СЕВЕРОИЗТОЧНА ПРИКАЗКА

 

  Имало едно време един много могъщ и влиятелен викингски владетел от Дания. Казвал се Агир- Гигантът на океаните. Агир бил страшилището във викингския свят. Изключително смел, безкомпромисен, а когато се налагало и твърде жесток крал. Той бил роден свободен човек, отличен корабостроител и рибар. Благодарение на тези си качества, а и на находчивостта си, когато бил още двадесет и три годишен, заедно с неколцина свои другари, предприел първия си поход. Отплавали за Франция и опустошили няколко селца. Върнали се с богата плячка. Малко по-късно предприел втори поход към Англия, само че този път построил по-големи дракари, а и обнадеждени от успешната му първа и безпроблемна акция във Франция, с него решили да отплават и други викинги. В Англия подложили на разграбване и опожаряване няколко манастира и прибрали цялото им богатство. Когато се върнали, при разпределението на плячката един негов приближен поискал малко повече от полагащото му се. Агир забил брадвата си в черепа му на секундата. От този миг нататък, никой не се осмелил да оспорва думи, казани от него.

 Ярл в провинцията, към която принадлежал Агир бил един немощен старец, на около седемдесет години. Той се уплашил от все по-нарастващата популярност на Агир и се обезпокоил най-вече за трона си. Затова пратил няколко души да го елиминират. През нощта, когато трябвало да бъде извършено покушението, Агир спял в къщата си с една от многото си жени. Убийците се промъкнали тихо, без да го събудят  и още по-безшумно прерязали гърлото на жената, която спяла до него. Веднага след това се заели с него. Тъкмо преди да го убият, той се събудил рязко и нанесъл светкавичен удар в лицето на единия. Докато другите осъзнаят какво става, той вече бил взел брадвичката си и я забил в главата на мъжа, убил жената. Другите се втурнали към Агир, но той бил ловък с оръжието, а и много силен- с няколко бързи хода повалил и тях. Останал само един. Той го оставил жив с решението да го прати при ярла на провинцията, носейки със себе си отрязаните глави на похитителите. И трябвало освен това да предаде съобщение на господаря. Ако иска живота му, нека дойде и сам му го вземе.

 За ярла тази битка била въпрос на чест. Той знаел, че ще загуби, но приел. След като Агир го убил, станал новият ярл. Животът продължил както преди- с нови и нови походи, всичките успешни. Викингите се връщали с все по-богата и по-богата плячка. Агир се замогнал много. И поискал да има тинг. На този тинг, всички присъстващи членове трябвало да изберат крал. Единодушно за крал бил избран Агир.

 Имало обаче няколко ярла и крале, които отказвали да му се подчиняват и го нападали.

Агир се оказал по-силен от тях и ги надвил. Тогава бил провъзгласен за крал на Дания.

Един ден при него дошъл Харолд, един най-близките му подчинени, и му казал:

- Господарю, вече от доста години набезите ни са успешни. Ти си велик владетел, но...

Агир мълчал и чакал Харолд да довърши. Но той не се решавал да продължи.

- Но?- нетърпеливо казал Агир.

- Вече почти не останаха държави, които да нападаме. Ти притежаваш много от позна-

тия свят. От няколко години насам живеем в мир. Този живот не е присъщ на нашето общество. Скоро ще възроптаят против теб. Трябва ни нов поход.

- Така ли?- погледнал го строго Агир- Но ако ми е писнало вече да воювам. Вярно, още съм млад, но....съм завоювал повече отколкото са завоювали всички крале преди мен. Мислиш ли, че наистина биха организирали преврат срещу мен, Харолде?

 Едрият скандинавски воин помисли преди да отговори.

- Да!-непоколебимо отвърнал той.- В нашата история има често такива случаи.

Сега бил ред на Агир да се позамисли. Отпил от рога с ейл, който държал в голямата си ръка.

- Така да бъде. Ще организираме нов поход. Само трябва да измисля къде.

Харолд отворил уста да предложи, но млъкнал веднага. Изборът на държава, която да нападат принадлежал изключително на Агир.

 След недълго мислене, Агир казал:

- Преди известно време водих един разговор на пир с Ролф- мъжа на сестра ми. Беше късно през нощта, бях на доста чаши  ейл вече и шеговито го попитах дали не се сеща за някоя хубава държава или местност, които още не сме посетили? Разбира се, въпро-

сът ми беше шега, но той го възприе сериозно и се замисли. Тъкмо се канех да го ту-

пна по голата тиква, когато той вдигна глава към мен и каза:

- Индия!

Първо го загледах толкова учуден, колкото можех да бъда, след това прихнах да се смея. Допих ейла си и го попитах:

- Индия ли? Та къде е това?

Той каза:

- На изток.

Поисках мнението му, защото Ролф е един от по-начетените хора измежду нас, а освен това му сече и пипето. Точно затова го дадох и на сестра ми.

Отговорих:

 - Приятелю, попитах те на шега. Никъде няма да ходим. Но благодаря за съвета. Винаги съм знаел, че мога да разчитам на теб.

 Агир се обърна отново към Харолд.

- Бях забравил тази нощ. Но след като твърдиш, че хората искат поход, ще го имат. Ут-

ре ще поговоря с Ролф за тази Индия и ще го обсъдим. Сега ме остави. Искам да си почина.

 Харолд се поклонил раболепно и се оттеглил.

 На другия ден Агир извикал при себе си Ролф, зет си и го попитал за Индия. Той му обяснил пътищата, по които се достига там. След като свършил, и след като Агир об-

мислил дали ще имат полза от една такава експедиция, той му казал да приготвя всич-

ко необходимо за похода.

 След месец всичко било готово. Освен наличните кораби, били построени и още някол-

ко. Построяването на един дракар отнемало около половин година, но Агир се вдъхновил от идеята да отиде на напълно непознато място и впрегнал всичко, що било годно за работа-дори и децата- и те построили с общи усилия три кораба само за месец.

 Денят настъпил. Викингите взели всичко необходимо за похода и потеглили.

 Агир не предполагал, че тази държава ще се окаже толкова далечна. Пътували през Северно море, Атлантическия океан, Средиземно море и Арабско море, докато стигнат.

Ролф му бил казал къде е, но и той самият не мислил, че ще са им необходими две годи-

ни и половина, за да достигнат тая проклета страна. Добре било, че спирали в други територии, за да си набавят храна и други необходими им неща, разбира се- опустошавали тези територии. Иначе не биха могли да успеят.

 Още със слизането на брега, започнали нападението. Тъй като присъствала по-голямата част от населението на Дания, превземането на немалка част от Индия не продължило дълго. Обезпокоени от свирепостта на датските викинги,  местните хора доброволно се предали в плен. Другия варинат бил безпощадно клане на всичко. Дори на жени и деца.

 Агир и приятелите му се настанили в дворците и палатите. Той особено много се при-

вързал към индийската природа. Обичал да се разхожда по горите и палнините с часове. Много обикнал екзотичността на тази страна. Всичко му харесвало- цветята, дърветата, плодовете, въбоще всичко.

 Поискал също така да узнае нещичко и за религията им. Пожелал да му доведат един от местните жреци. Ролф, който поради образоваността си разбирал индийския език, бил преводач.

- Ние имаме множество богове- превел думите на жреца Ролф- Кои точно ви интересуват, господарю?

 Агир се замислил.

- Ами не знам. Кажи ми за няколко поне!

Жрецът почнал да говори, а Ролф превеждал:

- Имаме бог Агни. Той е върховният бог на огъня и приемащ жертвоприношения. Жер-

твоприношенията , направени към бога Агни отиват към божествата, тъй като, Агни е само пратеник от и към другите богове. Агни е вечно млад, защото огъня се обновява отново и отново всеки ден е безсмъртен.

Агир се ухилил.

- Интересно. Продължавай!

Жрецът продължил.

- Бог Брахма. Той е върховният бог на  сътворението, създател на космоса и част от божествената троица- Тримурти, заедно с бог Вишну и бог Шива.

 Бог Вишну е пазител на цялата вселена. По същността си се осмисля като поддържащ творението на Брахма и пазител на Дхарма- правилата на творението. Дори най-дългото творение има край, затова смъртта е наречена справедлива и нейното божество Яма е в царството на Вишну. По този начин рамката на живота- раждане, подхранване, смърт, се намират в зоната на влияние на Вишну. Енергията му, силата чрез която всичко съществува  е божествената му съпруга Лакшми.

 И накрая бог Шива- той е нарична лунният бог на планините. Почитаме го като бог-разрушител и страшен враг на демоните, и закрилник на аскетите, отдаващи се на съ-

зерцание....

 Агир погледнал жреца зловещо.

- Ясно. За вашия Шива, аз дали съм демон?

 Жрецът се смутил, не знаел какво да отвърне и забил поглед в земята.

Агир го запитал:

- Мислиш ли, че вашите богове са по- силни от нашите?

Жрецът пак мълчал.

 - Ако вашият Шива го има, то тогава ще си има мноого работа. Огледай се- и му посо-

чил наоколо, където имало само датчани- Доста демони, а? Да видим дали ще се справи!

 И го изпъдили.

 На следващата вечер, Агир придружен от свои приближени, поискал да отиде в местен храм и да наблюдава ритуали и жертвоприношения. Когато отишъл в храма, той видял запалени огньове, след което излезли девойки, облечени в някакви традиционни обле-

кла, с накити по себе си и още по-особен грим върху себе си. Всичко било странно и чудато за Агир и дошлите с него викинги. Той бил заповядал да доведат и жреца с него, който предния ден му бил говорел за боговете. Разположил са Агир удобно, около него насядали жрецът, Ролф и други хора. Агир наредил на жреца да му обясни какво представлява всичко това. Той започнал, а Ролф превеждал.

- Това е нашият свещен танц Бхаратанатям. Чрез него възхваляваме божествата. Изпълняват го специални момичета, наречени „девадаси”, което ще рече „ служителки на бога.” Те са много ерудирани и начетени момичета, които умеят да свирят на музикални инструменти, отлично познават литературата и както виждате, са изключителни танцьорки. Те се посвещават на това от най-ранна детска възраст, и след това са обучавани да служат на божествата посредством музика и танц. Това важи до смъртта им. Прекрасни са, нали?

 Жрецът са осмелил да зададе въпрос. Агир отвърнал:

- Да, наистина. Това изкуство много ми допада. Какви вълшебни движения. Какви на-

кити! Какав грация! Всичко е прекрасно! Мога да ги гледам ден и нощ. А и тази маги-

ческа музика. Превъзходно. Кажи ми, жрецо- обърнал се към него Агир- Нещо друго освен това правят ли?

 Жрецът го погледнал смутено.

- Не разбирам ккаво искате да кажете.

 Агир се усмихнал вълчо.

- Е, хайде де. Не се прави на глупав. Лягат ли с мъже за пари? Или просто защото това е угодно на някои божества? Отговори, чернилко!

Жрецът се изпотил.

- Не, господарю. Нашите „ девадаси” не правят такива неща. Кълна се.

 Агир го хванал за гърлото.

- Слушай, кльощав представител на боговете. Не съм толкова тъп, колкото сигурно ти изглеждам. Бил съм на много места по света. Почти навсякъде, където има храм, ритуали и жертвоприношения, има и жени, които се предлагат, защото това е „волята” на боговете. Не мисля, че тук е по- различно. Сексуално сношение има. Дали го правите, за да печелите или наистина вярвате, че така изпълнявате която и да е воля, не ме интере-сува. Но тук разврат има!

 Жрецът се възмутил от последните думи на Агир.

- Господарю, простете ми дързостта, може да ми вземете главата след това, което ще ви кажа, но....да, някои момичета се сношават. И да, не е за пари, това е волята на нашите богове! След като това е волята им, то не е разврат!

 Агир се усмихнал широко и лукаво. При все това не изгубил нищо от красивото си ли-

це. Той бил на тридесет години, с дълги руси и блестящи като слънцето коси, бяла ко-

жа като сняг, и небесносини очи. Русата му брада  още повече подчертавала ангелския му външен вид, който нямал нищо общо с характера му.

 - Напротив, друже, разврат е! Моята религия също е странна, не като вашата. Но аз сам съм достигнал да убеждението, че любовта се състои в това да обичаш и да се отдаваш само на един-единствен човек. Всичко останало е разврат. Ние също имаме много жени. Аз съм бил с много жени. Моите хора са били. Аз съм им признавал, и те са си признавали пред мен, че по време на сношенията си с толкова много  жени, в тях се е прокрадвало едно много неприятно чувство, което те определяли като недобро. Като лошо.

Без значение какво проповядва религията ви, както и моята, тези съвокупления са нещо нечисто. А ти можеш да твърдиш, каквото си искаш. Няма да си прав, и няма въпреки това да те убия.

 Жрецът млъкнал, без да знае какво да отвърне. Агир му намигнал приятелски. Не след дълго танците свършили и всички се разотишли.

 На следващата вечер Агир отново отишъл в храма да гледа танците. Девадасите излязли и започнали. Като предната нощ, той бил заобиколен от жрецът, Ролф, който превеждал и други датчани. Гледал Агир и се наслаждавал. В един момент се обърнал към жреца:

- Странно, вчера не забелязах, но сега....част от ритуала ли е всичките момичета и жени, които танцуват да са с вързани коси?

- Да, господарю- отговорил жрецът- Не е случайно. Това означава, че са отдадени на боговете. Ако някоя жена пусне косата си, по време на танц, разбира се, това означава, че вече не е посветена на боговете и иска да напусне храма. На такива не се гледа с добро око. Няма наказания за тях, но обществото ги отхвърля.

Агир се замислил. „ Каква чудна страна, наистина. Все повече и повече се изненадвам.”

- А защо го правят? Т.е каква е най-честата причина да пускат косите си и да желаят да не служат повече на боговете?

 - Любов- отвърнал жрецът- Влюбили са се в някой мъж и искат да са с него. Това ги проваля. Не се отнасяме добре с такива позорни същества! Да предпочетеш някакъв си човек пред боговете! Що за безумие. Затова такива девойки винаги са отритнати до края на живота си.

 Агир придобил мрачно изражение на лицето си. Твърде много го разстроили послед-

ните думи на жреца. Заговорил му с тих, но почти берсерскски глас, който накарал свещенослужителя да настръхне.

- Слушай ме сега, лъжливо човече такова. Аз съм ваш господар и отсега нататък тези девойки могат да правят, каквото си искат. Имат правото да напуснат храма и ако искат да се оженят. А вие няма да ги отхвърляте, защото това е най-ужасното нещо на света. Нечовешко е да презираш някого, защото му се е случило най-хубавото в живота. Не искали да служат на бога. Нима не знаете, че в този миг, възлюбеният е богът за обичащия?

 Жрецът мълчал. Танцът свършил и девойките се прибрали. Не след дълго, излязли други и започнали отново. Агир започнал да оглежда новите танцьорки. Всичките били мургави като предишните, но измежду тях видял и едно, което било бяло като сняг. И изо-

бщо не притежавало черти като на останалите. Сякаш не била индийка. Агир съсредоточил вниманието си върху нея. Косата й била гъста и черна, като на другите, но всичко останало....бяло като мляко. Очите й също били черни. Но дотам. Наблюдавал я известно време. Тя танцувала много по-добре от другите. Сякаш се носела на сантиметри от земята, почти не докосвала пода, толкова грациозна била. Освен това, била и най-красивата от всичките и най-сериозната. Докато останалите девадаси, постоянно се усмихвали широко, нейното лице било камък-никаква емоция, никаква усмивка, нищо. И пак, въпреки това била много по-красива от всичките, взети заедно. Агир не откъсвал погледа си от нея. От цялото й същество идвало някакво вълшебно излъчване. Той бил запленен веднага. В него се прокрадвало напълно непознато чувство. Отново се обърнал към жреца:

- Коя е тази?- попитал той и посочил с глава към новото момиче.

Жрецът го погледнал сериозно.

- Това, господарю, е Рия. Тя е едно от най-добрите ни попълнения, но и едно от най- големите ни нещастия. Тя е единствената, която обожава танцът и го изпълнява до съвършенство, но и единствената, която отказва да влиза в сексуално сношение и по този начин да изпълнява волята божия. Карахме я насила и си изпатихме. Същинска тигрица е, има остри зъби и ако някой я кара да върши нещо против й, може да пострада. Защото освен това, както я гледате така крехка, това лъже много. Доста е силничка, а и не би се поколебала да кастрира някого, ако той иска нещо повече от това просто да я гледа как танцува божествено.

 Агир бил крайно впечатлен.

- Рия, казваш...

Жрецът кимнал.

- Да, господарю. Означава „грациозна”.

- Заслужава си името. На колко е години?

- На двадесет, господарю. Ако позволите, може ли да кажа нещо?

 Агир кимнал.

- Виждам, че не сваляте поглед от нея. Ще ви дам един съвет. Не опитвайте нищо. Няма да ви пожелае, тя не пожелава никого досега, и всички сме убедени, че е девствена. Ще ви разгневи, господарю и ще я убиете. А така ще ни лишите от най-добрата ни танцьорка.

 Агир се обърнал към него и му намигнал дяволито.

- Успокой се. Няма да й направя нищо. Има още толкова хубави жени.

  Докато танцувала, Рия не погледнала нито веднъж към Агир. Той не забелязал това, защото бил хипнотизиран от младата жена.

 Когато танците свършили, викингите отишли да пиянствуват, а Агир се прибрал в дво-

реца си. Не могъл да спи цяла нощ. В главата му била само тя, Рия. Все му била пред очите с нейното приказно излъчване и движения. И колкото повече я виждал пред себе си, толкова повече го боляло сърцето. Агир се влюбвал в нея. Той все още нямал представа каква е тази любов.

 На другия ден, още  било ранно утро, Агир се запътил към покоите на девадасите. Промъкнал се безшумно като котка и затърсил Рия с очи. Когато я видял да спи кротко и блажено, със същото каменно изражение обаче, сърцето му се раздумкало бясно в гърдите и той се приближил до нея. Тъкмо коленичил и се надвесил над нея, без да има похотливи намерения, когато тя внезапно отворила очи и на мига посегнала с дясната си ръка към лицето му. Одраскала го жестоко, сякаш пантера го е направила. След което изсъскала. Агир се хванал за разкървавената си буза и без да издаде шум, се махнал от там.

 Дните минавали. Всяка вечер Агир ходел да я гледа в храма и сърцето му се късало.

Бил влюбен толкова много, че не можел да мисли за нищо друго. Докато я гледал све-

тлото му и без това лице сияело още повече. Нямал очи за друга. Обаче тя така и не поглеждала към него.

 Един ден Агир извикал при себе си жрецът и го запитал:

- Рия изглежда различно от другите индийки. Такава ли е всъщност?

 Жрецът се покашлял.

- Амии...не, господарю. Британка е. Беше тригодишно дете, когато родителите й я до-

ведоха тук, тъй като са бягали от Британия, понеже са били подложени на нападения от......- не довършил жрецът.

- От мен или други като мен- довършил Агир.-  Ясно. А какво стана с родителите й?

- Починаха малко след като пристигнаха тук, господарю. Коремен тиф. И двамата. Де-

тето нямаше къде да остане, пък и една от девадасите ни умря, та затова я приехме в храма.

Агир се замислил. Това обясняваше всичко. Затова изглеждаше така различна тя, и затова не го поглеждаше. „ Сигурно аз или някой друг викингски владетел е опожа-

рявал, колил и бесил като луд в родината й и сега тя ни мрази в червата. Не мога да я виня”.

 Агир си казал, че за нищо на света не ще успее да направи нещо с нея, и затова започ-

нал да търси други жени. Но колкото повече я отбягвал, толкова повече мислел за нея.

Преспал с много жени, но това не му донасяло удовлетворение. Рия била навсякъде.

Нямало спасение за него.

 Не бил ходил в храма от месец и накрая решил да отиде, защото не можел повече да издържа без да я види. Когато се настанили пред мястото за танц, жрецът разтревожено му казал:

- Господарю, случва се нещо странно, което никой от нас не може да обясни. Една жена се познава, когато вече не  е девствена. Рия вече не е девствена, но.....но...

 Агир се разгневил като същински берсерк.

- Казвай какво, кучи сине? С кой е спала? Казвай веднага! Кой е той и къде живее?

 Жрецът се разтреперал.

- Тъкмо това е странното, господарю. С никой не е спала! Тя е постоянно тук и непре-

станно се упражнява. Цял ден. През нощта спи с другите девойки. Не е била с мъж и не е девствена в същото време. Как става това?

 Агир се разярил още повече.

- Ах ти, гнусна жабо! Лъжеш ме като последния глупак. Как става това, а? Сега ще ви-

диш ти?

 И извадил ножа си, за да го заколи, ала в този миг се появила една танцьорка и се обадила:

- Великият жрец не лъже, господарю. Рия наистина не е девствена, въпреки че не е спала с мъж.

 Агир толкова бил объркан, че щял да припадне. Сетне се сетил.

- Ясно ми е всичко. Сама го е направила с ръцете си. И сега си мислите, че е станало някакво чудо.

 Но танцьорката настояла.

- Господарю, може би е наистина някакво чудо. Тя не се е пипала през нощта или когато и да е. Защото през нощта ни пази евнух, който не спи, за да ни наблюдава.

Той самият каза, че нито някой е бил при нея, с изключение на случая когато вие сте били там, но той няма право да ви стори нищо, нито тя самата е правила нещо с ръцете си. И въпреки това на сутринта....имаше кръв точно там. Погледнахме и да. Вече не бе девствена.

 Агир се разсмял сърдито.

- Това е нелепо! Какво очаквате да повярвам? Че някой дух я е изнасилил ли? А? Без-

умици! По-добре замълчете, че да не ви накажа. Писна ми от лъжи. Ще намеря негод-

ника, който я е обезчестил и ще се разправя с него, както аз си знам. А сега тишина. Искам да се насладя на прекрасното изпълнение.

 Девадасите излезли. Рия била сред тях. Започнали танца. Струвала му се напрегната, неспокойна. „ Ами да, как иначе, мислел Агир. Притеснена е, че ще разбера кой е нещастникът и ще го обезглавя. Но няма как. Именно туй ще стане.”

 Жрецът отново се покашлял и се обърнал към Агир.

- Господарю, позволете да Ви кажа още нещо.

 Датчанинът само направил жест с ръка да говори, без да откъсва очи от Рия.

- Ако наистина няма някакво чудо, то тя най-вероятно се е отдала на някой мъж. В такъв случай, може би ще искате да узнаете, какво правят девадасите, след като пуснат косите си по време на танца?

 Агир се обърнал към него, заинтригуван.

- Т.е има още ритуални действия?

Жрецът кимнал, а Агир му направил знак да продължи.

- Когато пуснат косата да пада по раменете и гърба им, пропадналите девадаси се от-

правят към гората. Избират някоя нощ, когато има пълнолуние, и вземат в себе си нож.

После намират някое място, на което дърветата образуват кръг и с ножа дялкат на кората на всяко дърво първата буква от името на възлюбения им. След това започват да танцуват под лунната светлина. Танцът всеки път е различен. Всяка танцува, това което й диктувала някаква вътрешна мелодия на обичта и с този танц те се посвещавали завинаги на избарния от тях мъж. И дори той да не ги искал, те щели да му бъдат верни до гроб. А те умирали малко след това, защото се самоубивали.

 Тази нова информация безкрайно учудила Агир. „ Наистина, безкрайно чудата страна”

Докато девойките кършели знойни снаги, а Агир осмислял чутото дотук, по едно време, във вихъра на танца, Рия спряла да танцува. Всички погледи веднага се приковали в нея. Агир се запъхтял като бизон в очакване. На всички им се сторило безкрайно бавно движението, което тя направила. Сякаш минали часове, а всъщност само за част от секундата, тя разпиляла косите си по раменете и гърба си. След това, без да погледне никого, се обърнала и си отишла.

 Агир скочил веднага след нея, но прикривайки се, без тя да го вижда. Случило се, че точно тази нощ имало пълнолуние и отвсякъде лъхало свежа прохлада. Гората миришела по-остро от всеки друг път на всички цветя и дървета, с които е населена. Рия се придвижвала бавно през гората, а Агир незабелязано я следвал. Най-сетне тя стигнала до една малка поляна, на която дъбове образували плътен кръг и спряла там. Агир останал на десетина метра разстояние от там, скрит зад един храст. Нямало шанс да го забележи, но за сметка на това той виждал всяко нейно движение. Извадила ножа от пояса си и известно време не правила нищо, само го държала в ръка, а прекрасното й лице било вдигнато към небето. По него пробягвали само леки нюанси на тъгата, но от тях то му се струвало още по-приказно. Като че не била човек, а фея, някакъв прелестен горски дух. Нимфа или самодива.

- О, Фрея.- прошепнал безкрайно нежно той- О, миличка прекрасна Фрея! Защо сега разбиваш сърцето ми? Защо, защо?

 Тя постояла още малко така- с лице към небето, милвано от лекия вятър, който раз-

пилявал и абаносовите й коси. След това започнала да дълбае в единия дъб, докато оформила буква. Започнала втория и така всичките, докато той ясно видял, че на всеки дъб е издълбано едно фино „А”.

 „ Аха”, казал си Агир. Някой с „А” ще да е. Ще го разбера кой е! Ще го открия!

 След това започнал танцът. Агир не бил виждал през живота си нещо, толкова красиво и вълшебно. Нямало музика, но жрецът бе казал, че тя чува вътрешна мелодия на любовта и танцува в нейния ритъм. И точно тук се случило нещо странно. Агир също чул в себе си някаква свръхестествено нежна и приказна мелодия. Звучала в сърцето, душата му, главата му. Звучала и в стомаха му. Изпълвала го целия. Разливала се в тръпнещото му тяло като божествен нектар. Той чувствувал, че ритъмът на тази неописуема мелодия е същият като този, по който се носела плавно и грациозно в нощта крехкото тяло на Рия. В телата им течала като небесна река една и съща музика. Той разбрал. Те били слети. Били едно и също нещо. Вечното олицетворение и въплъ-щение на любовта. И това „А”, издълбано на дъбовете, било Агир.

 Наблюдавал танца й. Сребристата лунна светлина била в този миг отвъдна. Тя била от друг свят. Той гледал, без да може да помръдне това чудо, защото то било именно такова. Погледът му се устремил към лицето й. То било тъжно, докато луната го обсипвала с милувките си, а не след дълго в очите му се появили и сребърни капки- сълзи. Но тази тъга била толкова пленяваща, толкова велика, толкова всемирна, че Агир за миг помислил дали не сънува. Тази тъга изразявала нетленност, дошла право от бога. Сетне лицето й се променило. На него се изписала безконечна радост, пак дооформена от сребърните сълзи.

Като тъгата преди малко, тази радост също придала на лицето й божествено изражение.

В тези няколко мига, Рия била двете противоположности- безкрайната скръб и безкрайното щастие- двете вечни лица на любовта..

 Тя танцувала и танцувала, а Агир усещал тези състояния и в себе си. Той дори също бил променил лицето си с нейното, без да го съзнава. И той бил изменил израженията на лицето си в момента, когато и тя ги променяше.

 Когато танцът приключил тя тръгнала да си ходи. Агир се скрил по-добре зад храста, за да не го види. Тя тъкмо го отминавала, когато се заковала на място. Обърнала се и очите й се забили право в неговите. Той се притеснил, но това траяло само миг. След това всичко притихнало, тя с бавни крачки се запътила към мястото, на което бил застанал неподвижно. С всяка стъпка, която правила към него, той сякаш губел безтегловността си. Тя също се чувствувала така. Приближила се до него, на милиметри от лицето му. Очите им били вплетени едни в други. Дъхът излизал от гърдите им учестен, като че току-що новородено поема първата глътка въздух на света. Уханието на нощта ги обгръщало като нежно докосване на майчина ръка, съставена от всички неземни аромати. Люляци, карамфили, минзухари, лалета, както и свежият мирис на тревата и дърветата- всичко това се сливало в едно, подобно на душите и телата им,а след това безплътно ги милвало. Над главите им множество звезди били разположени така, че образували формата на сърце.

 Агир вдигнал бавно ръката си и я спрял на милиметър от нейното лице. Чувствал, че започва да губи телесността си. Рия също вдигнала ръката си  я спряла на милиметър от неговото лице. Тя започнала за губи телесността си. После върховете на пръстите им докоснали съвсем леко и ефирно скулите на другия. И двамата усещали, че все повече и повече губят телесността си. Че вече нямат тела или по-точно -че телата им се превръщат само и единствено в светлина. Отдолу нагоре- първо краката, после торса. Всичко ставало на ослепителен блясък. Тази светлина, която били те, представлявала мощно съчетание на радост, щастие, мир, спокойствие, блаженство и доброта, и от друга страна- смес от най-разлчни видове тъга. Държейки пръстите си все още на лицето на другия, те ги приближили. Устните им се докоснали- толкова фино и ефимерно, че сякаш траело една стотна. Но това било върхът. Досаттъчното действие, за да станат те целите тази отвъдна светлина и да бъдат едно тяло, душа, сърце, ум, разум и дух-сега и за веки веков.

 

 Връщали се заедно от гората. Едва сега се сетил, че тя не бе девствена. И я попитал, докато вървели:

- Рия, с кой си спала, преди тази нощ? Кой е отнел цветето на девствеността ти?

Тя го погледнала объркано и неразбиращо.

- О, да. Щях да забравя. Не говориш езика ми. Съжалявам. Не знам как ще се разбираме отсега нататък. Ако трябва всеки път да викам Ролф за комуникацията ни...лошо. По-добре да...

- С никой не съм спала- за пръв път, откакто я познавал, чул гласа й. И гласът,също като външността й, бил приказен. Звучал като на най-невинното дете.

-Ти....разбираш ли ме?- учуден попитал Агир.

- Аз съм девадаси. Поне бях. Ние сме много ерудирани създания. Знам доста езици. Твоят е сред тях.

 Агир се възрадвал безкрайно. Но след това се сетил за девствеността й, и я запитал пак.

- Как така не си спала с никой? Значи, те все пак ме лъжат. Жрецът и другите девойки.

Знаех си аз, че говорят измишльотини.

- Не лъжат. Както и аз. Не съм спала с никой. Спала съм с всичко, защото ти си всичко и никога никой.

 Той спрял като закован. Челюстта му увиснала и забил поглед в нея, като ударен от гръм.

- Какво говориш? Какво значи това? Нищо не схващам.

Тя се усмихнала с усмивката, която Агир обожавал толкова много, че неусетно също се усмихнал и точно по същия начин.

 - Ето затова, което се случи току-що говоря. Ти се усмихна точно когато и аз го напра-

вих. Всяка твоя емоция преживявам и аз и то толкова силно, че настъпват изменения във физиката ни. Ние изживяваме толкова силно всичко, защото сме един и същи чо-

век. И не можем да живеем един без друг. В буквалния смисъл на тази дума. Хората казват: „ Не мога да живея без теб”, но след това продължават едни без други, макар и да ги боли. При мен и теб наистина е така, не са само думи. Ние наистина не можем да съществуваме отделно, защото сме единство на тяло, сърце и душа.

 Агир не разбирал нито частица от казаното и затова я гледал въпросително.

- Ще ти дам пример, за да ме разбереш.

 Тя извадила ножа от пояса си и се порязала съвсем леко по дланта. В този миг Агир почувствал рязка болка в ръката си. Погледнал дясната си длан и видял, че е порязана на същото място, на което се порязала и Рия.

 Ахнал от изненада.

- Не може да бъде! Това е чудо! Същинско чудо!

 Тя кимнала.

- Любовта е точно това, скъпи мой, единствен мой, любими мой.

- Но....защо ми говореха, че не си девствена, а не си спала в същото време с никого.

 - Докато не ме виждаше, спа ли с други жени, за да ме забравиш?

 Сега му било трудно да признае този срамен факт, но нямало начин.

- Да- промърморил той- Защо?

Тя се усмихнала снизходително.

- Точно когато си прониквал в първата, ми се отне девствеността. Имах чувството, че е някой дух. Макар и да не си знаел, ти си спал с мен тогава. Ти, моя любов, ми отне девствеността. Тогава не разбирах какво става, но преди малко разбрах. И ти го показах чрез ножа.

 Агир гледал като гръмнат.

- Това е пълна щуротия! Това е безумие. Не мога да схвана нищичко!!!

Тя пак се усмихнала с детската си невинна усмивка.

- И аз. Най-красивите неща на този свят е по-добре да не бъдат разбирани, а само усещани. Иначе биха ни навредили.

 Продължили да вървят. По едно време тя спряла. Агир я погледнал учудено.

- Какво има, най-прекрасна сред прекрасните?

- Докато изпълнявах свещения танц, ти ме нарече някак. Чух гласа ти в себе си. Някакво непознато име.- Тя напрегнала паметта си- Спомних си. Фрея. Така ме нарече. Коя е тя?

 Агир се усмихнал-океан от красота бил в този миг. Положил огромните си ръце на нейните крехки рамена и заговорил.

- Любима, Фрея е богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта. Тя е най- красивата и дружелюбна сред богините в Асгард. Обича музиката, пролетта и цветята.

Тя е дъщеря на Ньорд и сестра на бог Фрейр. Нейното сърце било толкова състрадателно, че усещала болката на всяко живо същество.  И щом започнела, златни сълзи се ронели от очите й. – той спрял за миг, след това забил очите си в нейните- Макар и да изглеждаш студена понякога, като че си направена от лед и камък, аз съм сигурен, че и твоето сърце е такова. И твоята красота е като нейната. Просто го криеш. Защото иначе светът би те погубил с жестокостта си. Той не обича красиви неща. Но бъди спокойна.

Аз съм с теб. Сега и завинаги.

 

 Агир и Рия живеели в пълна храмония и щастие. Той се преобразил напълно. Вече не бил суровият и жесток викинг завоевател, а станал най-благият и добър човек, какъвто света е познавал. Отказал се от властта си над Индия. Но точно тогава, като го виждали какъв се е превърнал, Индия доброволно го искала за цар. При неговото управление индийското население добрувало и живеело в мир. Културата и всичко останало процъфтявало. За целия възход на страната, разбира се, допринасяла и Рия.

 Живели те така- всяка усмивка, всяка болка, тъга и всяка рана и всяка болест били общи. Ако се случело някога да се разделят за малко, те боледували и имало риск да умрат, ако са твърде дълго далеч един от друг. Затова разделите били краткотрайни.

 Един прекрасен слънчев ден, пет години след сцената в гората, докато Агир устройвал  пир в двореца по случай раждането на първото им дете, при него дошъл Дулин- много опитен ловец и един от близките приятели на Агир. Той бил от покорените шведи, бивш ярл, много преди отплаването за Индия и му казал, когато били насаме:

- Щастлив ли си ,царю честити?

 Агир го дарил с широка, топла усмивка.

- Иска ли питане, Дулине. По-щастлив не съм бил никога през живота си.

- Радвам се за теб, приятелю. Защото това ще трае още съвсем кратко.

 Докато осмисли какво иска да му каже един от най-доверените му хора, Дулин извадил от пазвата си нож и със светаквична бързина го забил право в корема на Агир. Той се строполил, хванал се за корема и с немощен глас се провикнал:

- Защо, нечестиви човече? Защо направи това?

Дулин се извисил над него като планина от мрачен лед.

- Защо ли? От толкова години жадувам да ти отмъстя. Сега си радостен и си забравил, че ми отне титлата, родния дом, както и семейството ми. Вярно, тях не уби, но ги взе за роби, както и мен. Аз не прощавам това. Аз съм Дулин Скрития-този прякор ти не го знаеш. Цял живот съм скрит, така че да не ме заподозреш в плановете ми, и сега най-сетне ти отмъстих. Точно тогава, кагота си най- щастлив. Както и ти ми взе всичко, когато аз бях най-щастлив.

 В този миг Дулин изритал господаря си и излязъл от двореца. Агир умирал бавно, ко-

гато вратата на залата се отворила съвсем слабо той видял една позната глава, която била на нивото на неговата. Рия пълзяла по земята, опитвайки се да притиска раната в средата на корема си. Пълзяла към него. Струя кръв се стичала от устата й.

 Сълзи се стекли от очите на Агир, щом видял съпругата си, и в същия момент и тя за-

плакала. Добрала се със сетни сили до него. Положила окървавената си ръка на челото му, а той положил своята на нейното.

- Какво стана?- с хриптящ, омаломощен глас запитала тя.

- Нищо, обич моя, предатели имам тук. Змии. Бях глупав и заслепен от щастието и по-

ради тази причина не бях предпазлив. Сега плащаме цената затова. Прости ми, миличка. Прости ми. Аз съм виновен.

 С неимоверни усилия тя го целунала по устните.

- Няма за какво да ти прощавам, любими. Мога само да ти благодаря. Затова, че бла-

годарение на теб живях.

 Сълзите им потекли по-силно-цяло море на мъката.

- Аз също ти благодаря, че те има, цвете мое. Благодаря ти,че заради теб аз живях. Без теб никога нямаше да узная що е животът.

 Тя допряла вече почти безжизнената си глава на гърдите му, затворила очи. Същото сторил и той. Отворили взаимно устите си и заговорили в един глас:

- Не бяхме много време на тази земя, но за това време живяхме. Това беше най-важното. Животът е приказка и ние я познахме, изживяхме и разказахме. Създателю на вселената, който и да си, прости ни всички прегрешения и ни дай вечно блаженство. От цялото си сърце те молим- нека всеки човек на тази земя, има такава приказка в съдбата си. И нека всеки човек бъде дори за малко на този свят приказка.

 И се отправили към небесата- не двама души, не две сърца и тела, или два разума. Един, едно цяло. Каквото представлява божественото същество-най-великата, истинска приказка.