На младини чичо ти Васко беше непоправим Дон Жуан. Не само, че му беше в кръвта да пленява сърцата им, но си беше и красавец. Като теб. Въртеше ги на пръста си по няколко наведнъж. И всичките – хлътнали здравата по него. Добре си ж...

Няколко минути тези спомени изплуваха в съзнанието ми, докато се готвех да напиша статията за бременността на Габи. Може би в разсъжденията на моя приятел и колега имаше доза истина. И това ме натъжаваше.
Тогава, незнайно защо, лъжата и...

Към 16:00 часа тя дойде.
Не я бях виждал от известно време и бе променена, но в положителния смисъл на думата. Тогава бе на 30 години, а аз на 33. С всяка следваща година Габи ставаше все по-женствена, нежна  и мила, без да губи момиче...

Седнах на масата, отпих глътка кафе и запалих цигара. Обходих с поглед стаята – очите ми се плъзнаха по шкафовете, печките, пералнята, после по килима. Установих, че апаратментът е мръсен, бях го занемарил. Дадох си дума, че тези д...

" Никога, ама абсолютно никога не се обвързвай".  И " Колкото повече, толкова по-добре". Това бяха моите закони. И аз винаги се ръководех от тях. Не само защото изпитвах страх от сериозна връзка - за мен любовта беше нещо глупаво. Ненави...

" Трябва да призная, че  голяма част от творците, които познавах, особено най-известните и талантливи, бяха ужасни. Книгите им бяха шедьоври, достойни за Нобелова награда, но самите те бяха завършени лицемери. Просто фаустовци. От произв...

   Не вярвах, че обич съществува,
   понесен от крилете на забвението,
   отрекъл се от всичко, което струва

" Протагонистът не бива да е съвършен. Ако е такъв, няма да може да се развива, а на финала той трябва да се представи като по-прекрасен човек, отклокото е бил в началото. "
Максуел Андерсън
Тези думи отново говорят за същността на гла...

Чувства тъй велики парят
сърцето ми за тебе ненаситно,
и всяко зло с лекота събарят

Знаеше какво се изисква от него. Бе лесно като дишането. Щеше да уреди себе си и близките си за вечни времена. Край на мъките. Живот в охолство завинаги. Само трябваше да достави пратката. Най- елементарната работа. Това бе условието.
С...

 Келнерът донесе бутилка вино. Не обичах вино, но тя обичаше, затова се примирих.
Наля в чашите ни и се оттегли с поклон. Взех чашата и тя пое своята. Вдигнах я.
 – Наздраве! Пия за срещата ни!

Запазих спомен.
Приех студ.
В животът грозен