сбивания и дори престрелки. Нерядко имаше смъртни случаи. Заради това бандата, наречена „Тъмните мечки” се състоеше от двадесет души-бяха много повече, но една част загинаха точно от тези инциденти, а другата част бяха пратени в затвора, заради извършени убийства.

 Но никой не можеше да се противопостави на Бил  и на тези четирима, с които бе най-близък-те бяха освен всичко друго и много добри в юмручния бой. Затова когато имаше рокерски сбивания, те се отърваваха най-леко, а всички онези, които имаха контакт с тях, бяха след това почти на смъртно легло.Такъв бе живота на Бил, това беше ежедневието му. От време на време влизаше в затвора за някоя по-голяма лудория, която извършваше, след това всичко тръгваше постарому. Докато не срещна Карън. Нещо в него трепна , размекна се.Тя не бе като жените с които се занимаваше  досега. Той бе започнал да се влюбва, без да осъзнава това. Първоначално просто  искаше да спи с нея. Не знаеше, че това е началото на една голяма любов. Любов-той даже не харесваше тази дума.

Не вярваше  в нея. Вярваше в половото влечение и нищо друго. За него тя не съществуваше.

 

 И така, след няколко дни,той пак отиде в училището. Този път не приличаше на себе си. Само заради нея, освен че се бе изкъпал , обръсна и брадата си. И наистина приличаше на човек.Този път обаче се скри зад едно дърво, така че тя да не го вижда при излизането си от училище. Почака малко и тя се появи. Когато наближи дървото, той изскочи изневиделица:

- Здравей отново.

 Тя отскочи бясно назад .Понечи да извика, но се спря  в последния момент изненадана.

Твърде учудена от външния му вид, разбира се .Всеки на нейно място би реагирал така. От грубата му внъшност не бе останала и следа. Ухаеше на парфюм. Брадата липсваше и прическата му бе нормална-сресана назад коса. Не онова „чудо” отпреди няколко дни-косата му щръкнала напосоки като че през нощта се борил упорито с възглавницата. Дрехите му също не бяха същите. От кожените рокерски дрехи нямаше и помен. Сега той носеше обикновени дънки с маратонки и бяла риза, която много подхождала на светлите му очи. От предишния Бил Кърк сякаш не остана и помен.

 Карън стоеше като закована на едно място няколко секунди, забила поглед в него, не-

знаейки какво да каже или направи. Затова той проговори.

-Успокой се. Не искам да те плаша. Виждаш, че мога и да не изглеждам толкова страшен.

Тя направи една крачка към него.

-Виждам, че продължавате да ми говорите на „ти”, въпреки че аз все още се обръщам към Вас на „вие”.Умишлено го правя, за да престанете, но май няма полза. Виждам също така, че не се отказвате лесно и не разбирате от дума. Освен това Ви казах, че имам сериозен приятел, когото обичам силно. Защо продължавате да се опитвате да направите нещо ,защо се надявате напразно?

Докато тя говореше, Бил  я гледаше с лека насмешка и благост в очите-толкова си личеше, че лъже най-вече за приятеля .Пристъпи крачка напред.

-Виж...Карън, познавам хората доста добре. Усещам ги. Добрите и злите. Искрените и фалшивите. Отличавам също така лъжещите от нелъжещите или по-точно- неможещите да лъжат. Ти си от този род хора. Също така си от добрите, но това върви ръка за ръка с факта, че не можеш да лъжеш .Аз от своя страна пък, виждам че ме харесваш или ако не

ме, то си на път да го сториш .Просто ужасно те е страх от мене ,но няма защо. Точно теб няма защо да те е страх.

Тя промълви:

- Приличате на престъпник.

-Е, вече не е така, нали? Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че при променения ми външен вид все още ти приличам на гангстер?

- Няма значение, че сте се спретнал !Вече нямате вид на бандит, така е.Но това го има в очите Ви!

- Кое?

- Криминалният блясък..

Той се изсмя.

-Това са глупости. Аз съм съвсем обикновен човек. Не съм рецидивист.

-Дори и да не сте, то е заложено във Вас.

Той малко се поядоса.

-Ти да не си психолог бе!

При тези думи, тя го погледна злобно и тръгна да си ходи. Той се втурна след нея.

-Чакай, чакай. Съжалявам. Лесно се изнервям понякога, особено когато тъй красиво създание като теб ми бърника в...-той посочи гърдите си.

Тя го гледаше хладно дълго време, но в очите й той сега видя нещо друго. Появи се искрица топлина. Тя обаче не промени  думите й, както и интонацията с която ги произнасяше  досега.

-Обвързана съм, господин Кърк. Не искате да чуете. Не искате да разберете.

Той се усмихна.

-И ти също не чу, когато казах че познавам хората. Както и да е. Нека поне излезем на кафе един път. По приятелски. Не среща.

Изражението й още беше  хладно, но искрицата топлина сега бе завладяла наполовина нежните й очи.

-Благодаря, но не .Всичко най-хубаво Ви желая ,господин Кърк.

-Поне нека говорим по приятелски. Мини на „ти”.Стига с това официално обръщане към моя милост. Не съм ти шеф или нещо от тоя род. Аз съм престъпник- завърши той смеейки се.

Тя разтегли  устни в усмивка, но за стотна от секундата, след което отново гледаше намръщено. Това обаче беше достатъчно.Той забеляза.

-Ти се усмихна. Знаеш ли колко красива изглеждаш тогава?

Тя се изчерви, но повиши  тон.

-Стига вече .Престанете. Това е ужасно. Не си правете труда да ми правите комплимен-

ти. Няма да има полза. Напразно си хабите думите.

Той я наблюдаваше с искрящ поглед.

-Казах ти и на предишната ни среща, ще ти го кажа и сега- ще видим.

 

 

 От този момент нататък, Бил  започна всекидневно да я чака пред училището след занятията, за да я кани да излязат.Тя пак отказваше,но по-меко, без предишния хладен израз и студена интонация в говора. При едно от тези чакания, той  реши да не се показва и да я уговаря да се срещнат, както правеше досега, а да я проследи до дома й криейки се. Тя нямаше кола и си ходеше пеш, защото живееше недалеч от училището. И така, придвижваше се той на около двадесетина метра зад нея ,като бе изключително предпазлив, за да не го види .Накрая стигна до един блок, както му се стори - десететажен.”Не е зле”, помисли той, ”Но момичето май няма много пари.

Тоя блок не е за по-заможни хора.Все тая, поне разбрах къде живее”.

  Веднъж реши да й купи голям букет цветя.Тъй като не знаеше какви цветя харесва тя и дали въобще харесва цветя (макар че от краткото им познанство той я бе опознал до някаква степен и според него нямаше как да не обича), той реши да й купи карамфили. Проследи я за втори път до дома й и точно пред входа на блока, се показа изневиделица с букета карамфили.

-Здравей, красавице. Това е за теб- каза той, поднасяйки й огромния букет.

Тя първо изпищя от неочакваната му поява.След това кресна.

-Изкарахте ми акъла, господин Кърк. И освен това- следите ли ме? Как разбрахте къде живея?

-Виж,мисля,че е крайно време да започнеш да ми говориш на „ти”. Не ме виждаш за първи път .Стига вече. Получава се малко смешно.

Леден блясък светна в очите й.

-Ще Ви говоря, както аз реша! Ясно ли е?

-Ти си знаеш .Според мен просто няма смисъл от това глупаво учтиво обръщение.

Тя избухна:

-Нямате право да ме преследвате. Мисля, че бях достатъчно категорична! Не е ли така?

-Не. Не беше.

-Може би имате нужда от по-сурово отношение. Да се обадя ли в полицията?

Той остана да я зяпа с провиснала челюст.

-За Бога, не. Какво толкова лошо правя? Харесвам те, не разбираш ли?Дори и не забелязваш какво искам да ти подаря.

Тя погледна с безразличие цветята. После махна небрежно с ръка.

-Не обичам карамфили. Обичам бели лалета. Вместо да ме питахте едно  също всеки път след работа- дали искам да излезем- да бяхте завързали друг разговор с мен. Като напри-

мер от какво се интересувам и какво харесвам.

Той въздъхна.

-Нали затова, глупаче такова ,те моля да излезем на среща. За да се опознаем по-добре и да видя по-задълбочено що за странна птица си. Защото ти определено си такава. Аз харесвам външния ти вид, да.Той ме пробожда в сърцето. Но аз искам да те видя отвътре. Затова те каня на среща.

 Възцари се  дълго мълчание.Тя го гледаше замислено и учудено в продължение на минута, но в такива мигове минутите текат най-бавно.Тя продължаваше да не говори и Бил вече не издържа:

-Кажи нещо, моля те! Побъркваш ме. Наистина нищо няма да стане, ако излезеш с мен поне веднъж. Нищо няма да ти сторя, имаш думата ми. Ако исках от теб просто секс, щях да съм се отказал много по-отдавна. Казвам ти това, защото чета в погледа ти, че си мис-

лиш точно това, че ме имаш за такъв тип мъж- сваляч, който не обича сериозните връзки и използва жените само, за да задоволи нагона си.

Тя се усмихна с крайчеца на устните си.

-А не си ли точно такъв?- Тя неусетно му проговори на „ти”

Той я погледна като добродушно пале.”Поне малко разтопих леда”.

-Крайно време беше да минеш на „ти”. Благодаря ти. Добре, ще бъда искрен. Бях такъв до мига, в който те видях. Знам, че звучи тъпо и банално, но е така.

Тя въздъхна.

-Добре. Аз мисля, че и сега си същия, какъвто се описа преди малко, но смятам също така че твоят труд заслужава все пак да бъде възнаграден. Ще изляза с теб, но внимавай-опи-

таш ли нещо ще пострадаш! Не се лъжи по външния ми вид. Ще ти забия вилица в гър-

лото без да ми мигне окото!

Той се разсмя.

-Сега вече и за цялото богатство на света ще кротувам.